Представители на десни партии ще се срещнат с президента Георги Първанов другата седмица, за да поискат от него да инициира референдум за мажоритарния вот. Това обявиха депутатите Мария Капон, Димитър Абаджиев, Елеонора Николова, Нено Димов и лидерът на "Новото време" Емил Кошлуков. Въпросът, на който трябва да отговори избирателят, е трябва ли част от народните представители да се избират мажоритарно.

"Мажоритарният елемент ще накара депутатите да бъдат отговорни пред своите избиратели, а не пред партийните си лидери", смята Димов. Според него сега най-лоялните към лидерите получават по-предни места в партийните листи, а това невинаги са най-компетентните хора. "Мажоритарният елемент ще се справи донякъде с купуването на гласове и етнизирането на вота", смята пък Кошлуков.

Почти всички парламентарни партии се обявиха вече за въвеждането на повече мажоритарност, но не могат да се разберат как да се въведе. За пореден път това се разбра на заседанието на работната група по промените в изборното законодателство в НС. В БСП са против прерайонирането на страната и обсъждат мажоритарните мандати да са 31 или 62 в рамките на сегашните 31 района. НДСВ обаче смятат, че ще е добре, ако страната се прерайонира, като се обединят по-малките области, за да има всеки мандат еднаква тежест. Жълтите искат и мажоритарният елемент да се въведе чрез преференциален вот. СДС и ДСБ са готови да подкрепят и двата варианта. На следващото си заседание депутатите ще обсъждат конкретни предложения на всяка ПГ срещу купуването на гласове.

В повечето страни в Европа избирателната система включва мажоритарен елемент. Това стана ясно от изследване на студенти на стаж в парламента. Според него сложните системи, включващи мажоритарен и пропорционален вот, увеличават представителството, засилват интереса на избирателите и създават устойчиви мнозинства, което дава по-висока ефективност на управлението.