Както си седях миналата неделя в едно кафене на ул. "Любен Каравелов", при мен дойде млад циганин с найлонов плик под мишница. Приближи се, поразгърна торбичката и със съзаклятнически тон ми каза: "Бате, искаш ли парфюм. Току-що ги гепих, евтино ш'ти го давам." Казах, че не искам. Младежът не ме разбра или помисли, че аз не го разбирам и повтори офертата. "Парфюми, бате, Шанел, Версаче, сега ги откраднах, евтино ги давам." Предложих му да се предаде заедно с парфюмите в полицията. Той ме погледна с тъжно недоумение и явно реши, че съм идиот. После си изпроси цигара, запали я и тръгна да търси други клиенти.
Разказвам тази съвсем банална случка, защото в нея са проектирани някои парадигмални за живота в днешното българско общество странности. Подобни търговци не са рядкост в големите градове. Лично на мен са ми предлагали крадени инструменти, мобилен телефон и лаптоп. Мой близък си беше купил по този начин часовник "Ролекс" за 10 лв. и беше много горд до мига, в който видя, че същите ролекси един китаец ги предлага по 2.50 лв. на сергия пред университета. Особеното в случая е рекламата на стоката като "крадена", а поради това и сделката изглежда гарантирано изгодна. Търговецът предлага едновременно две неща - евтина стока и съучастие в далавера, т.е. материална и емоционална облага в пакет. Трикът, който явно привлича клиенти, е съучастието, включване в играта на страната на победителя, при това без риск.
Това, което прави циганинът, не е принципно различно от куп неща, които се случват в разни обществени сфери. Поглед към скандалната злободневност, захранваща медиите, лесно би установил, че ромският търговец докосва една тънка, но здрава и силно резонираща струна от българската душевност. Нека видим няколко актуални сюжета. Митничар, обвиняем по шумно обществено дело за наркотрафик (довело впрочем до оставката на министър), изповядва от ареста с прокурорско разрешение пред нотариус сделки с недвижимо имущество, което е трябвало да бъде запорирано от специално създадената с тази цел комисия "Кушлев". В този случай думата скандал не би могла да изчерпи онова, което е станало. Това вече не е скандал, това е култура. (Тук става дума за едно по-широко разбиране на културата като система от социални стратегии за справяне с житейски изпитания.) Само при силно развита култура на институционално "съучастие" и "включване в играта" може да се постигне това, което арестуваният митничар е успял да направи от арестантската килия. Предполагам, че работата ще се размине без последствия, тъй като сделките ще се окажат безупречни в правно отношение, а България, както се знае, е правова държава.
Друг актуален сюжет е купуването на избиратели
Политическите оценки на този вид сделки варират в две крайности - от "нормална европейска практика" до "отвратително деяние". Любопитно е, че източниците на тези напълно полярни оценки са коалиционни партньори в управлението на страната. Което би могло да означава, че и двете привидно изключващи се мнения всъщност са еднакво достоверни - "нормалното" и "отвратителното" трябва да се приемат като неизбежност.
Впрочем предизборните "игри на размяната" не са започнали от миналата есен, когато те просто станаха масови. В началото на 90-те мотивирането на електорални нагласи посредством капачки за буркани, брашно, захар, маратонки, бира, кебапчета, дърва и т.н. минаваше за обичайна практика. Това изглеждаше като някакъв вид партийна благотворителност, на която дори се гледаше с добро око. В партийните централи обаче трябва да е било ясно, че общественото развитие неизбежно води до преминаване от натурална размяна към парично обращение. Ако не са го разбирали, това не говори добре за интелектуалното ниво на политическия елит. Ако са го разбирали, остава проблемът за моралния статус на този елит, а това като цяло навежда на неприятни изводи за менталното здраве на българското общество.
От пресата могат да се извадят още десетки сюжети с привкус на евтин парфюм и самоизмама - поредните замени на гори по морето и край Банско, слуховете за радиация и отровената вода в София, цените на тока, водата и парното, отпадането на щангистите от олимпиадата и т.н., та дори и това, че приетият през миналата година закон за Черноморието по никакъв начин не е попречил на самия пясък до нос Агалина (резерват!) в залива на Каваците тази пролет да цъфне шестетажен хотел.
