В Благоевград, във външния притвор на църквата "Въведение Богородично", по всяко време може да се види стенописното "Колело на живота", рисувано около 1888 г. от Михалко Голев. Особено забележителен е този паметник с изписването на българските народни имена на месеците. Наред с тях са изписани и латинско-гръцките им съответствия, които се използват и днес. По това време днешният Благоевград е граничел за Османската империя, а границата с Княжество България минава отвъд хълмовете на север.
Изписаните в благоевградската църква български имена на месеците са само един от примерите за извършващата се по това време революционна промяна в българския език, довела до почти пълно очистване от ненужните чуждици, натрупани за повече от 400 години. Най-важното е, че този процес се извършва с усилията на всички българи. Неговото начало трябва да се отнесе в средата на ХIХ в. И българските, и латинско-гръцките имена са използвани успоредно, например в Показалеца на Г. С. Раковски. Днес като символ на този процес се приема Иван Богоров. Споменават се с насмешка несполучливите му предложения, но се забравят успешните като "влак" и "смет" например.
Дори до края на ХIХ в. учени и интелектуалци ратуват за връщане на българското име на столицата ни - Средец. Хиляди са книгите, на които мястото на издаване е означено точно така: "Издаде се (отпечата се) в Средец". Днес също не са малко тези, които смятат за унизително гръцкото име София. Но и тогава, както и днес възможностите за успех са малки, понеже името на столицата е част от конституцията и трябва чудо да стане, та някой, от когото зависи промяната u, да прояви интерес.
Друг пример за този процес, изпълнен с възрожденски патос, е масовата промяна на имената на населените места след Освобождението. Например жителите на голямото село Палат (днес в община Струмяни, северно от Сандански) без никаква официална санкция превели името на селото си като Дворец. С това име селото влиза и в историята на революционните борби в този край чак до Балканските войни.
През 1882 г. жителите на Хаджиоглу Пазарджик успешно завършват борбата си за промяна на името на града. В чест на деспот Добротица, в чиито владения влизат тези земи през втората половина на ХIV в., те настояват градът им да се казва Добрич.
Примерите са много. По-голяма част от днешните имена на села са в резултат на промяна, извършена през 1934 г.
Днешната българска езикова действителност удивително напомня на случващото се по българските земи през първата половина на ХIХ в. Разказите на чуждестранни пътешественици от това време са недвусмислени - някои от основните белези на народността са в опасност, често българското самосъзнание е в опасност. Българският език от началото на ХIХ в. се пълни с турцизми и гърцизми, често се срещат българи, особено от икономически развитите области, които предпочитат да говорят на гръцки извън семействата си. Особено показателни са пътеписите на Григорович за Македония и Тракия, където това явление е особено изразено по обясними причини. То може да се наблюдава и в големите градове, и в селищата с изявен стопански живот в Мизия, в Подбалкана и даже в Добруджа. И макар да смятаме "История славянобългарска" за начало на българското Възраждане, в областта на езика дори до Освобождението продължават да се проявяват неблагоприятни тенденции.
Българската езикова действителност от първата половина на ХIХ в. не отминава без загуби за българската нация. Едва ли е случайно съвпадение, че България изгуби точно тези етнически безспорни територии, които най-жестоко са засегнати от неблагоприятните езикови тенденции.
Ако се върнем към имената на месеците, ще установим, че използваните днес имена са от латинско-гръцки произход, а опитите за налагането им са едновременни с налагането на християнството през IХ-Х в. Изключителната устойчивост на славянските имена на месеците запазва някои от тях в употреба, макар и ограничена, дори до днес. До края на ХIV в. латинско-гръцките имена на месеците в християнските текстове са придружени обикновено от народните славянски имена явно поради необходимостта точно тези текстове да бъдат възможно най-понятни за най-широк кръг читатели. Напротив, в държавните актове се употребяват само латинско-гръцките имена, което подчертава официалния им характер.
Поради налаганите официално латинско-гръцки имена на месеците през последните 1100 години са се установили значителен брой български имена за един и същ месец, без да е било възможно налагането на едно общо българско име. Ако се изведе едно от тези имена достатъчно успешно, вероятността то да се превърне в общоупотребявано със или без официална санкция е много голяма.
Най-разпространеното име за първия месец от годината е ГОЛЕМИН, наричан още големил, големия, голям сечко, Ивановския, коложег, сечен, а в прабългарския календар алем. Наречен е така не само защото има 31 дни, но и защото поради студеното време изглежда още по-дълъг.
Вторият месец е СЕЧЕН, тъй като студът "сече, посича". Наричан е още сечко, малкия, малкошил, малък сечко, малкошан, защото има само 28 дни.
Третият месец се нарича с малко имена - кожодер, малта, Баба Марта и е единствен, чието латинско-гръцко име рано измества българските имена. В прабългарския календар е ВЕЧЕМ.
През четвъртия месец - ТРАВЕН, лъжльо, лъжитрав, Гергьовски, лъжунек, растенията понякога са излъгани да разцъфтят от хубавото време, което обаче още не е трайно. В прабългарския календар е тутом.
ЦВЕТНИК е най-разпространеното име на петия месец, но също и цветен, черешар, Костадиновския, по копан на гълъбица [царевица] време, копане кукуруз, Спасовски. Природата се е събудила след зимния сън и е разцъфтява навсякъде.

