Българското правосъдие със сигурност не е по-различно от което и да е друго. Навсякъде по света има критики към служителите на Темида, но хората разчитат на тях. И в България обществото все повече разчита на съдебната власт - доказателство за това е ръстът на гражданските дела, по които активна страна са именно гражданите.

За разлика от много други държави, в които атаките са основно вътрешни, българското правосъдие обаче търпи и силни външни критики - от САЩ, Европейската комисия и Съвета на Европа. И те не са без значение, защото могат да ни докарат политически, икономически и финансови проблеми.

Има няколко



дела, които направо казват "Ела, Кумчо, изяж ме"



Процеси, които само заради своята пълна абсурдност все още не са оглавили класациите на всички критични мониторингови доклади и на убийствените изводи по отношение на противодействието на борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи.

В челото на тази листа е т.нар дело "Опицвет", което се точи вече 10-а година. Само преди дни поредният съдебен състав се произнесе по казуса, но краят му изобщо не се вижда. Двама души са обвинени, че са произвели амфетамини за над 14 млн. долара в лаборатория в софийското село Опицвет.

Ако някой се зарови в тази одисея, може да си обърка понятията за правораздаване, справедливост и компетентност. В този трилър първо един състав от окръжни съдии постановява съответно 7 и 6 години за двамата. Апелативен състав потвърждава наказанието. Върховни съдии обаче оневиняват единия, а на другия намаляват присъдата - до 1 година условно. Но после чрез извънреден способ четвърти състав от върховни съдии възобнови делото, отмени присъдите и то тръгна надолу към Апелативен съд. Пети състав, също апелативен, осъди двамата отново - единия - на 4 години затвор, другия - на 3 години условно. Накрая върховни съдии върнаха делото и отмениха наказанията. Само преди дни седми състав от апелативни съдии определи за единия обвиняем 5 години затвор, а за другия - 3.

Човек



може да се побърка от толкова различни решения



по едно дело, което може да влезе в юридическите учебници като пример за това как не трябва да действа правораздаването.

Но да се върнем към предисторията на аферата "Опицвет". На 18 декември 1997 г. полицаи от Национална служба "Борба с организираната престъпност" (НСБОП) шумно атакуват химична лаборатория в село Опицвет и откриват готови 313 кг амфетамин база и два работещи реактора, заредени със суровини. Арестуван е инженер-химикът Валери Величков. Националната следствена служба стига до извода, че главен организатор на лабораторията е Кристиян Младенов, който обаче два дни преди акцията е напуснал страната за сватбено пътешествие. Той е обявен за общодържавно издирване и даден на Интерпол. На 4 февруари 1998 г. Младенов е задържан на унгарско-австрийската граница. На 30 март 1998 г. е докаран в наш арест. Оказва се, че е имал условна присъда пак за амфетамини три години по-рано.

Почти веднага след операцията започна ожесточена медийна битка между ръководството на МВР и прокуратурата. Последваха няколкомесечни спорове между държавно обвинение, следствие и вътрешно министерство по какъв начин да бъде квалифицирано откритото в Опицвет: дали то е амфетамин, ако е амфетамин, дали е наркотик или упойващо вещество, дали по времето на извършване на престъплението е имало текст за тях в Наказателния кодекс, дали международните конвенции, в които се квалифицира амфетаминът, са част от вътрешното ни право и т. н. След дълги препирни и много експертизи делото бе внесено в съда с обвинение срещу Кристиян Младенов - като подбудител и помагач, и Валери Величков - като производител, по текста от НК за производство и държане на наркотични вещества.