Най-лесно парадоксалността на българското общество може да се види в автомобилното движение. Ако човек спазва правилата и знаците по пътищата, рискува да стане нелеп и дори обществено опасен. Всички знаят, че в града ограничението на скоростта е 50 км, но ако някой кара наистина с тази скорост, от съседните коли му свиркат, показват неприлични жестове или подвикват реплики, от които най-безобидната е: "Пусни аварийки, бе, нещастник." В същото време по националното радио върви шумна кампания с ярки личности от политиката, театъра, киното, попфолка, спорта и т.н., които с трепетни интонации умоляват хората да шофират внимателно. Очевидно има два правилника - един официален, по който шофьорите вземат книжки и плащат глоби, и друг, неписан, по който реално се движат по пътищата. По-важен е вторият, житейският, правилник и това е така не само по пътищата, но навсякъде.
Вместо закона за конфликт на интереси, който по същество изразява принципа на скачените отговорности в едно гражданско общество, би трябвало да се дискутира един друг закон, който не е написан, но по който българското общество живее.
Условно бихме го нарекли закон за скачената глупост
Какво представлява законът за скачената глупост? Без претенции за изчерпателност тук бихме формулирали някои негови принципи.
Глупостта е естествено състояние на човека, поради което тя е обективен фактор в общественото развитие.
Дребният тарикатлък в подходяща обществена среда може да се превърне в грандиозна глупост.
Всяко общество живее сред толкова глупост, колкото може да понесе.
Общото ниво на глупостта в едно свободно и демократично общество се равнява на сбора от сумарната стойност на глупостта на демократично избраните институции плюс сумарната стойност на глупостта на избирателите. Глупостта на елита е функция от глупостта на електората.
Сумарната стойност на глупостта на електората е винаги равна на абсолютната стойност на глупостта на елита. Абсолютната стойност на глупостта на елита е равна на глупостта на електората, умножена по коефициент, който се определя от състоянието на избирателния закон, закона за финансирането на партиите и други нормативни актове.
Глупостта обича да работи в условия на секретност. Нейното най-съкровено желание е да засекрети очевидното.
Когато глупостта се сблъска със себе си, тя завежда дело срещу неизвестен извършител. Или казва: "Такъв е законът", сякаш не става дума за нейните собствени закони, а за някакви глобални природни сили като гравитацията и принципите на термодинамиката.
Глупакът е жизнерадостен и дръзновен индивид с ограничено въображение.
За автентичния глупак очевидното е източник на дълбоко и искрено удивление. (нещо като удивлението на българската администрация от спирането на еврофондовете, аферите в САПАРД, Кремиковци, ЦСКА, митниците, МВР, фонд "Земеделие", правосъдието и... нека не се сърдят пропуснатите).
В общества с високо общо ниво на глупост животът е едновременно труден и интересен. Там постоянно се случват неподозирани неща, неизбежното винаги идва неочаквано. (В края на декември зимата традиционно изненадва.) Там постоянно витае дух на весела тревожност. Животът на глупаците е постоянно предизвикателство към природните закони. Иначе казано, с глупака природата трябва винаги да е нащрек. (Не става дума само за "Натура 2000", а изобщо за природата.)
През лятото на 2001 година новоизбраният и доминиран от НДСВ парламент несръчно сричаше "Приказка за стълбата" от Смирненски. Онази колективна декламация някой ден вероятно ще бъде споменавана като изящен пример за групов инфантилизъм на високо държавно равнище. Следващият парламент има всички основания да започне работа с групова декламация на "Възхвала на глупостта" от Еразъм Ротердамски. Някои прозрения на великия европейски хуманист, направени още през XVI век, днес биха звучали достолепно от трибуната на българския парламент. "Глупостта е сила, глупостта е нужна на боговете, глупостта е навсякъде, глупостта прави живота поносим, тя кичи гарван с чужди пера, мъчи се да избели етиопец и прави от мухата слон. Глупостта е лира сама на себе си." И т.н.
Не вярвам моят ромски събеседник с "крадените" парфюми някога да е чувал за Еразъм, но съм убеден, че чувства неговите идеи със своето голямо циганско сърце. И успешно ги прилага.