През шестия месец КОСЕН,

или още косач, срапаре, сарапей, Петровски, започва усилената работа на полето, но имена като Еньовски и Русалски подчертават мистичния характер на това време на годината. В прабългарския календар - алтом.

Усилената полска работа продължава и през седмия месец на годината - СЪРПЕН, наричан още горещник, петровскио, Еленския, по жътва време, Илийнски, червен, жътвар.
ЗАРЕВ, Богородичен, ягус, пресуширеки, секновенье, плоден, житаро е осмият месец. Първото име е получено поради факта, че тогава, в края на лятото, елените започват да реват, когато се загонват.
Произходът на най-разпространеното име на деветия месец - РУЕН (среща се още през 1275 г.) трябва да се потърси както в индоевропейската дума за червен цвят (природата се покрива с червените цветове на есенните цветя и листа), така преосмислено по цвета на виното, което започва да се прави именно тогава. Наричат го още Кръстовденски, Симеонски. В прабългарския календар е твирем.
Десетият месец е ЛИСТОПАД - след като се е променил цветът на листата на дърветата, те логично е време да опадат. Наричан е още Димитровския, по грозде време, бране кукуруз, кратун месец, кратунков.
ГРУДЕН е единайстият месец, когато земята е вече на грудки, стегната от студа, Никулскио, Рангеловски, архангелски.
Последният месец е КОЛОЖЕГ, но също Никулденски, Божичев, мал голем месец, старобългарското студен, божич (българското име на християнския празник Коледа). Името е разпространено преди всичко в западните български земи. Обикновено се обяснява като време, през което е толкова студено, че се налага да се изгорят даже колелата на колите, за да се получи топлина в домовете.

Днес
Малко българи си спомнят старите народни имена на месеците. Още по-малко са тези, които ги използват. Забравени са дори част от селскостопанските дейности, отразени в тях. Ако се подберат най-подходящите български имена на месеците, най-благозвучните, най-запомнящите се, вероятно е възможно част от тези красиви старинни думи да се спасят от пълна забрава и да се върнат към нов живот.
От две-три години излизат по няколко фирмени календара с българските имена на месеците. Някъде и без латинско-гръцките им съответствия вече. Ето и наложилата се напоследък последователност на месеците за тези, които биха искали да използват българските имена.

I. ГОЛЕМИН
II. СЕЧЕН
III. ВЕЧЕМ
IV. ТРАВЕН
V. ЦВЕТНИК
VI. КОСЕН
VII. СЪРПЕН
VIII. ЗАРЕВ
IХ. РУЕН
Х. ЛИСТОПАД
ХI. ГРУДЕН
ХII. КОЛОЖЕГ

Не знам как могат да бъдат преборени страшните чуждици, навлезли в езика ни през последните 20 години, но съм уверен, че можем да започнем със забравените стари красиви думи. Така дори е по-лесно.

-------------
Рубриката "Истинската история", която Иван Петрински поддържа от почти година в "Сега" и спечели доста читатели и популярност, естествено прерасна в книга. Издателство "Сиела" повери на г-н Петрински да открие поредицата Historia incognita със сборника "Истинската история на България. Началото".

Така би изглеждал българският календар за 23 зарев 2007 г. . . .

. . . и за 15 груден същата година

71

18033