"Уважаеми г-н Гиофкос, Българският олимпийски комитет приветства вашата инициатива за изграждане на зона за спорт, отдих и атракции на територията на община "Витоша" (Стефка Костадинова). "Уважаеми господин... изграждането на съвременна спортно-възстановителна база... в Княжево ще бъде от полза за домакинството на София за зимните игри през 2014 г." (арх. Христо Кючуков, район "Витоша"). "Изграждането на нови съоръжения за масова спортно-възстановителна дейност ще... стимулира урбанистичните тенденции в тези крайградски райони" (Весела Лечева, ДАМС).

--------------------------------------------------------------

Това са част от похвалните слова на институциите за опита на частен инвеститор да застрои 70 декара от Княжевската гора. Въоръжен с милото съгласие на властта, бизнесменът Йоаннис Гиофкос аха-аха да пробие и почне да строи. Плановете му засега са осуетени, но по всичко личи, че държавните съучастници в "доброто дело" могат да се разминат от поемане на отговорност за извършените в прокарването на проекта безумия. Схемата за "урбанистичното разнообразяване" на Княжевската гора е елегантна, простичка, поучителна за десетките случаи на откраднатите публични площи от жителите на столицата. Кой и как взе до момента участие в нея?



Вдън гори тилилейски



Още в края на 19-и век провинциална и урбанистично девствена София е осъзнала, че земите край Княжево, в полите на планината, са ценни за столичани. Тук младите власти откриват първия разсадник на борове и друга растителност, която да се използва за залесяването на града. До комунизма разсадникът расте и стига 700 декара площ. Както си му е редът, в демократични условия към публичните от време оно земи се пръкват частни реституционни претенции. Родилните мъки на реститутите са любезно акуширани от няколко институции, увенчали с успех странните претенции за собственост.

Обичайният заподозрян Столична община в случая играе предимно в отбора на добрите. Още през 1998 г. общината успя да издаде акт за публична общинска собственост за цялата Княжевска гора - територия от 761 декара. Кметската администрация се позовава на текст в закона за местно самоуправление, според който общините автоматично получават като собственост от държавата всички зелени площи на територията им, предназначени за обществено ползване.

Що е то Княжевската гора - зелена площ за обществено ползване или див, опасен и преди всичко частен лес, се превръща в централен въпрос за последвалата сага. Да пропуснем видимите доказателства в полза на първото твърдение - като изградени пешеходни алеи, монтирани пейки и прочие предназначени за хора атрибути, и погледнем към юридическите аргументи зад спора.



Закони и частична амнезия при прилагането им



Вече повече от половин век територията на Княжевската гора фигурира в устройствените планове на София като обществена зелена площ. Тя е обозначена на картите като всички останали градски паркове и градини - и в плана на София от 1949 г., и в този от 1961-ва, и последните демократични планове на столицата. Тя е категорично извън границите на Витоша.

Логиката зад тези решения на архитектите е простичка - не всяко борче означава гора. Справка - многото иглолистна растителност на територията на безспорни паркове като Борисовата градина и т.н., и т.н. И при Борисовата градина, и при Княжевската гора важи категоричен текст в закона за горите - горски фонд в рамките на строителните граници на населените места не може да съществува. 2/3 от Княжевската гора от средата на 20-и век насам винаги е била в рамките на градската черта. Това е лесно установимо и с невъоръжено око, да не говорим за купищата карти и скици.

Това и наличието на общински акт за собственост не е попречило на тогавашния областен управител Росен Владимиров да издаде на 1 август 2003 г. нови документи за 604 декара от територията на парка. Само 20 дни по-късно сръчното Министерство на земеделието и горите (с министър Мехмед Дикме) включва тази територия в Държавния горски фонд на лесничейството в София. Законовият аргумент е красив като параграф 22 - държавни са всички гори, които не принадлежат на общините.



Служебен дълг и още нещо



Оттук пътят до реституцията на част от земите е кратък - около година, и тъмен - като повечето дела на поземлените комисии в София. Колко точно земя е реституирана на територията на Княжевската гора, през чии ръце е минала, остава тайна. През 2007 г. обаче претенции за собственост към 68 декара от гората предявява крупен бизнесмен - г-н Гиофкос. В отговор на негово искане шефът на Националното управление на горите инж. Илия Симеонов съгласува предварително заявление за изключване на тези територии от горския фонд.

В този критичен за успеха на начинанието момент се намесва областният управител на София Тодор Модев. Той има за задача да реши нерешим проблем пред плановете на инвеститора - необходимостта от изготвянето на подробен устройствен план за територията. Това е задължително изискване за взимане на окончателно решение за изключване на земите от горския фонд, а при изначално несъгласна община задачата изглежда неизпълнима.

Подписаният от областния управител лист, с който той допуска изработване на подробен устройствен план, е прелюбопитен. Модев разпорежда да бъдат спазени устройствени параметри, които биха довели буквално до унищожаването на гората. Той допуска плътността на застрояване да е 30%, а минималната зелена площ - 50%. При 30% плътност на застрояване и близо 70 декара терен това означава да може да се строи на територия от 21 декара. Щедрите строителни параметри противоречат и на действащия към момента общ устройствен план на София. Той позволява на територии за зелени площи да се строи с максимална плътност на строителство 1% и минимум 85% зеленина. Като цяло е спорно дали Модев изобщо е имал право да възлага устройствения план. При урбанизирани територии това е работа на главния архитект, обясняват от ДАГ.

Любопитна е и последователността в действията на Тодор Модев. Въпросното допускане на процедура за подробен устройствен план е парафирано с дата 5.06.2007 г. - цели 4 месеца, преди Модев да установи, че за цялата Княжевска гора има издаден акт за публична общинска собственост. На 12.10.2007 г. Модев издава заповед, с която отменя общинския акт.

Интересно късогледство е проявил областният управител в мотивите си, с които отменя общинския акт за собственост. В заповедта му категорично се твърди, че земята е горски фонд по силата на чл. 2, ал. 2 от Закона за горите. В него се дава дефиниция на горски фонд - територия, предназначена основно за гори. Точно един член по-долу е направено изключение - "не се включват в горския фонд земите, които са урбанизирани". Заповедта на областния управител е оспорвана от район "Витоша" и в момента делото за собствеността виси.



Кой е този господин?



"Сега" така и не успя да се свърже с първопричината на казуса "Княжевска гора" - поземлената комисия, реституирала собствеността. Редакцията изпрати детайлни въпроси до Министерство на земеделието и горите, към което са поземлените комисии, но оттам препратиха към Държавната агенция по горите. След дълго мълчание оттам също тупнаха топката - компетентна била поземлената комисия. За тези конкретни имоти тече прокурорска проверка, добавят още от агенцията.

На фона на усилията, положени от институциите, въпросът "Кой е господин Гиофкос" няма как да не е интересен. Проверката във фирмените регистри не е особено изненадваща. Една от фирмите на Гиофкос е строителната "Еко-строй 2006" . В нея бизнесменът държи 50%. Останалите 50% са собственост на "Елмаз 24". Собственикът на "Елмаз 24" Димо Кръстинов е съдружник на Христо Бориславов Дионисиев, син на бизнесмена и учредител на Бизнес клуб "Възраждане" Борислав Дионисиев.

Появили ли са се междувременно и други реститути, успели да се възползват от включването на парка в горския фонд, можем само да гадаем. На ход са гражданските протести и прокуратурата. Освен ако областният управител Тодор Модев не се разкае и върне гората-парк на София. Уви, това е по-скоро илюзия.