Уважаеми вестник "Сега",

Много ви благодаря, че със статията на г-н Емил Райков обръщате някакво внимание на осъждането на България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), въпреки къде по-важните новини за мача на ген. Борисов и дипломатите.

За да затвърдите бледата болна теменуга на нашето чувство, че в страната ни има журналистика, остава да вземете да прочетете и самото решение на съда и да питате правителството верни ли са нещата, които са констатирани там.

Вярно ли е например, че по време на процеса пред съда нашето мило родно правителство* и неговата достохвална администрация са опитали да подправят регистъра на РПУ-то, за да не излезе, че полицаите не просто са задържали и пребили до смърт един свой съгражданин, но освен това не са документирали задържането, което си е равно на отвличане от органите за защита на реда?

Моля ви, вестник "Сега", от все сърце, другия път, като отразявате светските изяви на ген. Борисов, не се отказвайте да го питате има ли някакво следствие по този случай (за последици да не говорим). Може също така да решите да сравните това решение с другите и да питате какво смята да прави генералът - народен герой с полицейското насилие, което се превръща в основен повод за осъждане на България пред ЕСПЧ. А, ако ви обхване някакъв нечуван хуманизъм, може и да попитате, защо такива случки се случват толкова често на роми и да не би тук да има някакъв расов мотив. Мисля, че паметта на един човек, отишъл си за едното нищо, просто защото е ром, заслужава това. Освен това така ще спечелите уважението на един (все още) жив.



Христо Иванов, юрист, София

----------------------

* Не е ясно кое правителство визира авторът на писмото, тъй като ромът е починал през 1996 г., а жалбата до съда в Страсбург е от 1997 г. Адвокатът по делото Йонко Грозев поясни, че съдът по правата на човека е приел, че регистрите на РПУ са подправени.