Американският военен санитар Джоузеф Патрик Дуайър бе на 26 години, когато през 2003 г. се превърна в герой от войната в Ирак. Пет години по-късно той почина след свръхдоза медикаменти заради славата и посттравматичния стрес, който почти задължително измъчва ветераните от войните.

Историята започва на 25 март 2003 г., една седмица след началото на офанзивата срещу режима на Саддам Хюсеин, когато Дуайър спасява ранено иракско момче по време на тежки сражения край Ал Файсалия, на 120 км от столицата Багдад. Войникът изнася с риск за живота си под кръстосан огън уплашеното ранено дете. Моментът е запечатан от фотограф на Асошиейтед прес и превръща Джоузеф Дуайър в герой за американците. Докато в родината му снимката е публикувана във всички вестници и показвана по телевизиите, а родителите му гордо дават интервюта, младият санитар не разбира как коренно се е променил животът му. Той дори не знае, че вече е известна личност в САЩ, когато журналистите успяват да се свържат с него по телефона. Първата му реакция на новината, че е станал герой, е смях. "Аз просто бях един от многото войници и не съм направил кой знае какво героично", смята Дуайър.

Но войната е в разгара си и администрацията на президента Джордж Буш



има спешна нужда от герои-освободители



И ето че се появява снимка, която дори бива сравнявана с легендарната снимка от японския остров Иво Джима, на която през февруари 1945 г. фотографът Джо Розентал заснема група американски войници, забиващи американското знаме след завземането на острова. Снимката става символ на победата на САЩ над Япония. През март 2003 г. фотографията как американският войник Джоузеф Дуайър спасява иракското момче става символ на смелостта на войниците от САЩ, които са дошли да освободят иракчаните от гнета на диктатора Саддам Хюсеин.

"Аз затова постъпих в армията, за да помагам на хората", казва в първите си интервюта Джоузеф. Той е перфектният герой. Израснал е в Ню Йорк и става свидетел на терористичните атаки от 11 септември 2001 г., когато гостува на родителите си. След като двете кули на Световния търговски център погребват хиляди хора, той си мисли, че поне един от тримата му братя, които са полицаи в Манхатън, е мъртъв. Но грешал - всички останали живи и здрави. Въпреки това два дни по-късно Джоузеф се записва доброволец в армията. "Той просто чувстваше, че трябва да направи нещо", обяснява баща му Патрик Дуайър пред местен вестник в Северна Каролина, където тогава живее синът му. Семейството му разбира, че той е изпратен да служи в Ирак чак след като вижда във в."Ю Ес Ей Тудей" снимка на Дуайер, който държи раненото четиригодишно иракско момче. Родителите на американския санитар са много объркани, защото името на сина им е объркано и той е изписан като Джоузеф "Девит". По-късно грешката е оправена.

Синът им остава още три месеца в Ирак, участва в битки, става свидетел на покъртителни сцени на убити войници, цивилни и военни иракчани. Когато в края на юни 2003 г. се завръща в родината си, е награден с медал за храброст. Джоузеф Дуайър обаче вече не е същият. Поразен е от посттравматичен стрес. "Той се държеше дръпнато заради преживяното", разкрива съпругата му Матин, с която се оженили набързо на 15 февруари 2003 г., малко преди началото на бойните действия в Ирак. Джоузеф започнал да страни от семейството си, от приятелите и дори от жена си. Славата му на герой допълнително го депресирала и измъчвала. Хората постоянно искали да го поздравяват, а той се чувствал не на място. Заради стреса многократно е постъпвал в болница, като няколко пъти е бил в психиатричното отделение. "Тъй като е бивш, а не действащ войник, военните не му предоставиха нужните медицински грижи", оплакват се родители и съпругата му. Едва тази година Конгресът на САЩ гласува увеличение на пенсиите за ветераните от Ирак и Афганистан, както и пари за качествени медицински грижи заради последствията от стреса.

Това обаче е закъсняла помощ за Джоузеф Дуайър, който е преследван от кошмарите на войната чак до Тексас, където се премества да живее. Нервните му пристъпи зачестяват, лекарствата не действат и той губи връзка с реалността. В последното си интервю през 2004 г. санитарят заявява, че е горд със стореното в Ирак. "Това беше най-великото, което съм правил в живота си. Само си мечтаех да остана неизвестен войник заради моето семейство", заявил тогава той.

Година по-късно в град Ел Пасо, при поредния пристъп, Джоузеф



грабва пушка и започва да стреля безразборно,



тъй като си мисли, че е обкръжен от иракски войници. При инцидента никой не е пострадал, но това го кара да пие още по-силни успокоителни и други лекарства. На 28 юни т.г. ветеранът от Ирак поглъща неизвестна смесица от лекарства и му прилошава. Успява да извика такси, което го откарва в местната болница, където няколко часа по-късно издъхва. Най-накрая намира покой.

Смелият санитар е поредната жертва на войната сред ветераните, които при завръщането си в САЩ потъват в забрава и се чувстват отритнати от близките и обществото. Много от тях намират избавление с помощта на алкохола и наркотиците. Напоследък се забелязва покачване на броя на самоубилите се ветерани. Някои експерти дори говорят за епидемия.

Преди няколко месеца друг случай разтърси столицата Вашингтон. На 5 февруари бившият боец Джеймс Елиот от спецчастите "Бандитс", една от най-старите в американската армия, опитал т.нар. suicide by cop (самоубийство чрез полицай). 38-годишният ветеран излязъл пиян на улицата и започнал да размахва зареден пистолет. Веднага бил обкръжен от полицаи и



ги предизвиквал 20 минути да го застрелят



Накрая един от тях го "прострелял" с електрошоков пистолет, като на практика спасил живота му. Елиот служил 15 месеца в Централен Ирак и изпълнявал специални мисии, които се пазят в тайна. След завръщането си в САЩ не могъл да се приспособи към гражданския живот и все повече затъвал, защото нямал работа. След инцидента не бе съден, а премина през специален рехабилитационен курс и дори даде показания пред комисия на Конгреса как по-добре да се помага на ветераните от Ирак и Афганистан.

Джеймс Елиот имал късмет. Но десетки хиляди други ветерани не издържат на напрежението. Те се самоубиват с лекарства, оръжия, алкохол... Според неофициални данни всеки месец поне 1000 ветерани от Ирак и Афганистан отнемат живота си, което значи приблизително 12 000 годишно. Тези необявени числа бяха разкрити от американската телевизия Си Би Ес, която получи електронни съобщения на служители от Агенцията за ветераните. След това от ведомството официално признаха, че в САЩ ежедневно се извършват 18 самоубийства на ветерани. Някои от тях са участвали във войните в Корея и Виетнам. Причините са едни същи - депресия, безсъние, страшно главоболие, раздразнителност и пристъпи на страх. Около 40 на сто от ветераните страдат от посттравматичен стрес, което води до алкохолизъм, пристрастеност към наркотици, безработица, разводи, и самоубийства.