Изненадваща е изненадата, с която нация и държава срещат брюкселските писма и доклади, които късат по стотина милиона от скромно отмерената ни дажба еврофондове. То си беше много ясно поне от година какво ще се случва. Още тогава на запад обсъждаха "опциите" да се дресират в послушание и ред балканските новобранци. Стана ясно, че малките и големи предпазни клаузи в договора с България не вършат работа като възпитателно средство. Те по-скоро предпазват местната бюрокрация от европейска намеса във вътрешните й дела, отколкото заставят София да скача по свирката от Брюксел. В същото време започна световна финансова криза, с нея и вайкането, че старите европейци са изнудени да плащат за саниране на новоприсъединения изток, вместо да ползват парите си за свои нужди. Впрочем още преди присъединяването няколко души предупредихме да не се стяга голяма кошница за европейските "помощи", защото господата обичат да разширяват пазарите си, но



мразят да плащат сметката



и дори да са щедри на обещания (те не бяха), сетне са скромни в даването. Дори като знаят, че по-голямата част от това, което ще дадат за развитие на България, всъщност ще се получи от фирми със седалище отвъд историческата линия Одер-Ниса. Който си направи труда да пресметне как се разпределят българските обществени поръчки по националност на крайните собственици на спечелилите, лесно ще се увери, че лъвският дял на големите братя в пъти е надхвърлил всички заеми и субсидии някога отпускани за България от Евросъюза и отделни членуващи страни. Големите обществени поръчки у нас специално се подготвят като "забранени за българи". Следователно сделката с присъединяването на България никак не е лоша за стара Европа, както я представят политиците, събиращи гласове чрез вродения страх от странника (Fremdenangst). Но



сделката е добра и за България,



защото само за няколко години, откакто членството на страната в Европейския съюз бе предрешено, икономиката се преобрази. А най-сериозните ползи от участието в тази мощна интеграционна общност ще започнат да се усещат чак поколение-две след нас. Ако изчислим дори по най-бабешките методи за икономически сравнения как се е променила от пет години насам "цената на България" (т.е. стойността на съвкупното богатство, струпано на наша територия), ще мерим повишението не с проценти, а в пъти. Три до четири пъти! В стопанската история на България само покръстването, което ни включва в икономическата орбита на Византия, е съпоставимо по полза с членството в ЕС. От позицията на икономическите реалности е странно мнозинството на разочарованите от разширяването. На запад недоволните от отварянето на съюза отдавна надхвърлят критичната маса и политиците в техните страни просто са длъжни да им създадат увереност, че



новоевропейците пари няма да получат



освен в минимални количества и под строг контрол. Ето сега демонстрират как слагат железен ред. Трудно ще се намери страна като България тъй беззащитна, твърде дребна и естествено подходяща за мрачен пример на всички сегашни и бъдещи съюзни нации. Отгоре на това балканските нрави дават прекрасни и достоверни основания за всякакви санкции. Решението да ни спрат европарите е толкова очевидно, че се чудя как Брюксел устиска година и половина преди да врътне кранчето. У нас единствено т.нар. елит има причина да среща с клюмнал нос предизвестеното спиране на европарите: лишават ги от буйния касов поток, дето всички във и около властта гласяха да "разпределят". Българският бизнес почти нищо не губи. Над 90% от фирмите едно европейско евро не са взели, а и не щат да участват в играта



тото-лото за субсидии



Не стига че трябва да се изпише цяла каруца хартия, ами се плащат здрави пари за сертификати, удостоверения и консултанти, докато се подготви "проект". Като го утвърдят (след година), трябва да вложиш капитал или да вземеш на заем чужди пари да изпълниш "проекта". После трябва да го защитиш. А стане ли време да получиш субсидия, може да излезе, че парите са "временно спрени", "отнета е акредитацията" на службата, дето трябвало да ги плати, или е изтекъл срокът на "инструмента". А може ОЛАФ да ти мине път и да напълниш затвора, вместо да си напълниш кесията. Те доказателства не искат, стига им подозрение, че не си читав (у нас читав има ли?) - и си свършен.



Огромна услуга ни правят



с решението да спрат парите за България. Най-ценно е крушението на илюзиите, че на европейско финансиране може да разчита бизнесът или пък политическата машина. Ако спирането бе дошло само след две години, вредите щяха да са страшни: щяха да са вложени милиарди, които само субсидията би изкарала на сметка. Сега тези груби грешки ще бъдат спестени; в бъдеще разумният бизнес няма да гради планове върху еврохимери и ще гледа на "мерките" от Брюксел като на фиш от тотото: ако печелиш - ура, ако не - здраве. Финансовото отрезвяване винаги е добро за икономиката. По-малко ще са неоправданите инвестиции, по-малко неспечелени, взети даром пари ще се изсипят на пазара. Чудесен урок получават властта и администрацията. Шамарът може да ги отрезви и да ги впрегне повечко да работят, а по-внимателно да приказват.