Задавали ли сте си въпроса защо, като стане дума за реформа в изборното законодателство, всички парламентарни партии открито заявяват, че чистата мажоритарна система е нещо много страшно, опасно, апокалиптично дори? Малцина депутати свенливо говорят за смесена система, при която част от мандатите да се печелят мажоритарно, а повечето вкупом славословят и венцехвалят преференциалното гласуване.

Старата максима, че



когато всички политици са против нещо, то със сигурност е добро,



в случая важи с пълна сила. Ако наистина искаме да реформираме и променим модела, то трябва да въведем точно чиста мажоритарна система, гарнирана с промяна в конституцията, според която избирателите да имат право да отзовават този или онзи депутат. Всяка партия издига свой кандидат в 240 едномандатни района и всички знаят за кого точно са гласували и от кого да търсят отговорност впоследствие.

Вярно е, че мажоритарната система си има недостатъци. Основният е, че хората, гласували за загубилия кандидат в даден район, на практика остават без представителство. Подобен недостатък обаче има и сегашната ни пропорционална система. Онези, които гласуват за партии, които не минат бариерата от 4%, също остават без представителство. Те дори подпомагат косвено формациите, които са прехвърлили тази бариера, което е откровена несправедливост. Винаги има поне една партия или коалиция, на която не й достига съвсем малко, за да влезе в парламента. През 2001 г. това бе коалицията ВМРО -"Гергьовден", а през 2005 г. - "Новото време". Техните избиратели не бяха кой знае колко по-малко от тези на някои партии, които се добутаха до НС, но все пак останаха без представителство.

В крайна сметка хората във Великобритания и САЩ със сигурност не са по-глупави от нас, след като продължават упорито да практикуват мажоритарната система. Именно тя би могла да излекува основния ни обществен проблем. У нас все още да се вписваш добре в ситуацията, да се подмазваш на когото трябва,



да лакейничиш качествено е далеч по-важно



от това какво можеш и колко струваш като човек и професионалист. Според някои това е наследство от комунизма, според други историческите корени на този манталитет са по-дълбоки. Така или иначе тази нелицеприятна ситуация е факт и отникъде взорът надежда не види тя скоро да бъде променена. Чудесна илюстрация на този маниер на поведение е новото ни политическо чудо ГЕРБ. Бойко Борисов сложи за лидер на партията си човека, който му носеше ракетите за тенис, докато беше главсек на МВР. Нищо, че на него определено му липсват някои от качествата, необходими за партиен лидер, като ораторски заложби, да речем. В кулоарите на НС депутатите откровено си признават, че не искат дори част от тях да се избират мажоритарно, защото много трудно след това ще бъдат контролирани. За избраниците ни най-важното предимство на пропорционалната система не е това, че осигурява по-добро представителство. Те са доволни от нея, защото тя дава възможност за предварителен подбор на удобни и послушни лица с интелект колкото прахосмукачка и с характер от плазмодиен тип.

Пропорционалната система при всичките й съвършенства обслужва лакейщината. Докато мажоритарната при всичките й недостатъци има сериозен шанс да я пресече. Твърденията, че един мажоритарен вот би могъл да бъде спечелен чрез купуване на гласове от съмнителни лица, са смешни и обидни за българския избирател. Години наред Митьо Пищова раздаваше благинки, явявайки се мажоритарно за кмет на Велико Търново, но нещата така и не му се получиха. Ако политиците ни са искрени в борбата си срещу явното навлизане на непочтени групировки в политиката, те би трябвало да поощряват гласуването за личности. Във всеки град има читави хора с добро име сред съгражданите си, за които ще е необходима съвсем скромна кампания, която всяка партия може да си позволи.



Те могат да победят на избори всяка мутра



Друг е въпросът, че няма да е лесно да бъдат убедени да се ангажират с която и да е партия, след като всичките са компрометирани до ушите. Но всяко начало е трудно.

Мажоритарната система ще обърне модела. Сега, като дойдат избори, и в партийните централи настава вавилонско стълпотворение от активисти, напиращи с лакти и юмруци за по-предно място в листите. Ако се гласува за личности, ще бъде обратното - партийните ръководства ще търсят по места читави кандидати. Именно това се случва на кметските избори всъщност, когато вотът е чисто мажоритарен. Тогава зад силни местни кандидати се точи наденица от партии, често пъти неприлично разноцветна. Ако избраните кандидати са наясно, че могат да бъдат отзовани от избирателите си във всеки един момент, това определено ще ги накара да работят повече на ползу роду и по-малко на ползу джобу.

В нашата история често пъти личностите са били потискани, потурчвани, ликвидирани. В една или друга степен това продължава и досега с пропорционалното робство, наложено над българските избиратели. Ако тази ситуация не се промени радикално, всичко друго ще е имитация на реформи.