|
| Христофор Караджов |
Казах си, ето ги пръските на глобализацията, защото тези ябълки сигурно са били платени с казахстански петрол, който съм изгорил в резервоара си някъде из Калифорния. Изядох плодовете с удоволствие и продължих да търся признаци, че светът е станал още по-плосък според небезизвестния израз на Томас Фрийдман от в. "Ню Йорк Таймс" (http://www.thomaslfriedman.com/worldisflat.htm).
Ето, седя си в средата на Азия и прехвърлям сателитните програми, за да видя как Китай се бори с водораслите, задръстили олимпийския гребен канал, Кабул оплаква жертвите на самоубийствения атентат, Буш и останалите от Г-8 садят фиданки в Япония, Словакия ще приема еврото от януари, а англиканската църква се цепи по въпроса дали жените могат да бъдат ръкополагани. Стандартен поток световни новини.
Изведнъж попадам на
Телевизията на Върховния Господар
(http://suprememastertv.com/). Не че една трета от каналите по всеки сателит не са религиозни (другите две трети са или секс, или шопинг плюс малко спорт, малко политика, което, ще кажат циниците, е все същото). Тази телевизия се е посветила на възхвалата на Чинг Хай, за която (да, Върховния Господар е жена) не бях и чувал дотогава. Новините, които се съобщават, са само положителни. Два милиона долара дарение за пречистване на питейна вода в Африка тук, нова технология за ранно откриване на рак на гърдата там, поздравления за националния празник на САЩ... и това е, общо взето. Явно няма много позитивни новини по света, щом и тази телевизия не може да ни зарадва с повече.
Изненада ме и друго. Предаванията са съпроводени със субтитри на двайсетина езика, които текат в синхрон с думите на водещия на английски. Ами един от тези езици беше български, и то съвсем качествено преведен български. Защо Върховния Господар ни отделя такова внимание, не мога да кажа. Сигурно сме от ключовите нации, които трябва да бъде обърнати към вегетарианство и цялостна неупотреба на животински продукти (това е един от основните елементи в учението на Чинг Хай, доколкото успях да схвана).
А, и още. Къде мислите, че е щабквартирата на тази глобално индоктринираща телевизия? Лос Анжелис, Калифорния. Плосък свят, но на някои места като че ли е по-изгладен.
Калифорнийско-руско-китайските гении на "Гугъл", разбира се, са направили менюто на търсачката си да излиза в Казахстан на чист казахстански. Това е малко объркващо, докато научиш, че "алдън-ала сактъланган" те вкарва в кешираната версия на търсената страница. Но макар че интернет връзката в Алмати ми се струва по-бавна от тази в София или Ел Ей, поне всичко интересно е достъпно (освен сайтовете, които периодично се създават от привърженици на Рахат Алиев, низвергнатият и емигрирал в Австрия зет на президента Нурсултан Назарбаев... повече за това друг път). Моите студенти тук, както и тези в Калифорния отдавна не могат да си представят света другояче освен с безпрепятствена комуникация през всякакви океани и континенти. В това те си приличат много.
Ала
някои психологически граници се преминават трудно
Приемам като отживелица от миналото и удар по изграждането на глобалното село например факта, че чуждите филми в казахстанските кина все още са дублирани на руски, вместо да им пуснат субтитри и запазят оригиналния саундтрак. След като това върши чудесна работа за Върховния Майстор Чинг Хай, защо да не става за Адам Сандлър? Ползата от слушането на един език в оригиналния му акцент според мен е голяма - дори и за тези, които казват, че ги мързи да четат надписи на екрана.
На пристигане в Алмати станах свидетел на сцена, в която една американка се опита да влезе в държавата без виза и настояваше пред граничните полицаи на прекрасен среднозападен американски, че те не си знаят законите. Те възразяваха на силно русифициран английски. Друга тема е, че въпросните казахстански граничари може би се надяваха на нещо неизказано във финансов план, защото по идея туристически визи се издават и на летището. Езиковата бариера не падна и жената си замина с първия полет обратно за Истанбул.
Скоро след това четох в сп. "Тайм" за класация, която френският туристически сайт "Експедия" (http://www.expedia.fr) направил след допитване до 4000 хотелски служители. Според нея френските туристи са най-неприятни и стиснати, затова всички ги мразят. Най-харесвани от персонала са винаги учтивите японци, следвани от германците, британците (да бе!) и канадците. Американците са някъде по средата, макар че са свикнали - с право - на добро обслужване и го изискват навсякъде. Затова пък допитването класира янките на първо място по желание да говорят местни езици, което ме учуди, докато не се замислих, че може би английският се смята за "местен" от повечето квалифициран хотелски персонал. Кое шератонско пиколо в Мексико или Китай ще ви поздрави на френски?
Общият език свързва хората много силно
и затова наемите, които ми се предлагат в Алмати, слизат с десетина-петнайсет процента, когато заговоря на руски. Американските ми колеги нямат такава лингвистична опция, защото и да опитват руския, местните хич не ги приемат за "свои". Докато българите тук се третират като сродна братска нация вероятно по традиция от съветско време, а и всеки вестник рекламира имоти по Черноморието. Глобализацията май засилва чувството за регионална солидарност. Така нас ни слагат в един кюп, а ние си мислим, че сме в друг.
Впрочем "алма" значи ябълка на казахстански, а името "Алмати" се превежда свободно като "изобилие от ябълки". Така че следващия път ще пробвам местните плодове и ще напиша как са на вкус.
__________________________________________________________
Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu
