Президентът Георги Първанов изпълни заканата си отпреди няколко дни и свика Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). На него ще се обсъдят последиците за сигурността на страната от участието й в големи енергийни проекти, съобщиха от "Дондуков" 2. Съветът е насрочен за вторник, след като премиерът Сергей Станишев се върне от САЩ. Основна тема на разговора между Станишев и американския президент Джордж Буш са били именно енергетиката и енергийните проекти.

В КСНС влизат шефът на парламента, премиерът, министрите на отбраната, на вътрешните работи, на външните работи и на финансите, шефът на ДАНС, началникът на Генщаба и по един представител от всяка парламентарна група. На заседанието са поканени строителният министър Асен Гагаузов, както и шефовете на парламентарните комисии по енергетика и по външна политика.

За последно съветът по сигурността се събира на 20 февруари 2007 г. заради професионализацията на армията, въпреки че по закон трябва да го прави на всеки 3 месеца. Първанов отказа да го свика дори в разгара на скандала около МВР, с което предизвика опозицията да поиска процедура за отстраняването му. Тогава Първанов се сопна, че може да бъде отстранен само за нарушение на конституцията, каквото няма.

Затова пък преди дни държавният глава се оплака пред bTV, че не е в течение на подробностите около договорите, които страната подписа по големите енергийни проекти. Решил да свика съвета, за да се запознаят и той, и представителите на опозицията с информацията.

За първи път държавният глава заговори за свикване на КСНС заради енергетиката в интервюто си пред в. "Труд" миналата седмица. Той обясни намерението си с необходимостта да се провокира отново затихналият енергиен дебат. Според президента време е за равносметка, да се види дали са били основателни подозренията за проектите "Южен поток", АЕЦ "Белене", "Бургас - Александруполис". Първанов е категоричен, че това са европейски проекти и отговарят на националните интереси.

----

РЕАКЦИЯ

Междувременно вчера критиките на президента по отношение на PR агенциите, през които се изпират голяма част от парите в политиката, предизвика напрежение в бранша. Първо Международната асоциация на PR специалистите излезе с декларация, съдържаща възмущение от изказването му. Ден по-късно Дружеството на практикуващите връзки с обществеността към СБЖ пусна писмо-отговор на декларацията. В него алтернативните пиари обявиха, че е публична тайна как средства по европейски програми изтичат по линия на различни комуникационни дейности, като конкурсите се печелят от определен кръг агенции в близки отношения с влиятелни политици. Те подкрепиха и идеята на президента за създаване на публичен регистър на PR агенциите и отчет колко и какви пари се харчат.