Ако можем да оприличим късмета на нещо като граница, то от двете му страни живеят различни хора. От едната страна са тези, които много-много не му се надяват. Те изчисляват, прогнозират, проектират и най-вече действат. Ако нещата не станат, както са ги предвидили, сядат и отново така - първо решават какво искат, после пресмятат колко ще струва, дали си струва, как да се получи, къде са сбъркали преди; изобщо все по същия начин - прогнозират, пресмятат, действат...

Тези хора са малко скучни, с тях трудно се води задушевен разговор и живеят в едни прекалено подредени страни.



Пусто са по-богати, това им е плюсът



От другата страна се вихрят едни по-големи веселяци. Те се надяват. Че както си ходят по улицата, и хоп - намират кредитна карта със записан на нея PIN... Или както си седят в кафенето и хоп - съобщават им, че са ударили джакпота. Или както си изхвърлят боклука, не щеш ли, досами кофата - портфейл... Или че имат някакъв чичо някъде в Бразилия, който освен това се гъта, и - милиони, тъкмо на тях. (Те вътрешно ги заслужават донемайкъде.) Надяват се и че може да пиеш и пушиш като разпран, но не спорт и прегледи, а късмет ти трябва и ще живееш с орлите...

Късметът играе огромна роля за тази по-простодушна и по-весела част от човечеството. Не казвам, че е по-малоценна, пази Боже! Тя е свързана с някаква генна памет от древни времена, когато късметът е бил страшно важен. Дали ще намериш елен в гората, морж в ледовете, мед по хралупите - въпроси от жизнено значение за оцеляването на семейството и племето... Ловно-събираческият бит е свързан с късмета хиляди и хиляди години, за да не остави следи в манталитета ни. Оставил е и още как.

Но съвременната цивилизация е иззидана на други принципи.

Тя не се надява цунамито да се разсее от божията воля, а се стреми да го предвиди и избегне жертвите. Не строи кули, от които мъже да скачат с риск за живота си, за да има богата реколта**, а гледа да си усъвършенствува напоителните системи. Не се моли самолетът да не падне, а всяка година влага средства и мозък за избягване на авариите. Не сяда да измисля стратегии срещу кризисни ситуации, когато я цапардосат, а ги симулира и се готви за тях, преди да дойдат.

От страната на минималното упование в късмета има личности, институции, принципи. Има и цели държави, дори континенти.

От другата, лъчезарно-първичната страна на тази граница има не само личности, но и цели етнически общности, и цели държави, а и континенти.

Тези общности и държави се надяват я нефт да бликне от всеки двор, я от САПАРД и другите фондове да се посипят милиони евро, я ние поне с братока, шурето и децата да се уредим, докато сме отгоре, и да не ни гепят... Все късмет.

Тази надежда в планетарен план може да се илюстрира с една регионална песничка - подходяща за химн на късмета. (Пее се с издути жили и опулени към метафизичните сили очи.):

Пернишката река сливова да стане,

а тревата - зелена салата!

Мечтите и въжделенията на хората на късмета не са, както виждате, кой знае колко нескромни. Тези хора, дори да са висши ръководители, когато избухне склад за боеприпаси примерно, ще кажат: "Добре, че беха чудотворните икони, те спасиха София, разминахме се без жертви!"

Или с цъкане и радостни възгласи ще разказват как пластмасов бадж в джобчето на охранител спрял шрапнел, та човекът отървал кожата.

Такива армейски хора на късмета могат да се надяват, че нещо, дето по принцип гърми, може и да си пролежи кротко до свършека на света, или поне до свършека на службата. След като оня ден не е гръмнало, след като вчера не е гръмнало, много е вероятно да не гръмне и днес, това е логиката. Всъщност се надяват на стратегията "Ха дано не стане некоя гюрюлтия и взрив,



додето съм аз туканка на тая работа,



а после - каквото ще..." Иначе как да си обясним, че решението за затварянето на въпросните складове в Челопеч са взети от Генщаба през 2002 г., сетне е отлагано и отлагано, щото грижи, главоболия... Или се е унищожавало лека-полека из полигоните, закъде да бързаме. (Гражданин от Старозагорско, живеещ в София, разказа как облакът и миризмата след пукотевицата в Челопечене подозрително приличали на облака над полигона в Змеево и Стара Загора, дето уж са чисти като сълза, ама то е повод за друг материал.)

Не ми е думата сега и за хумора на военния министър: "Положението рязко се подобрява. Наш хеликоптер облетя района и видяхме, че всичко е сринато със земята. Повече няма опасност."

Думата ми е за хората на късмета. Те очакват, че един отбор ще вземе лиценз и след като е ограбен, защото е взел такъв миналата година, и по логиката: "ха дано". Очакват, че ония чичета там в Брюксел ще клекнат накрая и ще пуснат паретата, щото - кой не краде днеска. Очакват, че няма да има наводнение, пожар, суша, щото - вчера нямаше. А и не е хубаво.

Но ние минахме, поне политически, от другата страна на границата. От която страна късметът не е фактор.

И какво излиза - май нямахме късмет.

-----

* Войници на съдбата (късмета)... - всъщност песничка с подобно име се пее от Deep Purple. Не е за нас, но ние често сме за нея.

** Така правят на Вануату, връзвайки се с лози с глезените, при това за разлика от имитиращите този обичай бънджи-скокове тамошните туземци трябва да ударят земята с глава. Някои умират. (б.а.)