България спука две гуми по европейския си път и закъса. Еврокомисията (ЕК) възнамерява да отнеме идната сряда акредитацията на две изпълнителни агенции под шапките на финансовия министър Пламен Орешарски и на регионалния Асен Гагаузов. През тях минаваха 80-90% от парите по предприсъединителните програми ФАР и ИСПА. Ударът ще бъде много тежък не толкова заради размера на сумите, които ще загубим, възлизащи на поне половин милиард евро, колкото заради следващата заплаха.

За първи път тази седмица Брюксел ще даде оценка на страната ни



не в един, а в три доклада,



съставени от различни институции, чието послание в резюме звучи еднакво: "България краде, държавата участва". Основен е докладът за правосъдие и вътрешен ред, който се пише в генералния секретариат на ЕК съгласно т. нар. механизъм за сътрудничество и проверка, въведен заради компромиса България да влезе неподготвена в ЕС. Колкото и остри да са били неговите критики в разните му шестмесечни варианти, той винаги е правил утешителния извод, че макар и да няма резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията на високо равнище, все пак е налице политическа воля на властите да се справят с проблема. Тази констатация се основаваше на факта, че парламентът приемаше ударно закони според брюкселските предписания. Законодателството ни вече е докарано почти до съвършенство по европейски модел, но престъпността си е все същата. Защото никой не си прави труда да прилага законите спрямо бандитите и техните приятели по високите етажи на властта. Така лъсва основният проблем:



Няма политическа воля да се прилагат законите



България показа колко кух е бил главният извод от досегашните контролни мисии на ЕК, който твърдеше обратното.

Вторият доклад ще придружи титулярния. Той е писан от четири генерални дирекции на ЕК, които отговарят за отпусканите досега еврофондове на България. За разлика от доклада за правосъдието, който поставя диагноза, но не предписва лечение, защото общите санкции са прерогатив на Съвета на ЕС (външните министри на 27-те държави), документът за еврофондовете представлява обобщение на вече наложените частични санкции, като ги придружава с безпощадна аргументация. Езикът е прост, изчистен от дипломатически любезности и пределно ясен, за да не се оправдават българските институции с проблеми в комуникацията, както им стана навик. Там едно към едно е написано: "Тревожна е липсата на твърда воля и резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност".

Третият доклад е на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, който фокусира вниманието си върху няколко ярки примери на злоупотреби с предприсъединителния земеделски фонд САПАРД. Той разкрива механизма на финансови измами, и то на лица с връзки по върховете. Целта му е да покаже колко нагло се краде в България и как престъпността остава безнаказана, въпреки че е видима. Придружителното писмо към този доклад, изпратено на вицепремиера по еврофондовете Меглена Плугчиева, добавя още един важен щрих в оценката на Брюксел за България: "ОЛАФ е уверен, че има влиятелни сили в българското правителство и/или българските държавни служби, които нямат интерес да бъде наказано което и да е лице от (избраната за нагледен пример) група (Марио) Николов-(Людмил) Стойков в каквато и да било степен".

Когато се съединят трите доклада, се получава прожекторен лъч, който



осветява най-срамната тайна:



Държавата покровителства престъпността. Това е аварийното състояние, наричано на брюкселски жаргон "системен проблем". Няма друга държава в ЕС, която да е получавала досега подобна оценка. Отнемането на акредитацията (доверието) не на кого да е, а на агенция под надзора на финансовия министър Орешарски, е присъда въобще за способността на държавата да се разпорежда с пари. Много тежко е снемането също на доверието от регионалния министър Гагаузов, защото една от главните цели на включването на България в ЕС, която е кръстопът между Изтока и Запада, бе ускореното изграждане през нейна територия на европейските коридори. Но то не се случи. Злоупотребите в пътния фонд под благия поглед на Гагаузов дискредитираха приятелите на България, които настояваха, че Европа ще спечели, ако я приеме.

Странна е слепотата на българското правителство, което не видя, че предприсъединителните средства не са нищо друго освен генерална проверка дали е способно да управлява големи европейски фондове. То се провали и България може да загуби милиарди евро от структурните и кохезионния фонд още преди да е започнала истински да ги усвоява. Администрацията трескаво обмисля авариен вариант - да отпуши потока на европарите, като го отклони от двете компрометирани агенции към другите две изпълнителни агенции, които са в министерствата на икономиката и на социалните грижи. Брюксел досега не е изразявал недоволство от Петър Димитров и Емилия Масларова, които могат да послужат като резервни гуми на закъсалата държавна кола. Надеждата, че номерът ще мине, обаче е слаба, защото Европа прозря, че проблемът е не в една или друга държавна служба, а в цялата държава като съвкупност от уж независими власти, еднакво зависими от престъпността.

Евросъюзът е принуден да се върне към първоосновата на последното си разширяване - трите критерия от Копенхаген (1993 г.). Главният от тях е дали кандидатката за член е правова държава. Тук е



голямата мистификация,



която подведе Брюксел, когато оценяваше България. Той пристъпи към преговори с нея, след като повярва, че е правова, което не бе лъжа, но бе половин истина. Криминалният преход създаде две български държави - една правова, що се отнася до законите и контрола над обикновените граждани, и една безправова, обслужваща политическата и икономическата върхушка. Безправовата държава използваше правовата като параван, за да се легитимира пред Европа и света. Сега, когато ЕС има възможност да я разгледа по-внимателно под общия си покрив, открива измамата и роптае: "Щедрата подкрепа, която България получава от ЕС, трябва реално да стигне до гражданите, а не да бъде източвана от корумпирани служители, работещи ръка за ръка с организираната престъпност". Щом става дума за пари, безправовата държава не се крие, а застава пред правовата. Без да подозира, Брюксел общува косвено не с гражданите, а с престъпниците. Оттук идва проблемът в комуникацията. Призивите за законност, отчетност и отговорност остават неразбираеми за функционерите на една безправова държава. Нелогично е да се очаква, че тя сама ще вкара в затвора босове на мафията и корумпирани бивши и настоящи министри. Положението няма да се промени, дори ако това правителство бъде сменено с друго. Защото вече две десетилетия се сменят правителства от всякакъв политически цвят, но паралелното съществуване на две държави си остава, както е заложено в изначалния криминален модел. Каквито и доклади да съчинява, Брюксел няма да промени нищо, докато не окуражи българския народ да отсече: "Две държави, едната е излишна".