Има един лесен начин да се разбере доколко една партия се вълнува от обществените нагласи и интереси. Достатъчно е да се види какво е отношението й към мажоритарния елемент в изборите, както и към даването на повече права на гражданите при свикването и произвеждането на референдуми. В настоящия парламент бе подготвен нов, по-либерален закон за референдумите, но той засега е глас в пустиня. Ако се съди по изменчивото отношение на партиите към привнасянето на повече мажоритарност при промяната в изборното законодателство, нещата и там не вървят на добре.

Мажоритарният елемент не е панацея за всичките ни обществени болежки, но с голяма доза сигурност може да се предполага, че ще възвърне интереса на гражданите към политиката и изборите.



НДСВ внезапно промени курса



и изведнъж се присъедини към ДПС и "Атака", които твърдо не искат въвеждането на мажоритарен елемент. Позицията на ДПС не е нова и не е изненадваща. Партията се чувства изключително комфортно в настоящата политическа ситуация, в която мнозинството отвратени и незаинтересовани граждани не гласуват. С 400 хил. гласа партията на Ахмед Доган на моменти се оказва дори първа политическа сила. "Атака" също не е формация, която се характеризира с отвореност към нововъведения. Чудно само как атакистите ще обяснят на привържениците си, че са на едно мнение с ДПС по един толкова важен обществен въпрос.

Позицията на НДСВ обаче определено е изненада, защото доскоро жълтите гледаха далеч по-благосклонно на мажоритарния елемент. Официалните обяснения са, че царистите не искат да се завръща двуполюсният модел. Неофициално обаче те се притесняват, че ако се избират личности, по-големите партии ще си напазаруват мажоритарни кандидати, а отделно ще си вкарат и пропорционални и така за жълтите съвсем няма да остане нищо. Истината е, че с и без мажоритарен елемент НДСВ са аут от следващия парламент. Техните объркани сметки и неясни разсъждения обаче са голям проблем, тъй като към момента царската партия все още е сериозна парламентарна сила.

Още



по-изненадваща е позицията на ГЕРБ,



която в в съзвучие с тази на НДСВ, ДПС и "Атака". Партията на Бойко Борисов се опитва да се представи като алтернатива на статуквото, но с тази си позиция тя всъщност го подкрепя мощно. Безумно е да се говори, че при мажоритарен вот няма да е ясно кой носи отговорността за излъчените депутати, както твърдят от ГЕРБ. Тези депутати няма да падат от небето, те ще са от партии. Но ще влизат и в лична битка, след което ще носят и лична отговорност пред избирателите си. Хубавото в случая е, че ГЕРБ в момента има един-единствен депутат и няма как да повлияе на промените в закона.

Като цяло аргументите на противниците на мажоритарния вот определено издишат. Смешно е да се твърди, че въвеждането му ще улесни търговията с гласове. Двете неща просто нямат нищо общо. Ефективната борба срещу изборния алъш-вериш минава през увеличаване на наказанието за него и даване на повече права на съответните органи да си вършат работата. Що се отнася до мажоритарния елемент, въвеждането му, макар и косвено, може да подпомогне тази борба, намалявайки значението на платения вот. Възможността за избор на личности вероятно ще повиши избирателната активност и съответно ще намали значението на платения вот. Да не говорим, че ако един мажоритарен кандидат разчита на платен вот в един по-малък град, това ще се знае и може да предизвика протестно гласуване срещу него. Нещо такова се случи всъщност на последните избори в Сандански. Там заради всички съмнения за купуване на гласове активността се увеличи и в общинския съвет влязоха партии като СДС, които не се надяваха на това.

Хубавото е, че



все още може би не всичко е загубено



БСП, дясната опозиция и жълтите отцепници от БНД засега са настроени положително към въвеждането на мажоритарния елемент. А те имат общо 144 депутати, което е предостатъчно. Ще бъде жалко за БСП, ако тя клекне за пореден път пред коалиционните си партньори, както стана при пазарлъците за закона за местните избори. За социалистите мажоритарният вот освен всичко друго е прекрасна възможност да се еманципират поне малко от тройната коалиция, която така или иначе не им е по вкуса. В края на мандата сме и моментът е подходящ.

Едно е ясно - избирателната ни система има нужда от промяна и обществото я желае отдавна. Всяка партия, която се съобрази с това обществено настроение, ще спечели.