Има един важен белег, по който България прилича много повече на мрачна и тоталитарна империя, отколкото на парламентарна република. Става дума за парите от бюджета, които властта харчи за лични цели - като представителни, допълнителни, социални и всякакви подобни разходи. И това харчене на десетки и дори стотици милиони левове става в абсолютна тайнственост под булото на класифицирана информация или защитени лични данни.

Родните властници дори не спазват закона за публичния регистър, в който трябва да декларират собствените си имущества, разходи и приходи. При това напълно безнаказано - и от Сметната палата, и от прокуратурата.

Например едва преди седмица лидерът на ДПС Ахмед Доган най-после призна в декларация част от т.нар. свои сараи. Досега той не декларираше нищо и никой не му търсеше сметка. Същото е положението и с куп зам.-министри, които бяха "пропуснали" да опишат десетки хиляди левове годишен доход от бордове. И Сметната палата установи това, но никой не опита да накаже разсеяните.

При тази ситуация изглежда еретично да се иска отчет на стотиците милиони, които отиват като т.нар. представителни и допълнителни разходи на властта - на министерства, президент, парламент, агенции и комисии, общини, кметове, магистрати и т.н.

Но пък такава отчетност е съвсем логична. Може ли някой да каже колко представители има един министър? И дали е вярно, че всички те имат примерно кредитни карти с големи лимити, с които са поемали т.нар. непредвидени разходи? Да вземем и депутатите. Според приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание те имат право на страшно много допълнителни пари към работната си заплата. Плаща им се за участия в комисии, имат и месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит - 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен "доктор" - 10 на сто, и за "доктор на науките" - 15 на сто от основното месечно възнаграждение за народен представител. Те могат да "получават допълнителни възнаграждения при реализиране на приоритетни за страната задачи".

Имат право и на безплатно пътуване по държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт - първа класа и спално място за цялата вътрешна мрежа. Признават им се разходите и "по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители". На депутати, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и отстоящи на повече от 250 километра от София, им се полагат до 40 самолетни билета годишно, а на останалите - до 12. Безвъзмездно им се осигурява и жилище, ако си нямат свое в София. Дори "разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание". Имат право и на работно помещение в София, осигурено от парламента "с необходимите технически и комуникационни средства, както и на лична уеб страница в интернет до 15 мегабайта, поддържана от сървъра на Народното събрание".

Отгоре на всичко



им се поемат допълнителни разходи в размер на 2/3 от заплатата



Тези средства трябва да се използват за хонорари на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на депутатите.

Накрая бюджетът на парламента включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на шефовете на парламентарните групи, на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости. Колко са всички тези пари, едва ли някой знае? За публичен отчет изобщо не може да става и дума.

Нямаме предвид разните отчети пред администрацията на парламента, а пред данъкоплатците.

В този смисъл добър пример е Великобритания, който наскоро бе описан в информационния бюлетин на неправителствената програма "Достъп до информация". На 16 май 2008 г.





Върховният съд на Великобритания постанови, че членовете на парламента



трябва да разкрият информацията за изразходваните от тях допълнителни средства. От Камарата на общините протестират дълго срещу искането на Трибунала по информацията да се предостави съгласно Закона за свобода на информацията подробна разбивка на разходите по допълнително отпусканите парични средства на парламентаристите. Според британските закони това са суми, с които се покриват "разходите на депутатите за поддържане на втори дом (режийни, обзавеждане) във връзка с изпълнението на техните задължения". След решението на Върховния съд общо 14 депутати, сред които бившият премиер Тони Блеър, сегашният министър-председател Гордън Браун, лидерът на торите Дейвид Камерън и бившият лидер на либерал-демократите Сър Кембъл, са задължени да дадат подробна информация за харчовете. И го изпълняват.

