Който се е захванал с отдаването на автомобили на лизинг в последно време, едва ли е сбъркал. Този сладък бизнес бележи шеметно развитие през последните години. Ръстът е с над 101% само за една година - от март 2007 г. до март 2008 г., сочат последните данни на БНБ. И посоката продължава да е "пълен напред".

От гледната точка на клиентите на лизинговите дружества обаче картината не изглежда толкова розова. Непрекъснато се увеличават шофьорите, които се оплакват от неравноправни клаузи в лизинговите договори, от неясните мотиви за вдигането на лихвите и т. н. В същото време не се е чуло и видяло Комисията за защита на потребителите да е направила нещо, за да информира гражданите как да се пазят от уловките на лизинговите компании.



Първата опасност



пред шофьора, който кара автомобил на лизинг, е свързана със задължителната в този случай застраховка "Каско". Възможна е ситуация, в която гражданинът е погасил огромна част от вноските, но се случва кражба, след която той не получава нищо - нито кола, нито обезщетение от застрахователната компания. Да вземем договор за лизинг на автомобил за 20 000 лв., по който клиентът има да доплаща 12 000 лв., а автомобилът му струва 16 000 лв. При кражба застрахователят трябва да плати разликата между 12 000 и 16 000 лв., т. е. общо 4000 лв. като обезщетение на клиента на лизинговото дружество. Според запознати много често се случва лизингодателят и застрахователят да се договорят за обезщетение само в размер на 12 000 лв., които отиват изцяло за лизинговата компания. Така тя си взима парите, застрахователят плаща по-малко, а обикновеният гражданин не получава нищо.

"В лизинговите договори няма клауза, например някаква неустойка или друга наказателна клауза, която да задължи лизингодателя да не подписва споразумение със застрахователната компания, ако лизингополучателят не е съгласен с обезщетението", обяснява адвокат Георги Вълков, председател на Управителния съвет на Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при катастрофи. Практиката обаче показва, че при сключването на лизинговия договор дружествата не са съгласни да правят отстъпки в полза на клиентите си. Единствената вратичка, която хората могат да използват, е да докажат в съда, че лизингодателят е действал в техен ущърб. Ясно е обаче, че подобни тези трудно издържат пред Темида.

Друга любима игра на застрахователите по "Каско" е да заблуждават хората с т. нар.



действителна стойност на автомобила



"Това означава да застраховаш автомобила за 100 единици, да плащаш премия върху 100 единици, но когато настъпи застрахователното събитие, да ти кажат, че ще ти платят не 100, а 80 единици, защото стойността на автомобила се е изхабила за времето от сключването на договора до кражбата", обяснява Вълков. В началото никой не казва на хората, че с всеки изминал месец возилото им струва все по-малко и по-малко. "Редно е да знаеш колко ще ти струва колата във всеки един момент, ако се случи кражба. Ако имаш автомобил за 100 000 лв., плащаш 5000-6000 лв. премия по "Каско" и го открадват на 11-ия месец, не може застрахователят да ти каже, че обезценката е 15% и да ти платят с 15 000 лв. по-малко", твърди юристът. Според него у нас все още няма обективна и адекватна методика за определяне на процента на обезценката. В момента масова практика е обезщетенията да се определят по каталога "Шваке", но той дава цените на автомобилите в Германия, а не у нас и на практика не е подходящ за българските условия.

Друг капан, от който трябва да се пазят шофьорите, е да им се отнеме възможността сами да изберат в коя компания да застраховат автомобила. Често се случва лизинговото дружество да принуди клиента си да сключи тотално неизгоден за него договор за застраховка на автомобила в точно определена компания. Възможно е лизингодателят и застрахователят да са се наговорили за по-високи премийни вноски, отколкото са пазарните. "Имам клиент, на когото премията по застраховката му е била 350 лв., но лизинговата компания го принуждава да се застрахова в компания, която му събира вноска по 600 лв.", подчертава Вълков.

