Партиите не са склонни да приемат сериозно идеята за пряк мажоритарен елемент в изборите за депутати. Това се избистри на дискусия за реформа на политическия модел, организирана от президента Георги Първанов. За сметка на това са на път да се съгласят на преференция при подреждането на листите. В полза на мажоритарно избрани парламентаристи се изказаха само Янаки Стоилов и Румен Петков от БСП, няколко представители на опозицията и социолози.

Още в началото на обсъждането Първанов не бе оптимист, че по мажоритарния елемент ще се постигне консенсус. "По-лесно е да купиш малка спретната партия с 10-20 депутати, отколкото 100 000-200 000 избиратели, за да вкараш 1 депутат", подчерта той. Президентът оспори ефективността на преференцията, тъй като експериментът от евроизборите според него е несполучлив. Проблемът не е във високия праг, а в това, че изборът предварително е маркиран от партийното ръководство. Освен това с него състезанието се пренася вътре в самите партии, подчерта държавният глава.

Премиерът Сергей Станишев пък обясни, че в повечето европейски страни доминира пропорционалната система и макар БСП винаги да е била за силна мажоритарност, тя може да се постигне с преференция с по-нисък праг. Иначе възниква опасност да се допусне нестабилност на следващия парламент. Лидерът на НДСВ Пламен Моллов също се обяви за преференциални листи. Според него мажоритарно избраните депутати ще пренесат купуването на гласове и няма да са достатъчно стабилни. Лютви Местан от ДПС пък нарече опасно и илюзорно разбирането, че политическият модел ще може да се промени само с промяна в избирателната система.

Председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов повтори позициите на партията си срещу засилената мажоритарност и цитира изследване, от което се разбира, че от 27-те страни в ЕС само в две се упражнява такъв вот. В 4 системата е смесена, а в 21 - пропорционална с различна степен на преференция.

Надежда Михайлова от СДС и Екатерина Михайлова от ДСБ също се обявиха по-скоро за преференциално гласуване.

Румен Петков пък защити тезата, че с въвеждането на преференцията партиите може да си вкарат още по-голям автогол, тъй като има опасност бизнесът да получи някое от последните места в дадена партийна листа. Според него, ако не се въведе мажоритарен елемент, ще се запази статуквото. Янаки Стоилов настоя за мажоритарен избор на 60 или 80 депутати от също толкова едномандатни райони, като обаче не се пипат многомандатните.

Изходът от дискусията не се хареса на президента, който обвини партиите, че привидно искат да променят статуквото, а всъщност го бетонират. "Всички искаме мажоритарен елемент, но когато трябва да се застъпи в закон, бием отбой", възмути се Първанов. Той разкритикува и собствената си партия. "Има известно стъписване и дистанциране от това, което БСП имаше по мое време като позиция за мажоритарния елемент, и това, което долавям като колебание сега", добави президентът. Той подчерта, че дискусията няма за цел да компрометира партиите, а напротив - да намери решения за оздравяването и отлепването им от дъното. След това прескочи на темата за референдумите и намекна, че скоро може да се наложи да се прибегне и към тази форма на пряка демокрация.

--------

ХРУМВАНИЯ

Разговорът за политическия модел роди и ексцентрични идеи. Столичният градоначалник Бойко Борисов пожела да отпадне забраната кметовете да са и партийни лидери. Въпреки че за държавния глава има същото ограничение, Борисов запита: "Защо президентът и премиерът да може да са партийни лидери, а кметът не?".

Първанов пък повтори предложението си до избори да се допускат само партии, минали даден процент на два последователни парламентарни вота. За новите формации този процент ще е валиден, след като се явят на два поредни избора за НС.

Математикът Михаил Константинов настоя районите да се окрупнят до 20, като се въведат гъвкави партийни листи без праг. Така хората ще гласуват за районна листа, като се създаде отделна национална, в която формациите да сложат политбюрата си.

-------

СЪГЛАСИЕ

Мощна подкрепа и от управляващи, и от опозиция срещна идеята за вдигането на държавната субсидия за партиите. Първанов предупреди, че няма ефективен контрол върху произхода на парите, които влизат в политиката, че по време на кампании се харчат повече средства от официално обявените и се създават черни каси. Шефът на Сметната палата Валери Димитров настоя 70-80% от парите за партиите да идват от бюджета.