Найден Зеленогорски е трети мандат кмет на Плевен от квотата на СДС. Роден е на 2 септември 1961 г. Бил е депутат в 38-ото и 39-ото НС. Председател е на Асоциацията на българските градове и региони, в която членуват 120 общини с дясно и дясноцентристко управление.



- Г-н Зеленогорски, в една от своите препоръки Комитетът на регионите поиска общините да имат пряк достъп до парите от Европейския социален фонд, за да могат да създават субсидирани работни места за най-бедните. Какви са възможностите ви сега?

- В момента все още се детайлизират механизмите за работа с еврофондовете в България. Мисля, че малко закъсняваме. Има сериозни проблеми с възможностите за пряко участие, особено със съфинансирането.

В нашата община се опитваме да поддържаме ниски нива на таксите за услугите и на местни данъци и такси, за да може бизнесът да влага повече средства в разкриване на нови работни места. Но мислим за подобряване на процедурите, на бизнес климата. Има идеи, когато бизнесът разкрива нови работни места, пропорционално да се намаляват такса смет или цените за административни услуги. Всичко това би могло да се осъществи с едно подходящо законодателство. При промяната на конституцията на общините беше разрешено сами да определят данъците и таксите, но от едни нива нагоре. Мисля, че това е лош механизъм, и смятам, че конституцията трябва да бъде променена така, че да можем и да намаляваме местните данъци и такси. Защото това означава конкуренция между общини за инвеститори, за хора, които да се заселват и да живеят в твоята община. Ако можеш да намалиш или да ги освободиш изобщо от данъци, естествено, че ще дойдат. С гласуването на бюджета в края на миналата година се премахнаха още възможности, а те бяха свързани с данъка върху доходите на физическите лица. Общините получаваха една премия от преизпълнението на данък общ доход. Което означава, че колкото повече работиш и подобряваш бизнес климата, толкова повече средства от този данък ще влизат в бюджета ти.

- Въвеждането на плоския данък сериозно ли ощети общините?

- Мисля, че доста сериозно. Сега дори нямаме информация какви са данъците на физическите лица като обем на територията на общината. Върнахме се към началото на прехода, когато общините получаваха някакви глобални суми. Не ги наричам субсидия, защото това са нашите пари.

- Това не е ли в пълно противоречие с принципа на децентрализация?

- Според мен категорично е в противоречие. Бяха направени доста успешни стъпки в тази посока и изведнъж се върнахме с гръм и трясък към началото. Сега живеем в мъгла, при липса на каквато и да е прозрачност по отношение на това какво произвежда общината, какво дава държавният бюджет и какво се връща обратно към нея. Явно така е изгодно на управляващите. Стягат обръча около шията ти и когато започнеш да губиш дъх и да си отиваш, ти пускат някаква субсидия или целево решават някакъв проблем. Не мисля, че това означава силна местна власт и децентрализация. Това е точно обратното, връщане към централизирания модел на държавата. В образованието например, ако държавата в момента не се намеси, половината от училищата няма да могат да започнат новата учебна година през септември. И ако си зададем въпроса защо това се случва при 2 млрд. лв. излишък в бюджета до момента, сигурно ще си отговорим на това каква е тенденцията към децентрализиране или централизиране.

- Колко училища бяхте принудени да закриете във вашата община?

- Четири, от които три в малки населени места и едно в града. Най-нормално е това да става не с икономически механизми, а по пътя на демократичното право на общинските съвети да вземат подобни решения. Има вече процеси за връщане на населението от големи градове към малки населени места, които са в близост. Вероятността, когато унищожиш едно училище, после да го разкриеш отново, е почти нулева. Както и с детските градини. Мисля, че трябваше да има един преходен период, в който общинските съвети да преценяват ситуацията. Стандартът за издръжка на един ученик не дава възможност на училищата да функционират, камо ли да се развиват. В него има средства колкото да се покрият заплатите на учителите и на персонала, но няма пари за консумативи, ремонти, за оборудване. Така не се прави модерно образование. При нас недостигът за училищата е от порядъка на над 1 млн. лв. Вероятно ние ще покрием част от него с местни приходи, ще се опитаме да запушим тези "дупки". Но истината е, че ако правителството не вземе спешни мерки, проблемите ще бъдат страхотни в системата на образованието.

