Той е агент на САЩ! Той не е агент на САЩ! Той е агент на промяната! Той не е агент на промяната! Той е агент на Доброто! Той не е агент на Доброто! Добре де, тогава е агент на Станишев! Не, не е агент на Станишев!

От седмица медиите се мъчат да обрисуват профила на човека без биография - Стефан Гамизов. Препечатват като на ксерокс едни и същи факти, с които се свързва името му. Питат откъде се взе и кой го прати. И най-вече как така тази просветлена личност с отвъдокеански либералистки патос досега е убегнала от вниманието на българското общество. В България навярно има и други 37-годишни напредничави хора с демократични убеждения и вяра в доброто, които също биха представлявали национална ценност. Но ето че



месията отново ни бе привнесен отвън



под формата на експерт по лоши или добри бизнеспрактики (зависи от гледната точка) и с безупречната легенда на self made mаn.

Но не личността Гамизова тук е от значение. По-интересни са концентричните кръгове, които се образуваха около хвърлените от него бомби. Как така стана, че апокалиптичните изцепки на този неполитолог, несоциолог и непремиерски съветник, които иначе биха минали за бръщолевения на леко смахнат човек, намериха необятна медийна трибуна у нас? Скъпото телевизионно време в праймтайма на най-гледаните канали бе разхитено на драго сърце, за да се информира българската общественост за възгледите на един..."войник, но от добрите, готови да умрат за децата в селото, нищо че не са техни", както се самоопределя Гамизов.

Този български Юл Бринър*, който чертае смело с тебешира границата между добрите и лошите, би трябвало да изпитва известна симпатия към другия голям поклонник на "Седморката" - Бойко Борисов. Та нали и двамата се изживяват като положителни герои от един и същи филм! Но нищо подобно. Тебеширът е безмилостен и столичният шериф е запокитен безапелационно в зоната на "недемократите", разбирай лошите, заедно с Георги Първанов и, забележете, Владимир Путин, който пък от своя страна едва ли не яде деца. Ако и вие не разбирате нещо, вината със сигурност не е у вас.

По-важното е, че президентът го разбра. Даже намекна кой му е купил тебешира. Но го предупреди, че е безнадеждно закъснял с рисунките на асфалт. С коментарите си по негов адрес



Първанов постигна две противоположни цели



- от една страна, легитимира този презокеански тотален наблюдател и придаде тежест на изстъпленията му. Все пак държавният глава не репликира кой да е. От друга обаче, го "осветли", казано на езика на конспирацията - тоест даде да се разбере, че не е вчерашен и отлично знае кои са му господарите. Това, последното, така разстрои агента на промяната, че той сравни атаките срещу личността му със, ни повече, ни по-малко, суспендиране на конституцията. Накратко - ТЕ се разбраха.

За нас остана загадка как се изхранва в България човек, който продава непродаваемото - ноу-хау за предотвратяване или ликвидиране на лоши бизнес практики (корупция и нерегламентиран натиск от страна на корпоративни и криминални субекти за извличане на облаги). Мигар има и един купувач на подобен продукт? После - не получихме обяснение защо медиите така охотно станаха рупор на Гамизовите възгледи, които се простират в широкия диапазон от проникването на мафията в ДАНС и енергетиката до "кървавите" избори догодина и делото "Белнейски".



Дали имаме работа с преродения Остап Бендер



или новия Соломон Паси?

Впрочем струва си да отбележим, че Гамизов проговори, когато Паси млъкна. Стилът му наподобява изхвърлянията на ранния атлантик. И онзи беше апостолът на НАТО, пееше дитирамби за съвършенството на американската демокрация, смело сравняваше Саддам Хюсеин с Хитлер, бавно и полека подготви почвата за участието ни във войната на САЩ срещу Ирак с лайтмотива, че сме на страната на добрите. И всички го слушаха, без оглед на идейни възгледи, партийна принадлежност и религия. Медиите му виеха лаврови венци при всяко негово покашляне и натовска разходка с трабант. И не щеш ли всичко се случваше точно така, както го бе предрекъл мъдрецът Соломон.

Затова е добре отсега да внимаваме с Гамизов. Да чуем внимателно какво ни казва, защото двамата явно са завършили една школа. А изчистени от страничните шумове, посланията му са кратки и ясни, в духа на американския прагматизъм - Вашингтон не харесва Първанов и Борисов, но приветства Станишев, подозира Иван Драшков в нелоялност, но горещо поддържа Петко Сертов, енергийният бос Христо Ковачки му е драг, за разлика от основния му конкурент Богомил Манчев, и не е препоръчително да се раздухва аферата с незаконни експлантации на органи и тъкани за САЩ, което ни намекна Гамизов с позицията си по делото "Белнейски".



-------

* Юл Бринър - изпълнителят на главната роля в американския филм "Великолепната седморка"(The Magnificent Seven) от 1960 г. на Джон Стърджис.