|
| Папани Козарова показва на карта къде се намират (в синьо) отнетите земи на български бежанци от Източна Тракия. Смята се, че са около 3 млн. дка. На тях е имало 40 000 сгради, които също са заграбени от Турция. |
--------------
- Европейският парламент гласува резолюция с искане да се уредят правата на собственост на българските тракийски бежанци от Турция. Каква е тяхната същност?
- Правата на собственост се делят на два вида: на имоти, за които имаме запазено право, и на имоти, върху които няма запазено право. Ангорският протокол от 1925 г. третира и двата вида.
- Каква е разликата между тях?
- Запазените права са регламентирани с чл. Б и чл. Г от протокола. Чл. Б по същество изразява, че Турция признава, че българи имат собственост в Турция. Чл. Г регламентира, че българските граждани, които не владеят имотите си в Турция, имат право да им се върнат имотите и да им бъдат заплатени приходите и наемите за времето, когато са били ползвани от турската държава.
- Кои са българските граждани с право на имоти там?
- Оттук произтича първата трудност, защото в този член не са посочени конкретно групите. Най-голямата група от българските граждани са тракийците. Но не трябва да се забравя, че има арменци, които след геноцида през 1914 г. са приютени от България и също са български граждани. Ангорският протокол защитава и техните права.
- Кое разграничава запазените от незапазените права?
- Чл. В от същия протокол определя, че имотите на изселилите се от Източна Тракия между 1912 и 1925 г. остават собственост на турската държава. Те практически едва ли даже съществуват, защото който се изселва, урежда имуществените си въпроси - например чрез продажба. Но дори и да не е сторил това, законите за давността го лишават от правото на собственост. Минали са близо 100 години. Когато се говори за Ангорския протокол, е наблягано на чл. В, за имотите на изселилите се, които остават на турската държава. Там е извършена подмяната. Защото се тълкува, че и имотите на бежанците са станали собственост на Турция. През 1927 г. турското правителство иска прекъсване на преговорите, докато се стигне до еднакво тълкуване на чл. В. Българското правителство се съгласява през 1928 г. и фактически с този акт преговорният процес е вкаран в клинична смърт. През 1995 г. аз успях да открия международни документи и по тях да докажа, че чл. В, който предоставя на турската държава имоти, се отнася само до имотите на изселниците, а не на бежанците. Доказателство е, че ние сме признати от Обществото на народите (предшественика на ООН) за бежанци и на тази база ни е отпуснат бежански заем. А за да ни бъде отпуснат, са изискани удостоверения за бежанци и декларации за българско поданство завинаги. Дори в Закона за селскостопанско настаняване на бежанците пише изрично, че изселилите се по икономически причини за по-добър живот нямат право на бежански заем. Този закон е български, но е писан под условия, поставени от Обществото на народите. Изселниците са следствие или на доброволно изселване, или на изселническа спогодба между двете държави. Такъв е случаят с българите от Западна Тракия, на които им бяха изплатени облигации. За бежанците от Източна Тракия няма нито доброволно изселване, нито спогодба.
- Кога е уточнено различието между изселници и бежанци?
- През 1995 г. Първо го обясних в тесен кръг, после в ръководството на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ) и бе обявено на 20-я конгрес на СТДБ в Стара Загора. После бе възприето и от правителството. Бившият премиер Иван Костов постави иск за тези имоти като имоти на бежанци. Той даде публичност на този факт от трибуната на Народното събрание през февруари 2001 г.
- Кога е преговаряно?
- Открояват се като върхови преговорите през 1927-28 г., 1932-33 г., 1966 г., 1992-93 г. и 1998 г.
- Каква е главната слабост в преговорите през всичките тези години. Защо не се е стигнало до решение?
- През 1927 г. с турска нота е поискано спиране на преговорите заради чл. В и българското правителство се е съгласило. После преговорите са продължавали. Обикновено са протичали така: България иска уреждане на имуществения проблем. Турция е успявала да получи едно или друго. Настъпвало е замразяване на преговорите. Сега България е в ЕС и възможностите й са по-големи.
- Какви са вашите искания?
- Турция да върне на тракийските българи и техните наследници отнетата, заграбена и конфискувана от турските власти недвижима и движима частна собственост, да бъдат изплатени приходите и наемите от стопанисването й от други лица. Собствениците имат право да решат как ще се разпореждат с възстановената им собственост. Правителството е само посредник за уреждане на въпроса.
- Искате реституция от Турция, но как може да се уреди - чрез международно споразумение или по съдебен път?
- Зависи дали ще се договорят двете страни. Ако няма споразумение, може да се отиде на съд. Но известно е, че всяко споразумение е по-добро от ходенето на съд.
- Как ще докажете какво сте притежавали?
- Имам документи. Но целта ми не е просто да си върна имотите на дядо си, а да се възстанови справедливостта за всички. Имам декларация от баща си, подписана и от двамата му братя. Тя е за 420 дка земя, принадлежала на дядо ми. Сега за първи път се прави обработка на такива документи в Държавна агенция "Архиви". Но дори в мемоарната литература има много насочващи неща. Например мемоарите на Г.М. Димитров. Баща му с приятели закупили чифлик на турчин, поделили си го и създали село на 5 км от Мраморно море.
- Ще разчитате ли на турски архиви?
- Да. Но у нас са запазени много архиви. Тяхната обработка предстои.
- Откъде са?
- През първите години на преговорите са правени описи на много от имотите.
- Тогава ли е правена общата оценка на каква сума възлизат отнетите имоти?
- Такива изчисления съществуват въз основа на декларациите на бежанците, подавани пет-шест пъти.
- Обективна ли е сочената сума от 10 млрд. долара.
- За мен оценката е променлива величина. Тя ще има значение само в момента на решаването на проблема. Смята се, че имотите възлизат на 4.5 млрд. долара, а пропуснатите ползи - на 4-5 млрд. долара, и така станаха 10 млрд. долара по оценката на МВнР през 1983 г. по тогавашния курс на долара. Сега сумата е по-голяма.
- Кой я дължи, турската държава ли?
- Това е много съществен въпрос. Може да се окаже, че именно имотите от 1912-25 г., за които не са се предявявали претенции, са най-документирани, защото точно за тях е написано в Ангорския договор, че остават собственост на турската държава. Тя е длъжник заради тях.
- Какво очаквате: да си върнете реален имот или парично обезщетение?
- Претендирам за паричното обезщетение за пропуснатите ползи, но и за реалния имот, защото земя и деца не се продават.
- Имате ли представа кой владее имота ви в момента?
- Не, но мои съседи, които ходиха на екскурзия, са разбрали, че имотът им е станал държавен фонд.
- Вие пътували ли сте до там?
- Ходих през 1976 г. заедно с майка си. Тракийският съюз организира екскурзия. Обещаха, че ще отидем в Лозенград, и тя много се радваше, защото шосето минавало по средата на нейното родно село Османлии. Но не ни разрешиха да влезем в Лозенград. Майка ми не можа да види селото си и си отиде от този свят с отворени очи.
Синовете ни ще доживеят "кюрдския" вариант на доразпада на Османската империя ... При нас е важно , да издържим на нейните проритвания , въпреки концентрираната в тях , доктринална насоченост ...