През зимата, когато температурите падат под -20 градуса по Целзий, финландският о. Олкилуото изглежда като края на света. Снеговалежът е толкова обилен, че видимостта е само няколко метра, а въздухът е толкова студен, че е невъзможно човек да пише с писалка, тъй като мастилото замръзва.

Въпреки тежките условия на изолирания остров кипи трескава работа. Френската компания "Арева" и германският гигант "Сименс" са се съюзили, за да построят първата АЕЦ в Западна Европа от 1986 г. Около 1200 работници, навлечени като изследователи на Антарктика, довършват строителството на 62-метров бетонен цилиндър, който трябва да предпази реактора, в случай че бъде ударен от самолет. Огромният цилиндър има и друго предназначение - да предпази външния свят при ядрен взрив.



Атомната енергия е най-мощната и възможно най-разрушителната сила,



измислена някога от човека. Ето защо не е изненада, че новият реактор ще бъде скрит на толкова далечно място. През изминалите 20 години апокалиптични картини на аварии и облаци ядрени гъби накараха голяма част от света да иска закриването на атомните централи. След нарастване със 750% през 70-те години на миналия век и със 140% през 80-те ядрените мощности по света се увеличиха с едва 8% през 90-те години. Но нови страхове доведоха до преоценка - летящите цени на петрола, глобалното затопляне, прекомерната зависимост от непредсказуеми, но богати на енергийни ресурси страни като Русия и Иран.

Ядрената енергетика се съживи, а финландският остров е авангард на възраждането му. И макар че ядрената индустрия си представя бъдеще, в което АЕЦ до АЕЦ никнат тихо по света, други се питат дали това е оправдано екологично и икономически. Едно е сигурно в дебата: делението на атома, както и надеждността на технологията, продължава да разединява хората.

Преди десет години Финландия започна да търси нов начин да посреща енергийните си нужди и същевременно да изпълнява задълженията си по Протокола от Киото за намаляване на вредните газови емисии. Страната има студен климат, разстоянието между градовете й е голямо, а промишлеността й - енергоемка. Тогава въглищата бяха евтини, но пълни със замърсители. ТЕЦ-овете на руски газ изглеждаха несигурни предвид обтегнатите отношения със съседната страна. Възобновяемите източници като водата и вятъра, макар и обещаващи, не можеха сами да посрещнат енергийните нужди на страната. Дебатът винаги завършваше до единствената опция без въглеродни емисии - ядрената енергия. "От икономическа и екологична гледна точка ядрената енергетика няма стабилна алтернатива, ако се тревожите за климатичните промени", каза неотдавна бившият депутат Мико Ело, с чиято подкрепа през 2002 г. Финландия взе решението за строителството на новия реактор.

Това гледище бързо набра скорост в Европа дори в региони, които са били твърди противници на ядрената енергетика след чернобилската авария в Украйна, изхвърлила радиоактивен облак над континента преди 22 години. На 10 януари британското правителство се отказа от водената години наред политика, като реши да ускори плановете за изграждане на реактори с надеждата за откриване на първите централи още през 2017 г. Министърът на бизнеса Джон Хътън обяви, че ядрената енергетика е "безопасна и сигурна" и че тя ще играе централна роля при съкращаването на емисиите парникови газове. Социологическо проучване от 21 януари в Швеция показа, че почти половината от анкетираните днес подкрепят ядрената технология. А страната беше решила да спре реакторите си още преди чернобилската авария. Дори и Германия, където страхът от ядрената енергетика помогна за избуяването на силно зелено движение, редица влиятелни



политици начело с канцлера Ангела Меркел настояват за преосмисляне





на позицията на страната за затваряне на ядрените реактори.

Извън Европа новините за ядрената индустрия са дори по-добри: по света сега се изграждат 34 централи, някои в отдалечени точки като Индия, Китай, Русия и Аржентина. "Преди десет години цареше униние (в ядрената енергетика). Хората се чувстваха в капана на еколозите, сякаш са в безизходица", казва Ан Ловержон, изпълнителна директорка на "Арева", която участва в строежа на реактора в Олкилуото. "Но няма какво да крием. Като енергиен източник без въглеродни емисии на конкурентни цени ядрената индустрия ще играе важна роля в бъдещето."

