Въпреки че все още не сме го усетили, от седмица насам токът и топлата вода струват по-скъпо. От 1 юли домакинствата в България консумират средно с 14% по-скъп ток, а фирмите - с около 20%. Можеше да е и по-зле, защото първоначалните намерения бяха поскъпването да е съответно 18 и 38%, т.е. най-голямото от близо десетилетие насам. Но на принципа "фокус-мокус" отнякъде се намериха едни резерви, държавата понатисна малко, един министър се изцепи, че поскъпването може да се сведе и до 11%... И така се стигна до нещо като



средноаритметично между искания и възможности



Всъщност през двете седмици на емоционални пазарлъци в енергетиката тихомълком са се случили и други събития, които хвърлят известна светлина върху това кой в бранша е загубил от промяната в цените, кой е спечелил и с колко. Още на 9 юни например Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е взела решение как да се разпределят квотите от електроенергия, които всеки ТЕЦ е длъжен да продава на НЕК на регулирани от държавата цени. От това зависи колко ток централите могат да продадат на свободния пазар, откъдето може да се печели с около 20-25% повече. Първото впечатление е, че



АЕЦ "Козлодуй" е най-облагодетелствана



Макар че на пръв поглед атомната централа е ощетена, защото за първи път от 8 години насам цената, по която тя е длъжна да продава тока на НЕК, не е увеличена, а намалена, и то с цели 7.89%. Досега атомната централа три пъти е съдила неуспешно ДКЕВР заради отказа на комисията да вдигне значително цената, но този път шефовете й запазват гробно мълчание.

Обяснението за сговорчивостта се крие именно в квотите. От разпределението им излиза, че докато миналата година АЕЦ е била длъжна да продаде 8.257 млрд. кВтч ток на НЕК (по 1.9 ст за кВтч), то за второто полугодие на 2008 и първото на 2009 г. задълженията й към обществото са намалени на 8.2 млрд. кВтч. Всичко останало (според официалните отчети годишното производство е близо 10 млрд. кВтч) централата може да продаде свободно на пазара или да изнесе в чужбина. Може само да се гадае каква ще е печалбата от това, тъй като постигнатата цена е търговска тайна. Например при 25% по-високи цени само от лекото мръдване на квотата АЕЦ "Козлодуй" ще получи, грубо изчислено, към 25 млн. лв. допълнителна печалба. А от намалението на цената губи едва 6 млн. лв.

Въпреки затворените реактори централата все още осигурява близо 28% от общото производство на електроенергия в страната и би следвало поевтиняването на нейния ток да се отрази в крайната цена. Само че това не става. Една от причините е, че регулаторът прави



неочаквано голям подарък на три сравнително големи ТЕЦ-а



- "Варна", "Бобов дол" и "Марица 3" - Димитровград. При тях има доста голямо увеличение на цената за регулирания пазар - съответно 27, 19 и 18%.

След края на пазарлъците за цените на тока председателят на комисията проф. Константин Шушулов заяви, че претенциите на притежаваните от бизнесмена Христо Ковачки централи "Бобов дол" и "Марица 3" Димитровград са били още по-големи, но не са удовлетворени. Обяснението му беше, че проверка на ДКЕВР е открила в складовете им твърде големи количества въглища, купувани на старите цени. След като преизчислили себестойността на тока, излязло, че цената на електроенергията от ТЕЦ "Бобов дол" може да се увеличи само с 19, а не с 25%.

Звучи добре, но това не е цялата истина. В действителност задължителните квоти на тези три ТЕЦ-а са увеличени значително в сравнение с миналогодишните, което специално за "Бобов дол" и "Марица 3" си е жив подарък. За разлика от АЕЦ "Козлодуй" тези две централи произвеждат твърде скъп ток и за техните собственици е много по-изгодно да имат сигурност на вътрешния пазар, макар и с регулирани от държавата цени, отколкото да търсят купувачи зад граница.

Колкото до притежаваната от чешката ЧЕЗ ТЕЦ "Варна", при нея положението е малко по-особено. Точно тя бе конкретната причина тази година да се забрани износът на ток до 31 март. От думите на министъра на икономиката Петър Димитров стана ясно, че централата, вместо да изпълни ангажиментите си към НЕК и съответно към обществото, бе изнасяла в чужбина. Министърът заяви, че от началото на 2008 г. ТЕЦ "Варна" не е произвела нито 1 кВтч за вътрешния пазар. Изглежда няма сила, която да я накара да изпълнява задължителната си квота. Глобата за неизпълнението е максимум 1 млн. лв. - несравнима с печалбите от износа.

Винаги щом стане въпрос за износа, чехите казват, че ако изпълняват задълженията си към вътрешния пазар, ще работят на загуба заради ниските цени в страната. Което показва, че голямата разлика между цената на тока в България и околните страни не е в полза на България. Тъй като забраните за износ се нарушават много лесно, а контролът от страна на държавата отсъства.

Квотите, колкото и да се играе с тях в полза на едни или други производители, са обаче едната страна на проблема. Другата е в това, че



българската енергетика продължава да произвежда огромни загуби,



на които никой не може да хване края и които изглежда са удобни на всички. Картината е следната: от данните на всички производители за 2007 г. става ясно, че в България се произвеждат около 39 млрд. киловатчаса ток годишно. В същото време от годишния отчет на НЕК се вижда, че зад граница са изнесени 4.4 млрд. кВтч, а в България са продадени 25 млрд. киловатчаса по цени, регулирани от държавата, и още 2 млрд. кВтч на свободния пазар. Това прави максимум 32 млрд. кВтч ток. Т.е. остават 7-8 млрд. кВтч., които се губят някъде по веригата. Тези двайсетина процента от годишното производство в енергетиката винаги са били обявявани за технологични загуби, но за тях никога не е било давано що-годе правдоподобно обяснение, камо ли пък сметка колко струват. А цифрата не е за пренебрегване - дори да се сметнат по най-ниската производствена цена на тока, тя е към 280 млн. лв. годишно.

За да се намалят загубите, всяка година се правят инвестиции, които ДКЕВР включва в крайната цена на тока. И всяка година от балансите липсват все същите 20 процента. Производството на ток у нас прилича на огромна каца без дъно.



Как се доказва кое дружество трупа реални загуби



и най-вече колко пари се дават, за да се сведат тези загуби до конкретен показател, е една от най-стриктно пазените тайни в енергетиката. Публична тайна е, че голяма част от тези 7-8 млрд. кВтч се изнасят в чужбина, т.е. хипотетичните 280 млн. лв. "загуби" вероятно са милиарди левове печалба за някого.

Би могло, разбира се, в правилата ясно да се запише, че инвестицията Х се признава само ако загубите бъдат намалени с Y. Само че това не е изгодно на ЕРП-тата. В момента в България ЧЕЗ, E.ON и EVN обявяват загуби, а от сайтовете на техните компании майки се вижда, че положението е точно обратното. Колкото и да се оплакват от ЧЕЗ например, на сайта им пише, че печалбата през 2007 г. спрямо 2006 г. се е увеличила със 117%, а бедна България е допринесла за това увеличение с 85%, и то само от електроразпределителните дружества. А ТЕЦ "Варна" според консолидирания отчет на групата компании ЧЕЗ е увеличила през 2007 г. печалбата със 165% - резултат, който ЧЕЗ не е постигнала през 2007 г. в никоя друга държава, в която има собственост.

И няма как да постигне. Защото само България си има регулатор магьосник като ДКЕВР, която е готова на всякакви фокуси, за да докара желания от някого резултат.