|
| Мария Дивизиева |
Мария Дивизиева е родена на 9 май 1976 г. в Разлог. Завършила е право в СУ. Работила е в адвокатска кантора, като парламентарен секретар в министерствата на икономиката и транспорта. От 2005 г. е зам.-министър на държавната администрация. Ръководител е на управляващия орган на оперативна програма "Административен капацитет".
- Г-жо Дивизиева, всички кметове се оплакват от драстичен отлив на квалифицирани кадри. Защо според вас частният бизнес така усилено дърпа кадри от държавната администрация?
- Със сигурност една от основните причини е, че служителите в държавната администрация са компетентни и натрупват много опит и познания. В момента консултантският бизнес в България набира сили и има нужда от специалисти за написването на проекти, финансирани от еврофондовете. Естествено най-подготвени в тази материя в момента са хората от звената за управление на тези средства. Затова фирмите им предлагат и по-високоплатена работа. Текучеството може да създаде проблем с усвояването на парите за България. От друга страна, личното ми мнение е, че не е необходимо един експерт да остане през цялата си кариера на държавна служба. Когато хора от бизнеса влязат в администрацията, това я прави по-отворена и винаги носи по-свежа енергия, по-нови идеи.
- Влизат ли такива хора?
- В някои министерства има голям брой кандидати за обявени вакантни позиции. Като цяло мисля, че обмяната на човешки ресурси между публичния и частния сектор може да се сметне и като позитивен знак.
- Така обаче не се ли създават вериги, не се ли затваря цикълът между консултанта и неговия човек в оценяващите комисии, за да могат да се прокарват определени проекти. Как може да се предотврати такава практика?
- Темата за конфликта на интереси тепърва започва да бъде осъзнавана от българското общество. Особено когато става дума за усвояване на средства от еврофондовете, трябва да сме много прецизни. За мен е по-важно да се гарантират безпристрастността и прозрачността в работата на оценяващите комисии, както и липсата на свързаност с евентуалните бенефициенти. По Оперативна програма "Административен капацитет" всеки член на комисия подписва декларация за липса на конфликт на интереси, когато получи списъка с всички кандидатствали бенефициенти. По-нататък, когато станат ясни партньорите по проектите, ако се установи конфликт на интереси, оценителят незабавно го декларира и напуска комисията.
- Когато държавата инвестира средства, особено за служителите в еврозвената, за да ги обучи, квалифицира, не трябва ли в договорите им да има клауза, че за определен срок нямат право да напускат държавната служба?
- Това е доста спорна тема. Тя беше коментирана и в рамките на работната група, която се занимава с административния капацитет. Повод беше и предложението на народния представител Четин Казак за промени в Закона за държавния служител. Той добре аргументира необходимостта от такива клаузи в договорите. Но така едва ли ще се намали текучеството. По-скоро този модел на "крепостничество" ще демотивира колегите. Оказа се, че има министерства, които вече прилагат модела, но въпреки това служителите плащат дължимото обезщетение и напускат. Има още опасности. Служителят няма да може да напуска съответната администрация за период от три или пет години, което поставя под въпрос кариерното му развитие. А ако бъде обвързано напускането на работа преди изтичането на тези три или пет години с възстановяване на средствата за обучение, опасенията са, че експертите няма да желаят да бъдат обучавани. За мен е по-ценно сега да им създадем условия да бъдат на нивото на своите отговорности. Притеснявам се, че ако има такова условие при назначаването, то ще отблъсне кандидатите за работа. Съществува риск за незаемане на 505-те свободни щатни бройки в еврозвената.
- Има ли вариант, в който държавният служител може да бъде мотивиран да остане, ако в частния бизнес му предлагат 4 или 5 пъти по-висока заплата?
- Според мен възнаграждението не е единственият мотив, заради който служителите работят в тези дирекции. Мотивацията е комплексна. На първо място, смятам, че управлението на средствата от еврофондовете, колкото и претенциозно да звучи, е кауза. Важна е и атмосферата на работа в екипите в отделните министерства. Не на последно място поставям и финансовото стимулиране. Работната група, която се оглавява от вицепремиера Меглена Плугчиева, е натоварена да разработи бонусен механизъм, който да стимулира държавните служители в тези звена. Предложението е да се разпределят бонуси на база усвоени средства за всяка календарна година. Това ще става веднъж годишно след доклад на вицепремиера до МС, в който се посочват процентът на усвояемост и напредъкът по всяка оперативна програма.
