Най-известната заложничка в света вече е на свобода. Ингрид Бетанкур, която повече от шест години бе държана в плен от бунтовниците на колумбийските Революционни въоръжени сили (ФАРК), бе освободена на 2 юли при спецакция на местна армия. Това е поредният удар срещу партизаните, които са се установили в джунглите в югозападната част на страната. През май бе обявена смъртта на основателя и лидер на ФАРК Мануел Маруланда, преди него пък бе убит Раул Райес, друг високопоставен ръководител. Ударите следват един след друг срещу ФАРК - организация, която САЩ и ЕС обявиха за терористична.

46-годишната Бетанкур, която има френско и колумбийско гражданство, бе



отвлечена през 2002 г.



по време на предизборната си кампания за президент на Колумбия. По ирония на съдбата тогавашният й основен опонент за поста бе настоящият държавен глава Алваро Урибе. Той спечели вота през 2002 г. и в момента кара втори мандат, който изтича през 2010 г. През шестте години, докато бе пленница, всички близки на Бетанкур водиха активна кампания за освобождаването й. Призиви за освобождаването й напоследък отправиха френският президент Никола Саркози и венецеулският му колега Уго Чавес, който обяви, че е готов да бъде посредник в преговорите. Усилията по случая станаха доста интензивни, след като заложници, пуснати от ФАРК през февруари т.г., обявиха, че Ингрид Бетанкур има много сериозни здравословни проблеми.

През 2002 г. Ингрид Бетанкур и кандидатката й за вицепрезидент от екологичната партия Клара Рохас обикалят из южните райони на Колумбия, за да пропагандират предизборните си платформи. Многократно са предупреждавани за опасностите, които крие тази част на страната, където от години действат бунтовниците от ФАРК. Бетанкур остро критикува действията на партизаните, чийто основен източник на финансиране е търговията с наркотици. На 23 февруари 2002 г. двете жени са пленени в Сан Висенте дел Кагуан, след като колата, в която пътуват, е спряна от група въоръжени бунтовници. Откарани са в джунглите и в първите месеци след отвличането съдбата и на двете остава неизвестна, тъй като няма никаква информация за тях. Не е ясно дали са живи, или са били убити. Семейството на Бетанкур е убедено, че тя е жива, и настоява колумбийските власти да не предприемат акции за спасяването й, тъй като това би могло да изложи на риск заложничките. Баща й Габриел Бетанкур Мехия, който е бивш министър на образованието на Колумбия, обаче не успява да преживее отвличането на дъщеря си и умира от сърдечен удар месец след случката.

Пет месеца след отвличането



бунтовниците изпращат видеозапис,



който доказва, че Ингрид Бетанкур е жива. Втори запис е изпратен година след като е пленена. В него тя отправя молба правителството да я спаси. Бетанкур е сред 40-те заложници, които бунтовниците предлагат да заменят срещу свободата на около 500 членове на ФАРК, излежаващи присъди в колумбийски затвори. Партизаните искат и да бъде създадена временна демилитаризирана зона. Президентът Алваро Урибе настоява да получи гаранции, че бунтовници, които бъдат освободени, няма отново да нарамят пушките и да се присъединят към съратниците си в джунглите. Сделка обаче не е сключена.

През юли 2003 г. ФАРК обявяват, че ще освободят Ингрид Бетанкур, тъй като здравето й е силно влошено, но не изпълняват обещанието си.

От 2003 до 2007 г. информациите за състоянието на заложничката са много оскъдни, не е ясно какво е здравословното й състояние. През май 2007 г. колумбийският полицай Джон Пинчао успява да избяга от партизаните и дава сведения за Бетанкур. Той е бил в лагера, където партизаните държат и нея. Пинчао разказва, че тя пет пъти е правила опити за бягство. Похитителите я карали да прави дълги преходи през деня до пълно изтощение, а нощем я връзвали с вериги, за да са сигурни, че няма да избяга. Бившият сенатор Луис Еладио Перес, който също е бил пленен от ФАРК и пуснат през февруари т.г., разказва, че заедно с Ингрид успели да избягат от пазачите си и останали в джунглата цели пет дни. После обаче здравето му се влошило и Бетанкур решила да се върнат обратно при похитителите. Когато се върнали, били оковани във вериги, а ботушите им конфискувани и така те били изложени на опасност да бъдат ухапани от отровни змии и насекоми.

Думите им бяха потвърдени от самата Ингрид Бетанкур, която в едно от първите интервюта след освобождаването си обяви, че похитителите й са я държали окована 24 часа в денонощието в продължение на три години. Тя разказва също, че



е била подложена на "мъчения, обиди и унижения"



през шестте години и четири месеца, прекарани в плен на партизаните от ФАРК. "Имаше моменти на големи кризи, на голяма издръжливост. Понякога те се опитваха да покажат друго лице, защото беше толкова ужасяващо, че сякаш самите те се отвращаваха", сподели Бетанкур.

През април т.г. човекът, отвлякъл Бетанкур, публично се извини на роднините й. Нелберто Уни Вега, който през 2003 г. напуска ФАРК, в момента излежава присъда от 34 години в колумбийски затвор със строг режим. В интервю за АП преди няколко месеца той обяви, че Ингрид Бетанкур била отвлечена случайно. "Имахме заповед да задържим всеки политик от национално значение", разказва той. "Това, че по пътя мина именно Бетанкур, една от най-известните политически фигури в страната по онова време, придружена от сътрудничката си Клара Рохас, беше чиста случайност", допълва Уни Вега.

През ноември 2007 г. ФАРК изпращат трети запис с Ингрид Бетанкур, на който тя изглежда много слаба и немощна, напълно отчаяна. Малко след това майка й Йоланда Пулесио получава писмо от дъщеря си, в която Бетанкур разказва, че бунтовниците са й отнели всичко и че е принудена да мълчи, за да не си навлича повече проблеми.

2008 г. идва с надеждата за освобождаването на Ингрид, особено след като в началото на януари ФАРК пуснаха Клара Рохас, която по време на плена роди и сина си. В края на февруари бяха освободени втора група заложници, които обявиха, че здравето на Бетанкур е сериозно разклатено, тъй като е заболяла от хепатит. А на 2 юли дойде и радостната вест, че тя вече е свободна. Пред журналисти в Богота тя заяви, че все още има амбициите да стане президент на Колумбия. Бившата заложничка призна, че Урибе е много добър държавен глава, и го похвали, че е увеличил числеността и въоръженията на колумбийската армия, което е допринесло за отслабването на силите на ФАРК. В края на миналата седмица Ингрид Бетанкур се прибра във Франция, където премина серия от прегледи, и обяви, че е решила да се върне в Колумбия съвсем скоро.