Изпълзяват навсякъде, бъдещето е тяхно и вече не е бъдеще, а днес. Разпространяват се дузина модификации, но бестселърът (както го описа един придворен политготвач) са "младички, чистички, с очилца". Ако може с един-два "западни" университета в сивито (биографията, значи), па ако ще да имат оттам само тапия за завършен двуседмичен семинар по екология на кучевъдството, например.

Едно време имахме надежди. Тогава се търсеха хората "най-". Най-добрите, после най-верните, сетне най-правилните. Сега имаме директиви и дойде време на хората "без-": безпроблемни, безконфликтни, без лица. Удобни, с правилно програмиран чип, политически коректни, заменяеми. Хора П+П, продукти на технологията plug & play, т.е. изхвърляш един, пъхаш нов и той запява в нужния тон. Нищо лично, просто бизнес. Money, money, money, mooneeey...Този модел новохора са



истинските управници на Европа



и успешно се размножават в новообхванатия изток. Впрочем "размножават" е неточно. По-редно е да речем, че се клонират. Или ги въдят в епруветки. Защото новочовекът "без-" естествено е безполов, безроден, безплоден. Метросексуален или бисексуален, ако му е удобно, той в крайна сметка се оказва само автосексуалист, защото това е физиологичният оптимум на вида му. Повече за тези човечета може да се прочете от Марк Симпсън, кръстителя изследовател на новата порода. За жалост антрополозите още ни дължат обяснения за нея. Трудно им е, защото причините за мутацията се коренят не в генетиката, а в икономиката и в нейната политическа проекция. Откровено си признавам, че се страхувам от предстоящото



нашествие на човечетата във властите



на България. Онези, които са отдавна във финансите, сигурно ще подкрепят опасенията ми. В нашия занаят имаме богат опит с новочовечета. Помним вълната на юпитата, обзели банковия свят в началото на 80-те. Без опит, но безогледно самонадеяни продавачи на надежда за мълниеносни успехи. За щастие финансите са точен занаят и стойността на юпи балона бе бързо изчислена и се оказа дълбоко негативна. Оказа се, че маркетинговият продукт "юпи-мениджър" консумира реална стойност (много, много!), а произвежда празни (но красиви) приказки. Надувката взриви пазарния крах от 1987 г. и се изпари с него. Скоро след това банките изметоха юпитата до крак. През 1991 г. сп. "Тайм" отпечата некролог на юпи ерата. Но дълбоко се заблуди. Прогонени от бизнеса, хомункулусите се изсипаха в администрацията. Особено благодатна за тях се оказа почвата в Брюксел - уникална смес от купчини чужди пари, пълна безотговорност за каквото да било, където най-важни умения са красивото празнодумие, да си симпатичен на всички и да не вредиш на висшестоящ. Сега новорасата се заразява епидемично в администрациите на нова Европа и



ще пострадат най-достойните



български чиновници. Малцинството със собствено лице и мнение, чиито способности и труд теглят скрибуцащите талиги на софийските бюрокрации. Виждате в последните дни що значи негативна селекция. Поредните "съмнения в Брюксел" се оказват достатъчни да денонсират стотина сключени по правилата на същия "Брюксел" договори. Предприятията, които са разчитали само на субсидията, за да оцелеят, ги чака фалит или поне яка загуба. Казаха, че "Брюксел иска да паднат големи глави". И изгониха Димитър Тадаръков. Той е един от най-способните български финансисти. И със сигурност няма никаква вина за поредния немотивиран финансов шамар за най-бедната страна в Европа. Истинската вина на Тадаръков е, че не се е сгънал да удари чело пред човечетата от Брюксел, а казва на глас какво мисли за тях. Такъв човек лесно ще накараш да подаде оставка, защото който знае високата си цена, не се унижава заради някакъв си пост. Тадаръков може и без държавата, той е печелил и ще печели милиони. Но може ли държавата без способни хора да работят за нея? На мястото на изгонения висш чиновник идва нов. Има два варианта: новият шеф да е поредният угодник, готов да лази и подскача, накъдето му кимне митичният "Брюксел" (т.е. да е "дипломатичен"). И ще търка стола мандат-два. А може пък да има собствена глава и гръбначен стълб към нея; тогава ще е просто следващата жертва за изхвърляне. А



когато ценностите девалвират,



когато без значение какво знаеш, какво можеш и какво си направил за тази държава, си обруган и изритан, тогава губи смисъл да си някой, да мислиш, да работиш, да поемаш риск и отговорност. Тежко на държава, която няма кураж и сили да застане зад най-ценните си хора, а ги захвърля, ако не се харесат на поредния невзрачен чужд бюрократ. В такава държава великанът и джуджето се считат за еднакви на ръст. Недъгавите са равностойни на снажните. Тук важи важното при девалвация правило, известно във финансите като "Закон на Грешъм". Той гласи "лошите пари изместват добрите". Така става и с хората в ерата на човечетата.