И Софийският окръжен съд, а после и Апелативният



осъдиха двамата. Магистратите установиха, че лабораторията в Опицвет е собственост на държавното предприятие "Българска фотография". То отдава под наем помещенията на Химическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", който пък ги предоставя на напълно законната си лаборатория за чисти реактиви. В нея работи на щат Величков, който се води в отпуск към момента на задържането. По делото е установено, че за да бъде увеличен капацитетът на производство на чисти реактиви, в базата е монтирано общо химическо оборудване. С тази доставка се занимава познатият на Величков Максим Шлезингер. В началото и той бе арестуван, но после остана само свидетел. Според обвинението в началото на 1997 г. поръчките към лабораторията намаляват и именно тогава се появява Кристиян Младенов. Той предлага оферта за синтезирането на прекурсора бензил-метил-кетон (БМК). Веществото е посочено като 1-фенил-2 пропанон в списък 1 на приложението към Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества.

Двата съдебни състава приемат, че през есента на 1997 г. Величков е успял да произведе значително количество БМК. "Подсъдимият Величков бил смутен, тъй като междувременно разбрал от Шлезингер, че БМК е под контрол. Подсъдимият Младенов обаче настоял, като обяснил на подсъдимия Величков, че това е вещество, което е основа за лекарства, и да не се безпокои... ", пишат в мотивите си към 7-годишната присъда на Младенов окръжните съдии.



ВКС обаче изцяло пререшава казуса



Младенов бе оправдан напълно, а Величков се размина само с едногодишна условна присъда. Изненадващо бе, че вместо да върне делото за ново разследване, каквато е обичайната практика, ВКС преквалифицира обвиненията и се произнася по същество. Изключителен интерес будят и аргументите на съдиите. От една страна, те директно приемат, че става дума за наркотик. От друга обаче, казват, че от материалите по делото не може да се стигне до извода, че има доказателства, които недвусмислено сочат, че произведеното наркотично вещество е било предназначено за продажба. И приемат за истина само твърденията на Младенов, че той е възложил и



финансирал експериментаторска дейност,



целеща изготвянето на технология за производство на БМК, а по-късно по представена му формула - вещество с аминогрупа в страничната верига по поръчка на холандска фирма.

Върховните съдии са приели категорично, че химикът Валери Величков "към момента на намесата на органите на МВР не е знаел, че полученото вещество е с търговското наименование амфетамин база. Фактът, че той е получил 2000 долара срещу това, изобщо не говори на съда, че продуктът има търговско предназначение. А точно обратното са констатирали окръжните и апелативните съдии.

Във ВКС са приели и твърде интересен аргумент в полза на незнанието на Величков. "А че подсъдимият Величков действително не е знаел, че полученото от него химично вещество е амфетамин, се потвърждава и от намиращото се в делото копие от учебник по химия от 1973 г. на проф. Л. Желязков", пишат те в мотивите си. От този учебник ставало ясно, че сулфатът на амфетамин база се нарича безендрин и това не е "веществото, което той по дадената му рецепта се стремял да получи". Съдиите се позовават на вещото лице д-р Иванов, което разяснило, че само ако производителят притежава подобен учебник, би могъл да има точна представа как да произвежда това вещество. Дали това означава, че дипломиран химик със стаж не може да работи без учебник?



Или че всеки може да бърка наркотични вещества,



стига покрай него да не се размотават разни учебници? Върховните съдии приеха и че наличието на открити големи количества наркотични вещества не оборва твърдението на подсъдимите, че дейността им наистина била експериментаторска.

Заради всички тези аргументи тримата върховни съдии бяха наказани - единият пенсиониран, а другите двама се простиха за определен период с 10 на сто от заплатите си. Наказание, което си е прецедент за съдебната система. То обаче не изми срама на Темида. Като се има предвид, че това дело продължава да се точи и в момента. Сега отива отново във ВКС.

В правото има едно желязно правило - решенията на съда не трябва да се обсъждат, а да се изпълняват. Без значение е дали са добри или лоши. Най-вече когато става дума за окончателни съдебни актове и още повече по наказателни дела, където и най-малката грешка може да изпрати в затвора невинен за години. В живота обаче има и жажда за справедливост и морал. А за съжаление това дело не я утолява.

А какви интереси са движили всички магистрати, подсъдими, адвокати, вещи лица по този случай през годините сигурно ще си остане тайна. Така и не се намериха хора, които да разкрият дали няма нещо или някой зад завесата. По-нависоко примерно.