|
| Финландчетата бяха изпреварени в знанията по математика от тайванските деца в класацията PISA за 2006 г. |
Във финландското Министерство на образованието трима щатни служители са ангажирани специално с организирането на посещения в училищата на страната от чуждестранни политици, държавни служители и журналисти. Всяка година различни училища са домакини на подобни посещения. Сега е ред на "Кулосаари" заедно с още 15 школа. Пирко Котилайнен, една от трите служителки в образователното ведомство, казва, че най-натоварена била работата им по време на финландското председателство на ЕС. Тогава, за 6 месеца през 2006 г., трябвало да организира посещения в училища за 300 чуждестранни журналисти.
Статутът на Финландия като
гореща точка на "образователния туризъм"
е резултат на най-новата мода в образователната политика: да се търсят уроци по обучение и образование от чужбина. Някои дестинации привличат с усвояването на пазарни ниши - например шведската "ваучерна система" привлича вниманието на почитателите на избора на училище, новозеландският опит в борбата срещу бюрокрацията в училище пък се харесва на привържениците на децентрализацията. Политиците, които предпочитат тоягата пред моркова, се възхищават на работата на строгия инспекторат и задължителните тестове в Англия (в останалите части на Великобритания има различни системи).
Но посетителите във Финландия и в по-малка степен в Южна Корея, Хонконг, Тайван, Япония и Канада са привлечени от високите оценки, които учениците от тези страни получават в класацията на ОИСР за образование. PISA (Програма за международно оценяване на учениците) проверява знанията на 15-годишните от десетки страни (последния път - от 56 държави) по математика, точни науки и грамотност. Финландия е на първо място, следвана от останалите, посочени по-горе, държави.
"Такъв подход е разбираем, но е неправилен", казва Алън Смидърс, експерт по сравнителен трансграничен анализ на образованието в Бъкингамския университет. Привнасянето на елементи от успешно действащи образователни системи - като баланс между централна и местна власт, възраст за преминаване в среден курс, носене на училищни униформи и други, едва ли ще подобрят нивото на учениците.
"Не бива да се опитваме да копираме опита на най-добре представящите се по PISA", казва Смидърс. "Мястото в тази класация зависи от много други неща извън това, което се случва в училище", добавя той.
В подкрепа на позицията му е и анализът на последните резултати на Финландия от PISA за 2006 г. на Ярко Хаутамааки и колегите му от Хелзинкския университет. Те посочват само един голям политически елемент, който лесно може да бъде приложен и в чужбина - ранна и енергична намеса в подготовката на изоставащите ученици. Много от другите компоненти на финландския успех - ортография, география и история, нямат нищо общо с начина, по който се управляват училищата или със случващото се в класните стаи.
Във финландския език всяка буква отразява един логически звук и няма неправилни думи. Така четенето се учи лесно. Националната икономика, която доскоро се опираше главно на дребно земеделие в трудни райони, изгради стоически национален характер и философия за самоусъвършенстване. Вековете чуждо управление (първо шведско, сетне руско) още повече допринася за издигането на образованието в център на националната идентичност. Така че
упоритият труд и доброто поведение са норма,
учителството е привлекателна кариера за най-добрите ученици и студенти (девет от десет кандидати за учители не успяват да се класират).
Малко страни биха искали да заемат суровия климат или историята на Финландия, ако имаха тази възможност. Много по-поучително вероятно би било вглеждането в начина, по който се вземат решенията за образователната система, отколкото да се изучава опита на отделни училища. Както повечето европейски страни, и Финландия слива през 70-те години професионалните и академичните училища в общообразователни. На първо място Хаутамааки изтъква широкия консенсус за това, постигнат внимателно, но необратимо. Процесът отнел 2 г.
Общообразователните училища се появяват през 1972 г. първо в рядко заселения север и в следващите 4 г. постепенно навлизат в цялата страна. Мати Мери, преподавател по педагогика в Хелзинкския университет, по онова време е учител. "Учителите от гимназиите много се притесняваха от реформата. Бяха свикнали да преподават на една трета от всички ученици. Но общообразователните училища използваха почти същата учебна програма като в гимназиите и бързо установихме, че няма големи затруднения". Докато реформата обхване цялата страна, повечето от учителите вече с нетърпение чакали да започнат да преподават по новата система.
"Политиката може да е правилна, но ако учителите не я подкрепят, нещата трудно ще се получат", казва Сам Фрийдмън, директор за образованието в лондонския институт Policy Exchange. Той дава пример с Канада, там провинциите Албърта и Онтарио въведоха мащабни реформи през 90-те. Провинциалното правителство на Албърта спечели пълна обществена подкрепа за идеите си и реформите вече са неоспорим факт. В Онтарио пък се случи обратното -
риториката на политиците бе конфронтационна
и учителските профсъюзи яростно се противопоставиха на промените. Настоящето правителство трябва да работи много, за да поправи грешките.
10 г. минаха от зараждането до пълното приложение на финландската образователна реформа, но тя се доказа като трайна и устойчива. През изминалите 30 г. се наложи да се правят малко и козметични промени. Смидърс прави мрачни сравнения с революцията, която в момента е в ход в английското училище.
"Политиците тук изглежда си вярват, че ден без новина за образованието е пропилян", казва той. Новите образователни политики трябва да надграждат съществуващите, допълва Андреас Шлайшер, шеф на образователните проучвания в ОИСР. "Има обаче и страни, в които най-голямата амбиция на новопостъпващото правителство е да развали всичко, направено от предшестващото".
Шлайшер признава, че наивните често преравят новите изследвания на PISA в търсене на нови образователни идеи и инициативи. Той обаче предупреждава, че международните сравнения ни дават важен урок: показват какво е възможно да се получи като резултат. "През 1995 г. на първата министерска среща на ОИСР, на която присъствах, всяка страна изтъкваше своите успехи и фантастични реформи. Сега международните сравнения дават ясно да се разбере кой е пръв и кой изостава. Никой не може да се скрие".











