|
| Армията се сети, че трябва да помогне на хората, цяло денонощие след взрива, който предизвика сама. |
И нито перманентни скандали между военно и политическо ръководство, нито разкрития за корупционни заменки, нито драстичното съкращаване на състава, нито масовото раздаване на генералски лампази по неясни критерии намалиха кой знае колко авторитета на войската. Тази професия и по буржоазно, и по комунистическо, и по новодемократично време минава за мъжки занаят. В последните години,
където имаше голям пожар - армията беше там, редом до хората,
чиито гори, земи или къщи горяха. Когато снегът затиснеше пътищата, войската пак беше там и спасяваше жени, родилки и възрастни хора. Където имаше наводнения, армията почистваше реки и язовири.
Но преди няколко дни взривовете, които изтриха от лицето на земята склада с боеприпаси, строшиха авторитета на войската. Става дума за тежък провал за армията. И особено за нейните началници.
Всички знаят що за структура е армията. Изградена е върху принципите на единоначалието, на желязната дисциплина, на уставите. Информацията върви по хоризонтала и вертикала просто за секунди. Всеки знае какво трябва да прави при определени ситуации - война, криза, бедствие, авария.
Нищо от това не се случи и не се видя при взрива. Напротив. Армията не започна да помага на хората още на секундата. В 6.28 ч. бяха най-мощните експлозии, но първите са започнали по-рано. Охраната е избягала и толкова. Военното ръководство разбира за случващото се заедно със стотиците хиляди софиянци и не защото някой го информира, а защото чува силните взривове в 6.28.
Вече достатъчно беше коментиран и скандалният факт, че повече от 40 минути се бавеше информацията какво точно гърми. При първото си тв включване военният министър каза, че това е складът с боеприпасите, но твърдеше, че става дума само за сигнални ракети - т.е. фойерверки. Няколко часа по-късно разбрахме, че е имало и снаряди, и бомби.
И тук стигаме до още по-важното - след като гърми армейски склад, защо се чака на "Гражданска защита" и на кметовете, а не на войската. Тя, която разполага със специални формирования за действие в такива ситуации. Защо нейните подразделения не се озоваха първи да помагат на хората?! Да отцепят района, да евакуират, да помагат за оправяне на пораженията, да успокояват дори. Така ли ще се държи армията при евентуална война?
Армията се появи в Челопечене и Чепинци цяло денонощие по-късно. Да си сърба попарата и да си измива срама. Но вече някак беше късно.
Ден след взрива военният министър обясняваше, че не само той бил в неведение, но останал с впечатление, че и началникът на ГЩ не знае какво имало в склада. Хората, които
могат да вдигнат под тревога няколко хиляди души едновременно
и да ги изпратят за няколко минути до която си точка поискат в страната, нямат представа какво има в най-големия склад за боеприпаси. Авторитет се гради с години, а се взривява за секунди. Това е старо и изстрадано правило, което очевидно ръководството на армията не е научило. И затова ще си бере сега плодовете.
Зам.-шефът на Генералния щаб, отговорен за ресурсите, подаде оставка. И с това ръководството на армията си помисли, че е замазало положението.
Дори беглият прочит на Закона за отбраната и въоръжените сили е достатъчен да се види кой кой е в армията и защо е такъв.
Да вземем пример от чл. 34 от ЗОВС. В него пише, че "министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в Министерството на отбраната и в Българската армия". И още - че " при изпълнение на правомощията си по този закон министърът на отбраната се подпомага от:
1. началника на Генералния щаб на Българската армия;
2. заместник-министрите на отбраната.
Шефът на ГЩ подпомага министъра. Или иначе казано и двамата са поне наравно отговорни.
Нещо повече. Министърът на отбраната "стандартизира, кодифицира и сертифицира военната и специалната продукция за нуждите на въоръжените сили". Пак той "издава правилници, наредби, инструкции и заповеди и отговаря за правното осигуряване". И пак той - "отговаря за стопанисването и управлението на държавните военни имоти и ръководи осъществяването на държавен противопожарен контрол в обектите на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната" и "ръководи дейността по осъществяване на контрол върху материално-отговорните лица в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната". Същото с пълна степен се отнася и до шефа на Генералния щаб.
Но и двамата отказват да поемат единствено възможната в такива случаи отговорност.
След медиен натиск министърът заобяснява, че ако политическите сили му поискали оставката, можел да я даде. А пък шефът на ГЩ щял да го направи, "след като се докаже и от компетентните органи, че изцяло той е виновен".
Разбира се, двамата не са единствено отговорни за цялата тази работа. Проблемът със старите въоръжения и боеприпаси е от години и затова своята вина имат всички военни министри и шефове на генерални щабове, които не са премахнали цъкащите бомби из цялата страна. Но когато се случи нещо като взрива от четвъртък сутринта, мъжкото е да поемат отговорността тези, които в този момент ръководят армията. Без значение дали са имали просто лош късмет, дали са от година, или от няколко месеца.
Изглежда безвъзвратно в миналото са си отишли мъжките времена и онова "за честа на пагона".
