При обсъждането на избирателната система в понеделник президентът Първанов трябваше да раздаде на останалите политически лидери суха храна и лист хартия. Така по-пълно щеше да насити атмосферата с историчност - за да могат личности, отстояли на времето и бурите, като Бойко Борисов, Мария Капон, Стефан Софиянски и сие да оставят скъп спомен от фундаменталното събитие - набързо надраскан лист с ценни мисли. На него, след като похапнат и поприказват, всеки можеше да напише процента на мажоритарно избираните депутати или на преференцията в листите, а специално Цветан Цветанов да зарадва благодарните поколения с безкрайно интелигентната мисъл, че "мажоритарна система извън ЕС (що ли не брои Европа - бел. авт.) има в Афганистан, Бурунди, Азербайджан и Уругвай".

Така строителите на съвременна България щяха да пренаредят цяла една избирателна система за години напред и щяха да заемат полагаемото им се място до демократ като Чърчил. За Сталин фаворит е Волен Сидеров, който правилно прозря: "Не е важно кой гласува, важно е кой брои изборите".

Ако си мислете, че българските политици



не желаят мажоритарни избори,



както твърдят, сте в дълбока заблуда. Те желаят точно същите мажоритарни избори, каквито се провеждат и в момента. Ще кажете, какъв е този сегашен мажоритарен вот, нали системата е пропорционална? Вярно, пропорционална е, но само системата. Вотът като нагласа на хората си е чисто мажоритарен.

Технологията, при която парламентарната власт се конструира, е ясна - страната се разделя на избирателни райони, хората гласуват за партийна листа, а после по неясни методи посочените от централите кандидати от предните места се превръщат в депутати. Това е пропорционалният механизъм, нещо като процедура, която е мъглява за избирателите, но не и причина да не гласуват. Те слабо се вълнуват кои са спуснатите от партиите кандидати. Нека бъдем искрени - който е решил да не гласува, обикновено не любопитства за имената в листите. Този пък, който гласува, също не ги познава, но не страда от това.

За кого отиват бюлетините? Ами как за кого - за царя, генерала, командира, Сидеров... Макар изборите да са пропорционални като форма, избирателят е изцяло подтикнат от вярата в



светлия образ на Лидера



Него любят, а после мразят. Т.е. психологията на избора е изцяло мажоритарна. Защо е така - теориите са много. От патерналистичните порядки в обществото до непрекъснатата потребност от бащица, слаби демократични практики и т.н. Важното е, че, макар и гласувайки чрез листата, огромна част от българите подарява гласа си на един-единствен човек, а не на партиите. Утре Костов да разпусне ДСБ и малкото му, но сплотено войнство ще го последва в новата партия. Същото е за Сидеров, да не говорим пък за Бойко Борисов.

Българските политици не са глупави. Те много добре познават размислите и страстите на своите избиратели и ще запазят точно тази избирателна система. Тя им гарантира още много светли бъднини - един-единствен образ, символ, главно медиен, много по-лесно се товари с очаквания, отколкото цял партиен проект. Ако има пряк избор на депутати, образите ще се умножат, "системата" ще се разстрои, бащиците ще станат неконтролируемо много. А какво ще стане, ако вотът е по-пропорционален. Ами партиите ще трябва да станат по-силни, едноличното им начало ще следва да отстъпи на колективното. Твърде неудобно. Поради тези причини, а не заради Бурунди, избирателната система ще си остане същата.



Партиите са егоцентрични,



политиката се върти около десетина души, а те, колкото и нехаресвани от общата маса, са единствените, по които могат да полепват някакви гласове и да възпроизвеждат статуквото.

Като стана дума за егоцентризъм, още нещо прави впечатление в започналата "дискусия" за избирателната система - събрали се там едни политици, едни политолози, съветниците към тях и взели да умуват. Не повече от стотина души в държавата, от които се чака нещо ново, въпреки че 19 години все това посветено братство бистри съдбините на България и нищо не измисля. Що ли не поканят и хора от други сфери на обществото? Нали всички гласуваме. Вероятно защото, както знаем от историята, върху важните листчета могат да пишат само отбрани люде.