Едно от последните проучвания сред гимназистите от горните класове в Германия имаше ефекта на взривена бомба и шокира много хора. Оказа се, че представата им за следвоенната история на страната доста се отличава от официалната концепция, сочат данни от изследване на Берлинския свободен университет. То показа, че младежите дори идеализират



образа на бившата комунистическа ГДР



В допитването участвали 5200 ученици от последните класове в провинциите Бавария, Северен Рейн-Вестфалия, Бранденбург и Берлин. Въпросите засягали Източна Германия като социалистическа държава, която престана да съществува почти преди 20 години. Много от младите били сигурни, че в ГДР е имало демократични избори и всички усилия се хвърляли за благото на хората. Почти половината източногермански ученици и 66% от тези в Западна Германия смятат, че бившата Източна Германия не е била диктатура. Според изследователи такова изкривяване на историята и прекалената позитивна представа за ГДР се основава на незнанието на фактите. Две трети от учениците признават, че учат съвсем малко за следвоенна Германия по време на часовете. Затова не е чудно, че много от тях грешат и при определяне на гражданството на политическите деятели на ГДР и ФРГ. Голям брой смятат, че бившият канцлер на ФРГ социалдемократът Вили Бранд е бил политик от ГДР. Според младежите околната среда била по-чиста в Източна Германия, продължителността на живота била по-голяма, а освен Бранд и един от първите лидери на ФРГ Конрад Аденауер(1949-1963 г.) бил високопоставен политик от комунистическия режим на Изток. Някои факти буквално сразили изследователите. Например 40% от учениците не можели правилно да отговорят на въпроса кой и кога е построил омразната Берлинска стена, разделяща навремето Берлин на комунистическа и капиталистическа част. Някои от тях дори заявиха, че бившият



символ на разделена Германия



е бил създаден от западните германци и американските военни.

Берлинската стена имаше 29-годишна история зад гърба си преди да бъде разрушена през ноември 1989 г. Днес, близо 19 години по-късно, изглежда не всички берлинчани са доволни, че стената бе изхвърлена на бунището на историята, съобщи ДПА. Всеки девети жител на Берлин би предпочел преградата, която разделяше и опасваше града, все още да е на мястото си, показва друго проучване на Берлинския свободен университет. Анкета от тази пролет с 2000 участници от Берлин и околната провинция Бранденбург показала, че 11% от жителите на Западен Берлин и 12 на сто от Източен Берлин биха искали стената все още да съществува, казва 56-годишният политолог от университета професор Оскар Нидермайер. Той не смята резултата за сензационен, макар той да изглежда изненадващ. Дори в Източен Берлин се наблюдава значителна промяна в отношението, сега 12% от хората там искат стената обратно, в сравнение със 7 процента през 2004 г.

Въпреки че малцина оспорват причините за обединението на Германия, някои "веси" (както наричат понякога западногерманците) и "оси" (източногерманците) все още таят предразсъдъци към сънародниците си в другата половина на страната, макар и в доста по-слаба степен, отколкото през 90-те години на миналия век. Тогава не бе рядкост хората от източната част да имат усещането, че след рухването на комунизма в ГДР тя едва ли не е



била "колонизирана" от Западна Германия



Днес подобни настроения изразяват от време навреме само някои дребни малцинства в покрайнините на Бранденбург, показва проучването. На Запад, от друга страна, е популярно клишето, че хората в Източна Германия си позволяват твърде много да се самосъжаляват.

Друг тревожен факт е, че според допитването сред учениците едва 17% в Източен Берлин и 26 на сто в западната част знаят, че смъртното наказание е съществувало в Източна Германия до 1987 г. Оказа се, че това не го знаели и голям брой учители, които дори били изненадани, когато разбирали този факт. Учениците в Берлин например не правят разлика между демокрацията и диктатурата. Почти 40% от запитаните ученици от източните училища и 25 на сто от западните смятат Министерството на държавната сигурност на ГДР (известно повече като ЩАЗИ), че е било обикновена тайна служба, като във всяка друга страна, и не е действала в чужбина.

Тези представи не могат да се обяснят само с лошото образование в училище. Колкото повече германците се отдалечават от момента на обединение на двете Германии, толкова по-позитивно немците оценяват ГДР. В началото на 90-те години процентът на хората, които критикуваха провалилия се експеримент на Изток, беше много по-голям от сега. Сега, според експертите,



на мода е т.нар. "осталгия" -



каламбур от думи "ост" (Изток) и "носталгия". Все повече се забравят мрачните, тоталитарните страни на ГДР, много други се премълчават, особено от по-възрастните източногерманци. Някои дори смятат бившата соцстрана за изгубен социален рай, където за всички имало работа и безплатни детски градини.

Романтичното отношение към някогашната ГДР преобладава сред младите хора. Липсата на свобода на словото и вечната заплаха от затвор, дори при разказан виц, не притеснява източногерманските ученици, които смятат системата на ГДР за по-добрата. Или по-вероятно е това те изобщо да не го знаят. Изследователите попитали, без това да е представителна извадка, трима младежи от Източна Германия, какво е първото, което им хрумне, като чуят ГДР. "Със сигурност чудните тапети на цветенца и главно цветовете оранжево и зелено", казва единият. "Пазаруването в магазините и престилките, баба ми носеше допреди няколко години една престилка, такава - на цветенца", споделя вторият. "Единственото, което си спомням, са киселите краставички", заключава третият. Такива или още по-конкретни атрибути на ежедневието хрумват на повечето младежи. Това поне се припокрива с очакванията на берлинските изследователи.

"Те изобщо не знаят



какво точно е представлявала Източна Германия



Никой от учениците и много малко от учителите знаеха например, че по закон тогава си могъл да бъдеш осъден и затворен заради нежеланието да приемеш работата, която ти дава държавата. Годишно в трудови лагери са били изпращани между 5000 и 15 000 души", обяснява ръководителят на изследването Клаус Шрьодер. Единственият светъл лъч е, че колкото повече научават за политическата система на ГДР, учениците и от двете части на Германия се отнасят все по-критично към нея. Това обаче е едно от много малкото общи неща между тях, както казва Шрьодер. "Искахме да видим резултат, който да ни покаже, че пропастта между източно- и западногерманците ще се затвори със смяната на поколенията. За жалост това не е така, предразсъдъците не се изличават", констатира той. Клаус Шрьодер призова преподавателите да отделят повече внимание на темата ГДР. Той също така ги призова самите да усъвършенстват познанията си по въпроса, защото проучването показа, че и учителите не знаят много неща за бившата Източна Германия.

Политиците и експертите реагираха разбираемо с тревога на резултатите от познанията на немските младежи. Министърът на културата Бернд Нойман ги определи като "възмутителни". Министърът на транспорта Волфганг Тифензее призова родителите в Източна Германия да разказват на своите деца истината за ГДР, за Берлинската стена и бодливата тел. Бившият дисидент по време на комунистическия режим Райнер Епелман поиска промяна в учебните програми на германските училища. "Трябва повече да се разказва на младите хора за отминалата диктатура, да посещават мемориалите за жертвите й, да се организират срещи с хора, които са се борили с режима в ГДР", заяви Епелман.