Същият е казусът и с ремонта на автомобила. Обикновено на лизингополучателя се заръчва да посети "оторизирания сервиз на официалния вносител" на конкретната марка автомобили. Автоматично се подразбира, че това е най-скъпият възможен вариант, с най-високите цени. Не е ясно дали Комисията за защита на потребителите изобщо е налагала глоби за подобни случаи, в които се нарушава правото на избор на гражданите.

Най-чувствителната тема около лизинга си остава размерът на месечните вноски и



периодичните покачвания на лихвите



Проблемът е, че много от договорите за лизинг не са с фиксирана лихва и това отваря широки възможности на компаниите за извънредни подскоци на цените. Според специалисти клиентът често не може да разбере защо се вдига лихвата или конкретна такса. Последната вълна на поскъпване например масово качи месечните вноски с по 0.25-0.50 процентни пункта, според официалните твърдения на лизингодателите. Така месечните плащания, които най-често са по около 400 лв. за масовите автомобили, се повишиха с по 10-15 лв. Обяснението този път беше логично - поскъпването на ресурса на финансовите пазари. Годишният процент на разходите по лизинга, т. е. процентът на лихвата плюс всички такси и комисиони, вече се движи в границите 8.50%-10.50% на година.

Потребителят е безсилен и в случай на фалит на лизингодателя. Обикновено в лизинговите договори няма клауза за това какво се случва при евентуално изпадане в несъстоятелност. Всички автомобили са собственост на компаниите и служат за обезпечение на кредиторите. В момента, в който върху возилата бъде наложен запор, за лизингополучателя всичко приключва. Същото важи и в случаи, в които не се стига до фалит, но има изпълнителни дела срещу лизинговата компания. Подобни мрачни сценарии за по-големите дружества и особено онези, които са собственост на банки, са почти изключени, но не трябва да се забравя, че на пазара работят безброй малки фирми, които предоставят автомобили на лизинг. При тях е напълно възможна ситуация, в която шофьорът си плаща съвестно последната вноска, отива в КАТ да прехвърли автомобила, но оттам му казват, че той е спрян от движение, защото има запор от частен съдебен изпълнител. "В нито един лизингов договор няма клауза, която да обезпечава гражданите при подобни ситуации. Няма никаква неустойка, връщане на пари или друго", твърди Вълков.

Много хора се питат не е ли по-добре да изтеглят потребителски кредит за автомобил вместо да прибягват до лизинг. Един от проблемите е, че кредитът по принцип е по-скъп, а процедурите по получаването му са по-тромави. Най-сериозното преимущество на подобна сделка обаче е, че превозното средство веднага става собственост на кредитополучателя. С това отпадат част от проблемите, свързани с обезщетенията по "Каско". Трябва да се има предвид, че много често застраховката се прави в полза не на купувача, а на банката. Според специалисти обаче трезорите са далеч по-тромави институции и е много по-малко вероятно да се правят договорки със застрахователите, които да са в ущърб на собственика на автомобила.

Комисията за защита на потребителите твърди, че от октомври 2006 г. до началото на 2008 г. е прегледала общите условия на 16 договора за лизинг, като във всеки са открити неравноправни клаузи, например необосновано високи неустойки, такси и др. За много хора е болезнен въпросът как ги защитава държавата в тази ситуация. Оказва се, че тя почти се е отказала да го прави. Трагичното е, че за година и половина властите са успели да проверят едва 16 договора, при положение че само дружествата, които се отчитат пред БНБ, са 63, а продуктите на всяко от тях се десетки.





------

Вестник "Сега" поде инициатива за повече публичност в работата на банките, фирмите за кредити, лизинговите дружества и другите финансови институции. Всеки, който има аргументирано оплакване или похвала за коректно поведение, може да се обади на тел. 02/ 42 82 364, да пише на адрес: София 1463, пл. "България" 1, за в. "Сега" или в интернет: economics@segabg.com