Митко Димитров е народен представител от коалиция "Атака". Роден е на 16 март 1962 г. в Сливен. Завършил е "Комуникационна техника" във ВНВУ "Васил Левски" във Велико Търново. Работил е като инженер по далекосъобщителна техника във военен завод. Преподавал е в Техническия университет в София и в Инженерно-педагогическия факултет в Сливен.



- Г-н Димитров, подадохте сигнал в Комисията за борба с корупцията за неплатени данъци при препродажбата на БТК. Какъв е случаят?

- Знаете, че БТК бе приватизирана за 280 млн. евро от "Вива Венчърс", а миналото лято бе препродадена за 1.2 млрд. евро. При всяка търговска препродажба се дължат данъци - дори автомобила да си продадеш, ако имаш 100 лева печалба, дължиш данък на държавата. В случая с БТК облагаема е разликата между 1.2 млрд. и 280 млн. евро - това са над 900 милиона.

Да, прехвърлянето на акциите е направено на фондовата борса, където по принцип доходите не се облагат с данък. Но има един особен вид сделки - блоковите, които са облагаеми. При тях всичко е предварително уговорено - купувачът и продавачът са се разбрали, цената на акциите е определена, а борсата само се използва за трансакцията. Точно както стана с БТК.

- И според вас продавачът не е платил данък върху огромния си доход от тази препродажба? Говорим за исландския милиардер Тор Бьорголфсон, който преди това придоби "Вива Венчърс" и е собственик на фонда "Новатор", който имаше опция за 65% от акциите на телекома?

- Надявам се комисията да изясни тези неща. Научих, че наскоро е приключила ревизия в БТК, направена от дирекция "Големи данъкоплатци" на НАП. Според НАП има нарушения, свързани със сделката. Затова в моя сигнал до комисията "Антикорупция" има 3 точки за проверка - как точно е извършена сделката на фондовата борса, какви са резултатите от ревизионните документи за 2007 г. и по какви критерии е избрана банката, която е направила трансфера на парите.

Искам да подчертая, че БТК е приватизирана, но държавата все още притежава златната акция. БТК не е обикновена компания и има отношение към националната сигурност, затова държавата би трябвало да си упражнява контрол и да следи внимателно какво се случва с телекома.

Между другото, очаквам това, което се случи с БТК, да се повтори с електроразпределителните предприятия, купени от ЧЕЗ. В договора за приватизация имаше срок, в който чешката компания не може да продава участието си. Но забраната изтече и ЧЕЗ ще препродаде акциите, които, впрочем, придоби изключително евтино. Очаквам сделката да стане по модела на БТК - пак през фондовата борса, може би пак със спестяване на данъци.

- Защо смятате, че ЧЕЗ ще се оттеглят?

- А защо да се хабят и да инвестират - те твърдят, че дотук са вложили 80-100 млн., което впрочем за една енергосистема е нищо - като може да спечелят бързо и накуп цял милиард. Със сигурност ще се намерят заинтересувани купувачи. Ето, започва строителството на АЕЦ "Белене". Този, който ще инвестира в "Белене", има интерес да участва и в електроразпределението. Атомната централа ще произвежда огромни количества електроенергия. Който инвестира в нея, ще има интерес да печели и чрез разпределение на този ток.

- Наскоро в парламента упрекнахте вицепремиера Емел Етем, че не е нейна работа да се занимава с изграждането на телефон 112 - единния европейски номер за спешни повиквания?

- Разбира се, че не е работа на министъра на бедствията да поръчва компютри, да прави инсталации, канализации, спътникови връзки. Нали съществува ДАИТС - Държавна агенция за информационни технологии и съобщения. Тя бе създадена точно затова - да направи електронното управление, да въведе модела "електронна Европа" и да го развие.

Ето, и министърът на държавната администрация Николай Василев неуморно прави обществени поръчки, купува компютри, принтери, лаптопи, програмни продукти. Наскоро имаше поръчка за антивирусен софтуер. Само че той не разбира от тези неща, а и не му е работа - нали има ДАИТС. Защо трябва да купува най-скъпите антивирусни програми, при положение че толкова много фирми предлагат безплатно този софтуер, ако бъдат ангажирани за елементарна поддръжка. Василев плаща прескъпо за продукт, който дори не е най-добрият. От 3-4 седмици прокуратурата разследва тази обществена доставка.