- Кога този регламент ще бъде одобрен от правителството. Възможно ли е да претърпи промени в последния момент?
- Работната група беше натоварена да предложи варианти за такъв бонусен механизъм. Те бяха разгледани на последното оперативно заседание на МС и сега започва окончателното разписване на Постановление на МС. Предполагам, че то ще бъде прието до края на месеца.
- Имате ли примерни разчети във вашето министерство какви бонуси биха получили служителите?
- По индикативна финансова рамка за 2007 г. трябваше да сключим договори за 26 млн. лв. Към момента са усвоени около 8 от тези 26 млн. лв. Така че към края на годината колкото по-близо до 26 млн. лв. е тази цифра, толкова по-голям е шансът на колегите от съответната дирекция да получат бонуси. Според варианта, който към момента МС одобри, бонуси ще се получават само при над 50% усвояемост на средствата за съответната година. За ОПАК това означава бонуси при усвоени над 13 млн. лв.
- Вашата оперативна програма и "Човешки ресурси" в момента са отличници. Какво става обаче с другите пет програми, които на практика почти не са стартирали. Техните служители ще бъдат ли лишени от бонуси?
- Не искам да разделям оперативните програми на отличници и слабаци. Двете оперативни програми са по-специфични и се финансират от Европейския социален фонд. Може би това е една от причините към момента да имат отворени процедури и сключени договори. Този бонусен механизъм не е направен за една или друга оперативна програма. Напротив, целта е да има равнопоставеност. Има мнения на колеги от другите министерства за разпределяне на тези бонуси по-често от веднъж годишно, например на тримесечие или на 6 месеца. Има и предложения бонусите да не се обвързват с усвояването на средства, а с годишния план за изпълнение на оперативните програми - отворени процедури, информационни дни, оценени проекти, сключени договори.
- Значи на практика искат да се притури още едно допълнително материално стимулиране, без да е ясно защо?
- Точно така. Например да бъдат разписани планове за една календарна година по всяка от оперативните програми и ако бъде изпълнен в съответното тримесечие, да бъдат разпределени тези бонуси.
- Всички си задават въпроса защо трябва да получават четворна заплата за нещо, което им е задължение да го работят?
- Аз също споделям това мнение. Затова за мен е важно да се има предвид критерият усвояемост на средства, и то над 50% за съответната година.
- Как може да се повиши заплащането в държавната администрация?
- Смятам, че то в момента не е чак толкова ниско, а и вече има начини да бъде повишено. Въпрос на оптимизиране е. България все пак има голяма администрация в сравнение със страните-членки от ЕС. Към момента тя е над 87 000 души. От миналата година дадохме възможност при намаляване на щатната численост фондът работна заплата да остане в съответната администрация и всеки ръководител да може диференцирано да увеличи възнагражденията на служителите си, като поощри най-добрите.
- Но все пак има тавани на заплащане?
- Разбира се, че има тавани за всяка длъжност. Министерството в момента подготвя промени, с които ще се повишат тези тавани. Предполагам, че това ще стане скоро.
- Защо някои структури заобикалят Закона за държавния служител - например фонд "Републиканска пътна инфраструктура", фонд "Земеделие", Агенцията по вписвания? И назначават кадрите си просто по трудово правоотношение?
- Напоследък анализите показват, че е доста изкривена картината по прилагане на Закона за администрацията и Закона за държавния служител, което не е позитивна практика. Оказа се, че вместо те да бъдат общите устройствени закони, те се явяват по-скоро специални. Защото се констатира, че има много администрации, които уреждат своята дейност в отделни закони и сами решават какъв вид да бъдат техните служители. Отделно си разписват функции и допълнително материално стимулиране от приходи на съответната администрация. Общините също не спазват Закона за държавния служител. Със сигурност изборът да бъдат по трудово правоотношение е продиктуван от желание за по-високи възнаграждения. Но това изкривява съотношението в администрацията. Защото, за да има стабилна, политически неутрална, компетентна администрация, служителите трябва да са назначени по служебно правоотношение, спазвайки философията на закона. На трудово правоотношение би следвало да бъдат само служителите, които подпомагат дейността на съответната административна структура. Така смятат и партньорите ни от ЕК. Затова повишаваме таваните на възнагражденията за съответните длъжности, за да стимулираме връщането към държавната служба на определени администрации.
