Кметът на София Бойко Борисов опита да направи първа копка за детска градина в кв. "Красно село". Копката не се състоя заради спонтанна акция на жители на квартала, които протестираха срещу превръщането на поредната градинка между блоковете в бетонирана площадка. Освен това протестиращите подозираха, че зад детската градина се крие проект за висока жилищна сграда (каквато между другото съществуваше съвсем доскоро в генералния план на София, а вече имаше и опити въпросната градинка да се застрои). Кметът се закле пред протестиращите и присъстващите журналисти, че няма да има нищо друго освен детска градина (в новия план на София това е точно така). Хората не му повярваха, защото вече не вярват на институциите и на обещанията им, че ще работят в името на общото благо.

Освен протестиращите имаше и поддръжници на строителството на детската градина. Кметът Бойко Борисов напълно основателно обясни, че София се нуждае от детски градини. Защото предишните бяха реституирани, приватизирани, продадени, изоставени, заменени - безчет са формите на тяхното съсипване. Също с основание кметът обясни, че това се е случило, преди да го изберат на тази позиция. Хората не приеха това оправдание, защото са свикнали да го чуват от всеки нов избраник. Диалог не се получи, защото двете страни си нямаха никакво доверие. Това щеше да се случи с всеки един представител на властта - национална или местна.

Ако гледаме на този малък и ограничен конфликт повърхностно, той ще ни се стори познат. Някои го видяха като конфликт между днешните млади родители (които искат детски градини) и пенсионерите (които искат тишина и спокойствие около домовете си). Би било удобно нещата да се представят така - "прогресивните" (младите) срещу "ретроградните" (старите). Сред протестиращите в тази работна сутрин обаче имаше много млади родители, чиито деца също се нуждаят от детски градини. Други видяха конфликта като проява на старото противопоставяне между "десните" (Бойко Борисов, ГЕРБ) и "левите" ("червените бабички", "комунистите", БСП). Кметът си позволи остри реплики срещу "комунистите", което дори е чуждо на неговия речник, но явно не очакваше такова посрещане в квартала. Никакво възраждане на конфликта между "сини" и "червени" обаче нямаше. Имаше граждански протест срещу поредното решение да се премахне част от общото пространство за живеене и срещу поредния опит да се превърне публичното в частно.

Всъщност този дребен случай е показателен за по-сериозен проблем - за недоверието между представляваните и представителите. Общината пропусна няколко важни неща. Първо, да организира обществено обсъждане за детската градина, на което да обясни защо е предвидила строителството именно там, а не на подходящи общински терени. Второ, да уведоми живеещите в близост до проекта и да се опита да ги убеди в полезността му. Трето, да успокои живеещите, че проектът няма да разруши поредната градинка, на което и протестиращите, и приветстващите са непрекъснато свидетели наоколо. Изглежда, общината е спазила всички процедури по изграждането на детската градина. Но показа, че не иска да обсъжда плановете си с жителите на града. Именно това е проблемът. Хората са особени същества, дори и злато да им даваш, трябва преди това да ги попиташ. Иначе е като да храниш добитък.

Дребният инцидент (от който за съжаление вероятно ще остане единствено епизодът със злополучното яйце, хвърлено по кмета) говори за много по-дълбок проблем. Представителната демокрация може да има поне две разновидности. При едната се избира онова мнение (между многото), което е най-разпространеното или най-силно отстояваното. Другите мнения просто не се зачитат като малцинствени или маловажни. Вторият тип представителна демокрация се опира на дискусията, при която всеки очаква аргументите на другите и е склонен да промени първоначалното си мнение. Този вид демокрация е по-трудният, но по-трайният. Защото при нея всички имат усещането, че се вслушват в мнението им. Ще се вслушва ли общината в мнението на гражданите? Тепърва предстои да видим.