Така от тези отчети се разбира дори, че Гордън Браун е похарчил 32 лири за електрически крушки и 99 лири за абонамент за Sky TB. Блеър пък дал 112 лири за "наемане на работник за почистване на гараж", а депутатът Марк Оутън декларирал дори 5 лири, платени за ръкохватки. И още: Маргарет Бекет, бивш външен секретар, отчита 1920 лири за навес и растения за дома й в избирателния район Дерби. Прескот, бивш заместник-премиер, дава 6707 лири за външен ремонт на имота в избирателния му район в Хъл, а депутатът Барбара Фолет изразходва 1600 лири за миене на прозорци в дома й в Лондон.

Според съдебното решение "в интерес на обществото е да има пълно разкриване на информацията". То е приветствано от групата за натиск "Съюз на данъкоплатците", чийто председател Матю Елиът го определя като "победа за данъкоплатците и демокрацията във Великобритания". Защото хората имат право да знаят какво правят избраните от тях представители, а данъкоплатците - как се харчат парите от техните данъци.

В решението на съда е посочено и че



тази система на финансиране е "отворена за злоупотреба"



Според съдиите е налице обществен интерес от разкриване на детайли по разходите. "Ние нямаме съмнение, че въпросът е от висок обществен интерес. Ние не сме тук, за да се занимаваме с клюки или общественото любопитство за тривиални неща. Изразходването на обществени пари под формата на депутатски заплати и допълнително отпускани суми е въпрос на пряк и разбираем интерес от страна на данъкоплатците", пишат съдиите.

И още: "Въпреки че съответни правила съществуват, под въпрос е дали плащанията са направени съгласно тях и дали тези правила съответстват на съвременното общество. Накрая те имат връзка с общественото доверие в действието на демократичната система на нейния връх - самата Камара на общините."

От Камарата на общините са оспорвали правото на информация с аргумента, че членовете на парламента имат основателното очакване подробностите около техните искания за допълнителни суми да не бъдат оповестявани. Съдиите обаче са отхвърлили това. Депутатите искали и да не им разкриват адресите заради навлизане в личния живот на техните семейства и от съображения за тяхната сигурност. Съдиите отхвърлили и тези аргументи. Върховният съд на Великобритания реши, че



е налице надделяващ обществен интерес



Накрая на 23 май 2008 г. Камарата на общините е предала на медиите около 450 документа, свързани с изхарчените от 14 парламентаристи суми за поддържаните от тях втори домове. Това става след тригодишна битка на Камарата да предотврати публикуването на тази информация. Документите съдържат данни за допълнителните суми, които депутатите са поискали, за да поддържат квартира, когато са далеч от избирателния си район по задачи. През есента ще бъде оповестена и исканата информация за всички 646 членове на парламента, което в Англия се смята за важна победа за застъпниците за свобода на информацията.

Определено това



може да бъде добър пример и за България



Защото и тук депутати, министри, висши чиновници се крият зад лични данни и съображения за сигурност. Така преди две-три години бе премахнато задължението им да посочват адресите си в декларациите за публичния регистър. А се вижда, че в Англия това не е проблем. Както и се изисква да посочват размерите на представителните и допълнителните разходи - въпрос на морал и прозрачност.

Великобритания е добър пример и в друга посока. Там специален независим орган проучва и разследва сигнали срещу депутати и министри - за корупция, за нездрави финансови интереси, за зададени по време на парламентарен контрол въпроси срещу пари или услуги, за неподаване на декларации в публичния регистър, за получени и необявени суми, за неспазване на парламентарните стандарти. Същият този орган предлага на специална комисия да накаже съгрешилите и обявява резултатите от работата си в медиите. Пак той дава съвети на депутати, които се съмняват, че нещо може да помрачи реномето им или да хвърли петно върху кариерата им.

Нищо подобно обаче няма в България. Затова може да е наивно, но самите депутати, министри и висши чиновници могат да покажат и сами, че имат морал и не крадат. Като публично обявят всичките си представителни и допълнителни разходи, като отчетат всеки похарчен от тях лев за секретарки, сътрудници, командировки, пътувания, обучения...

И като се направи един общ отчет за парите, които изтичат по тази линия, както и какъв е бил ефектът от тях. Иначе ще си седим на опашката на Европейския съюз. И там ще ни е мястото.