Въпреки това твърдението на Ловержон, че "не ядрената енергетика,а въглищата са голямото зло", не се приема радушно от Приятелите на Земята и Грийнпийс. Според тях ядрената енергетика само отклонява страните от усилията за забавяне на глобалното затопляне, защото разработката на нови реактори отнема поне 10-15 години. Те твърдят, че ядрената индустрия тепърва трябва да се справи с токсичната си природа - делението на атомите на урана създава изотопи, които остават радиоактивни хиляди години. Погребването на ядрените отпадъци в дълбоки геологични кухини би могло да бъде безопасно, но изключително трудно е да бъдат убедени общините над тях да приемат подобни хранилища. Засега единствените съгласни в света са жителите на Олкилуото.

Въпреки тези опасения



еколозите губят пропагандната война



около ядрената енергетика. Неотдавна Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) проведе допитване сред 18 000 души в 18 държави. След като им било напомнено, че при атомната енергетика се отделят малко вредни газове, 53% от анкетираните са казали, че нямат нищо против изграждането на атомни реактори. А където обществото и политиците не пречат, ядрените реактори със сигурност ще дойдат. И ако някога бяха смятани за неикономични, днес реакторите са добра инвестиция. При цена на петрола над 45 долара за барел ядрените централи стават конкурентни на въглищата и газа като енергиен източник. До това заключение достигна Агенцията по ядрена енергетика, която проучва ядрената индустрия в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. При много по-висока цена на петрола ядрената енергетика изглежда по-привлекателна отвсякога.

Атомните централи не отделят въглероден двуокис и затова ще бъдат освободени от бъдещи данъци за вредни емисии и няма да участват в търговия с вредни емисии. "Икономическата наука ясно застава зад атомната енергетика", казва Джулиан Кричлоу от водещата в света консултантска компания "Бейн енд Ко".

Тези фактори означават, че макар строителството и извеждането им от експлоатация да струват милиарди долари, реакторите днес се предпочитат както от държавния, така и от частния енергиен сектор. Реакторът от Олкилуото, чиято цена бе изчислена на 4.4 млрд. долара и трябваше да започне работа през 2009 г., вече изостава с най-малко две години. Според някои пък проектът ще глътне още 1 млрд. долара. Но очакванията са, че централата несъмнено ще донесе печалби на собствениците. Те са консорциум от финландски фирми, които се съгласиха да финансират проекта в замяна на евтина енергия.

Но дори и най-твърдите защитници на атомната енергия знаят, че



още един инцидент може да спре растежа на индустрията



През 1974 г. президентът Ричард Никсън предсказа 1000 атомни централи в САЩ до края на века. Но тогава се случи аварията в АЕЦ "Трий майл айлънд" в щата Пенсилвания през 1979 г. и в Чернобил през 1986 г. И така новият век завари 104 работещи централи в страната.

Оттогава ядрената енергетика измина дълъг път, за да разсее страховете. Новите реактори се правят с инсталации за пасивна защита, които предотвратяват взрив дори без участие на операторите.

Американската комисия за ядрено регулиране очаква през следващите две години 27 молби за строителство на нови реактори. Конгресът предлага на този бизнес милиарди долари под формата на данъчни кредити. Западни компании пък ухажват Индия, Китай и други развиващи се страни, където вече се изграждат или са в проект половината от новите реактори в света. През последните месеци президентът Никола Саркози, водещ ядрен лобист на Франция, подписа сделки за сътрудничество от името на "Арева" с Либия, Обединените арабски емирства, Мароко и Алжир. Общо 28 държави без ядрени мощности присъстваха на среща, организирана от МААЕ през 2006 г. Главната тема беше стартирането на ядрена програма, макар да не е ясно колко развиващи се страни ще могат да си позволят нови централи.

А в Олкилуото работниците са съсредоточени върху по-обикновени предизвикателства по завършването на дългоочаквания реактор. Върховете на огромните кранове се крият в ниските облаци, а стоманените им въжета се спускат от небето като конци на марионетки. Наблизо инженери проучват терена за още един реактор на острова. Сред цялата трескава работа въпросът дали историческият проект ще донесе надежда или страх остава без отговор.