Поглед назад към 1994 г. в Западна Европа. Времето на "евросклерозата" - хронична болест, характеризираща се с анемично развитие, висока безработица и политическа класа, напълно безразлична към проблемите на континента. Официалното ниво на безработица в ЕС е 10.5% срещу 6.1 в САЩ и 2.9 % в Япония. Официалните данни обаче не включват десетките милиони европейци, които масово заедно отпадат от работната сила или пък са оплетени в сложния лабиринт от правителствени програми за преодоляване на безработицата или безполезни схеми за преквалификация. В доклада си за трудовия пазар от 1994 г. ОИСР предупреждава, че масовата безработица в Европа заплашва да "разнищи социалната структура и да подкопае устоите на демократичната система".

По онова време биха обявили за луд всеки, който предположи, че един ден Европа ще създава по-бързо и повече работни места в сравнение с Америка и че ще е



на път изцяло да елиминира безработицата



Но в Европа се случи "чудото на заетостта" - както го нарича главният икономист на "Алианц" Михаел Хайзе.

След десетилетие на трудова реформа, регулиране на заплатите и бум на пазара ЕС успя да създаде 17 млн. работни места от 2000 г. досега и надмина ръста в САЩ за същия период. Дори и икономическият спад, тръгнал от САЩ, не попречи на тази бурна тенденция. Европа продължава да кове работни места независимо и от факта, че Световната банка намали прогнозата си за 2008 г. за растежа в еврозоната от 2.8 на 1.7 %. Според последното проучване на пазара на труда на Manpower работодателите в четирите най-развити европейски икономики - Германия, Франция, Италия и Великобритания, очакват да запазят темпа на наемане на кадри и през третото тримесечие на годината, докато в САЩ и Япония компаниите правят съкращения. Процентът на безработица в Европа сега е 6.7, което е най-ниското от четвърт век насам и с 1 % над това в Америка - 5.5 %.

"Силно съм изненадан", казва Михаел Бурда, американски икономист в берлинския Хумболтов университет. Той помни добре 90-те години. "Всичките ми студенти си намират работа."

Всичко това се случва на фона на наплива от нова работна сила - жени, възрастни хора, доскоро трайно безработни. Те увеличават дела на заетите от 61 % от европейците в работоспособна възраст през 1994 г. до почти 70 % днес.

По всичко личи, че най-големият и сериозен социален и икономически бич на Европа е на път да бъде унищожен.

Сигурно ще си помислите, че европейците подскачат от радост, а политиците се тупат в гърдите, че са постигнали такъв успех. Но ще сгрешите. Вълна от недоволство се надига в цяла Европа. В много страни реформите, които дадоха старт на "чудото на заетостта", са спрени или отменени. В Германия коалиционното правителство на канцлера Ангела Меркел не само замрази икономическата реформа, но започна да пререгулира трудовия пазар с нови минимални заплати и по-високи помощи за безработни. Това не спря 15 % от германските избиратели да подкрепят радикалната лява ПДС, която обеща да отмени реформата. В Италия избирателите свалиха от власт Романо Проди, при чието управление в страната бяха създадени 430 000 работни места. Проди се присъедини към дълъг списък лидери, които загубиха постовете си след провеждане на реформи - Хосе Мария Аснар в Испания, Волфганг Шусел в Австрия и Герхард Шрьодер в Германия.



"Повратът в Европа е на път да спре",



предупреждава Бурда. Недоволството отчасти се дължи на умора от реформите. Реформата на трудовия пазар и намаленията на помощите за безработни, които стимулират хората да търсят работа, продължават да са дълбоко непопулярни. Европа стана арена на радикални промени от края на 90-те години, все повече страни се заеха сериозно с борбата с масовата безработица. Тито Боери, икономист в университета Бокони в Милано, изброява 304 непопулярни трудови реформи (включващи намаляване на защитата на трудовата заетост или помощите) от 1996 до 2005 г. във водещите европейски икономики. Десетилетие по-рано реформите били едва 77. След подобряването на данните за безработицата политиците се връщат към старото положение, казва той.

С нарастването на икономическите тегоби избирателите все по-рядко са склонни да слушат за реформи. Но основният проблем с трудовата реформа на Европа е, че е недовършена и се прави на парче. Има двоен стандарт: въпреки че например Италия, Германия и Франция допуснаха повече гъвкавост при наемане на временни работници, все още е почти невъзможно да се наемат и уволняват служители на постоянни работни места.

По тази причина Боери твърди, че повече от половината от 21 милиона работни места, създадени от 1994 г. досега, са непостоянни или временни.

Въпросът днес е



дали политиците ще имат смелостта да довършат работата си



Профсъюзите и техните лобисти в Брюксел оказват натиск за обръщане на реформите. Но има сигнали, че лидерите са склонни да вървят напред. Във Франция президентът Никола Саркози започна отново реформа на трудовия пазар след фалстарта й миналата година. Германия засега замрази своите промени в тази сфера, но започва да действа сериозно за подобряване на образователната система, която се провали в осигуряването на основни умения за работа на децата.

Рискът от отказ на продължение по пътя на реформите е очевиден. Безработицата в големите европейски икономики не е паднала толкова, колкото в "отличниците" като Дания, Великобритания или Холандия. Това означава, че по-малко хора допринасят за развитие на икономиката и разходите по безработицата растат, вместо средствата да отиват за образователни програми например.

Икономисти прогнозират, че на фона на помрачаващата се икономическа картина недовършените реформи излагат Европа на по-висок риск от спираловидно нарастване на заплатите и дори за стагфлация (комбинация от инфлация и икономически спад). Регулацията до нивата от 90-те години - за което настояват противниците на реформите, е още по-опасна. В днешното време на глобална конкуренция връщането назад би довело до положение, при което сравнението с 1994 г. би изглеждало доста неприемливо.