- Успяхте ли да постигнете заплати от 650 лв. за учителите?

- При нас почти успяхме. И тук се появи другият проблем - при средна заплата в образованието около 600 лв., при средна заплата за страната около 500 лв. средната заплата на общинската администрация в Плевен също е 500 лв., където работят само и предимно хора с висше образование с по няколко магистратури, с езици. Така е не само в Плевен, но и във всички администрации в България. Точно по тази причина от Асоциацията на българските градове и региони заговорихме за евентуална стачка. Не можем да очакваме, че хората, които обслужват граждани по 8 часа на ден и получават по 350 лв. заплата, ще бъдат изключително щастливи от това. Смятам, че ако не се реши много скоро този въпрос, общинските администрации ще продължат да се оголват откъм кадри. В малките и средните общини няма нито архитекти, нито строителни инженери, нито юристи. Дори за големи общини като Плевен има голямо текучество на юристи, икономисти.

- Как работите с ГЕРБ в община Плевен?

- Немного добре. Те работят с БСП.

- Възможна ли е дясноцентристка коалиция между СДС и ГЕРБ след изборите, или тези практики по места могат да взривят предварително една подобна идея?

- Според мен може да стане точно така. Надявам се г-н Борисов и г-н Цветанов да осъзнаят това. Ако си мислят, че водейки война по места срещу сините кметове, няма да получават пасиви, жестоко се лъжат. Защото, когато ти обявят война, на война като на война. Започват престрелки в двете посоки. Само че мен няма да ме избират за депутат, ще избират местните им лидери, които в тези престрелки не могат да останат без рани. Мисля, че ГЕРБ по места трябваше да осъзнае, че в една политическа битка можеш да спечелиш, но може и да загубиш. Те загубиха и не могат да понесат загубата в Плевен, В.Търново, Монтана, Свищов. Там са най-тежките проблеми между СДС и ГЕРБ. И вместо да охладят тези страсти, от ръководството понякога ги разпалват. Стоят отстрани и гледат. И си мислят, че е много интересно. Само че на изборите ГЕРБ ще разбере, че там, където е имало подобни битки, вероятно резултатите им ще бъдат по-слаби. А да се качиш в една лодка с БСП само за да атакуваш кмета, от който си загубил, ми се струва доста провинциално мислене. Това не е политическо мислене. По-логично и нормално щеше да бъде да постигнем споразумение по места, да управляваме в един дясноцентристки блок. Който е загубил, да приеме загубата с достойнство. Едва ли бихме приели едно неравноправно сътрудничество. Така че в тази година до изборите е хубаво ГЕРБ да разберат, че за тях е по-важно да имат един потенциален партньор в дясно, отколкото да го изядат. Те точно това се опитват да направят - да прелеят хората в ГЕРБ. Но нали разбирате, че ако има десен избирател, който не харесва ГЕРБ, хубаво е да има за кого да гласува. В противен случай той няма да отиде до урните.

- Според вас какви са шансовете СДС да мине 4%-овата бариера и да влезе в парламента?

- Последните проучвания дават около 7%. Тъй като 4% от всички избиратели прави около 7% от тези, които гласуват. Мисля, че реформите в партията под ръководството на Юруков вървят добре, че промените в устава ще отворят партията, а избирането на лидер на партията директно от всички членове ще бъде много полезно действие и ще увеличи доверието. Надявам се, макар и бавно, устойчиво да се развиваме и да растем. Един от основните въпроси е какво правим с потенциални партньори от автентичната десница. Мисля, че много внимателно трябва да се обсъжда темата за това дали е възможно СДС и ДСБ да си партнират, вместо да се поемат рискове за прескачане на бариера. Логично и нормално е ръководствата на ДСБ и СДС да се срещат по-често, да говорят за ежедневните цели, които си поставят в парламента и в местната власт. Но и да говорят за това възможно ли е да се взаимодейства и на парламентарните избори, защо не и да се излезе с единни листи. Опитът по места показва, че това е добра практика. В Плевен ние сме заедно с ДСБ в една широка дясноцентристка коалиция.