Странно наивен, почти до глупост, изглежда СДС тези дни. Приискало й се на синята партия да организира импийчмънт на президента, като обедини за целта опозицията. Но оказа се, че част от опозицията обича Първанов или поне не го мрази. Нека оставим споровете има ли законови основания за отстраняване на държавния глава, тъй като посланието на СДС не е юридическо, а политическо. А от проваления още в зародиш импийчмънт могат да се направят много интересни политически изводи за отношението на опозицията към Първанов, а оттам и за настоящото му и бъдещо значение върху целия политически процес.

Най-напред трябва да се отбележи, че



президентът се радва на незаслужен комфорт,



тъй като освен "Атака" и ДСБ няма партия, която трайно и целенасочено да му бъде коректив. Но пък тях никой не ги слуша. Тройната коалиция яде шамари от европейското и българското обществено мнение, от комисията в Брюксел и нашата опозиция, но не и той, бащата на тази коалиция. Казано по-иначе - всички сочат с пръст детето, но не и родителя.

В същото време, за разлика от първия си мандат, Първанов почти няма полезно за обществото действие, с което да го запомним. Ако допреди няколко месеца го забелязвахме с бездействията, вече се набива на очи с груби гафове. Вместо да вземе мерки за безобразията в социалните домове, набеди западните медии, че не пишат с любов към България. После покрай лова в Симитли несправедливо нелюбвеобилни към президента се оказаха и някои български партии и медии, а накрая и европейските институции бяха криви, че не замижаха за корупцията у нас... Щом и традиционно предпазливите социолози отчетоха спад в доверието към президента, значи нещата около него наистина не са наред. И ако опозицията не е само формална, вместо да го пази, би трябвало да изостря критиките си към него.

Най-голямата опозиционна партия ГЕРБ обаче не само че не му опонира, ами



Първанов сякаш е патрон на Бойко Борисов



Генералът не пропуска да му засвидетелства "уважение", забрани на последователите си да го критикуват, а за историята в Симитли даже го похвали. БНС и БНД също са ту активни, ту пасивни приятели на президента. Както и бизнес партиите, самоназоваващи за алтернатива на статуквото. Най-устременият към парламента бизнесмен Христо Ковачки, например, не пропуска форум, на който да не седне до президента. Симпатиите им са взаимни.

Откъде тази любов към Първанов? Та нали Станишев е само "момчето", а главата зад кадър на тричленното коалиционно семейство е президентът? Отговорът е много прост - управлява им се на хората. А пък Първанов държи ключовете и за следващото управление. Опозицията, която се бие в гърдите, че е тръгнала на поход срещу властта, наистина щурмува крепостта с трите кули, но тъй, че да я запази и просто да се настани в нея.

Още отсега е ясно, че следващото управление ще бъде коалиционно. Коалицията може да е отново тройна, двойна, а може и да е доста по-голяма. Но няколко неща са сигурни. Първо, че ГЕРБ ще доминира в нея, но на Борисов му трябва опекун, какъвто винаги е имал. Ще бъде нужен някой, който да гарантира, че ГЕРБ ще продължи "национално отговорната политика", провеждана след ерата на Костов. Гаранциите, разбира се, ще бъдат дадени пред "национално отговорния бизнес", без чиято подкрепа нито една власт не може да оцелее. А пък Първанов се има с този бизнес.

Второто сигурно обстоятелство е, че БСП дори и да припари някак до кабинета, ще е толкова отслабена, че няма да е в състояние да налага условия. Звездата на Станишев ще позалезе.



Някой "надпартиен" ще трябва да строи мостове



Кой? Първанов, естествено. А тези мостове не е задължително да бъдат облечени формално във власт. Могат да бъдат и неформални. Кой е в състояние да прокара мостове между разните лобита в БСП и правителство, в което не участва БСП? Пак Първанов. Т.е. не само опозицията, но и социалистите ще гледат с надежда към президента следващите месеци. Сигурно е също, че и ДПС на него ще се уповава, тъй като Борисов май наистина се е навил да развали рахатлъка на Доган.

Близкият до ДПС Христо Ковачки се кани да влиза в парламента с ВМРО. Трудна цел, но не невъзможна, предвид финансовия му ресурс, който става все по-важен за изборите в България. Тази формация ще се чувства добре във всяка една коалиция. Същото сънува БНД, както и партията майка НДСВ. И кой ще направи правителство в тези сложни врътки и преплетки, кой "ще спаси" за пореден път България? Първанов ще е този човек. Има ли луди, които да му скачат днес? Явно има. Но те или не се надяват на участие във властта, или просто не са си направили добре сметката. Далновидните не закачат Първанов.

Покрай скандалите в МВР се заговори за обтягане на взаимоотношенията между президента и премиера. Уж се развалят, а министърът, който пое европарите, се оказа човек на Първанов - Миглена Плугчиева. Още по-доверен му е здравният министър Евгени Желев, около когото също ще се завъртят много пари. Един вицепремиер стои винаги встрани от правителствените скандали и това е бившият му съветник Ивайло Калфин. Друг един екссъветник винаги оцелява чист и неопетнен - Костадин Паскалев. Това е една прекрасна банка от "независими експерти", които биха паснали на всяко правителство, в което не се знае кой точно носи отговорност. Защо не и на следващото? А няма съмнение, че комитет "Съзидание" също ще се напълни с хора, които чакат да им бъде "оползотворен потенциалът".