Друг пример - съдът си прави собствена информационна система. Преди две години бе обявена обществена поръчка, спечели я американска фирма. Бяха доставени сървъри и съоръжения от старо поколение, със стара платформа, от някаква американска корпорация, която я е ползвала за своя вътрешна мрежа - интранет. И се оказа, че са похарчени милиони за платформа, която е несъвместима, няма връзка с околния свят, не може да се свърже с интернет. Явно са играли големи комисиони.

- И съдилищата се снабдиха с интранет, вместо с истинска мрежа?

- Точно така. И ако някой отвън иска да влезе например в базата данни на Софийския градски съд - да провери примерно дали даден нотариален акт е истински, редовен, или пък да си изкара свидетелство за съдимост по електронен път, няма да успее, защото мрежата е локална, вътрешна.

С тези примери само показвам защо е важно ДАИТС да си върши работата. Тя по закон е задължена да работи за обединяването на мрежите на всички министерства, агенции, комисии, областни управи, съдилища, митници и т.н. Но ето че други ведомства й изземат функциите, а единната национална информационна система я няма.

А знаете ли, че всяка година държавата плаща на БТК над 100 млн. лв. такси? Че даже телевизионните кули са собственост на приватизирания телеком? Има радиорелейни трасета за пренос на сигнал за отделните региони и БТК събира такси, за да може националните медии БНТ и БНР да ползват тези трасета. Ако бюджетът не даде парите, частната фирма може да откаже да пренася сигнала. И националното радио може да замлъкне. Става дума за националната сигурност. Затова е добре час по-скоро държавата да си има собствена мрежа.

България обаче никак не бърза към "електронна Европа" и даже понякога се държи, като че ли все още не е член на ЕС. Ето, бавим се с телефон 112. Брюксел ни беше дал срок до юни да спрем раздаването на аналогови честоти за телевизии, но издаването на лицензи продължава. Това е опасно, защото в един момент ефирът ще се задръсти, а той ще ни трябва. До 2013 г. България трябва да въведе DVB Terra - наземно цифрово радиоразпръскване, а при тази технология мощността на предавателя не е от значение, важна е единствено пряката видимост. Мрежата прилича на тази за GSM-ите: с множество базови станции, така че и когато си пътуваш с колата, да можеш да приемаш цифрова телевизия и радио със суперкачество.

Когато държавната мрежа бъде изцяло изградена, тя може да се използва за много неща. Ето сега КАТ ще прави система за национална система за видеонаблюдение - може камерите да се "вържат" към нея. Може да се използва за електронно отчитане на пътни такси - тол, винетки. Или за подаване на информация за пътищата - затворени отсечки, натоварени участъци и задръствания, може светещи табели да указват километри, температура на въздуха и на асфалта.

Голяма част от мрежата всъщност вече е направена. Има оптичен кабел по цялата готова част на магистрала "Тракия". Той е положен, само трябва да се направят едни елементарни отклонения. Нито е скъпо, нито е трудно - представете си едно каналче, в което се полага пластмасова тръба, като кабелите се изстрелват в тръбата под налягане със 150 атмосфери с едно снарядче.

България е опасана с оптичен пръстен, изграден още преди 20 години. Той обикаля така: София - Плевен - В. Търново - Шумен (с отклонение към Русе) - Варна - Бургас - Ст. Загора (с отклонение към Сливен) - Пловдив - София. Между Ст. Загора и В. Търново са изградени опорни свързочни възли и през Хаинбоаз има пуснато трасе, така че при авария, ако някой участък от пръстена пропадне, да може сигналът да заобиколи и пак да има връзка. Примерно ако по отсечката Търново - Шумен - Варна стане срив, връзката до Варна ще е през Ст. Загора - Бургас.

Всичко това вече е изградено. Сега е въпрос само на добра воля всички министерства да се координират, да се съберат в една обща мрежа. Всяко ведомство трябва да покаже своята схема на връзките - всеки телефонен майстор е задължен да направи такава схема - и Министерството на отбраната да каже - ние имаме връзка от тук до тук, там нямаме, но пък МВР има.

През 2005 г., след изборите Сергей Станишев каза - нашето правителство ще бъде модерно, електронно. Само че мандатът вече изтича, а българското електронно правителство е с оплетени жици.