Супер Бойко продължава да твори добрини. В опозиционната анимация Гаргамел вече е красив герой - не гони смърфовете, а ги организира в БОЙКОт срещу тройната коалиция.

Новият сюжет се роди преди три дни в Бургас, където ГЕРБ и ДСБ обявиха, че предприемат общи действия срещу управлението. Как точно - не стана ясно, както и дали въобще съюзът има бъдеще. Светослав Малинов (ДСБ) побърза да уточни, че не се планира коалиция, най-малко пък управленска. Цветан Цветанов (ГЕРБ) добави, че предстоят "още много подобни инициативи и с други политически формации", което говори за мегапроект.



В него ДСБ е просто детайл



Но въпреки различните интерпретации и формалното отсъствие на лидерите, костовисти и гербери си поговориха задушевно, подредиха се дружески за снимка и начертаха обща политическа линия.

От гледна точка на публичното говорене и заявените "принципи" това ново приятелство си е чиста сензация. "Костов очевидно не е бял човек", "Костов се е доказал като най-слабия кадровик и управник", "Ако аз съм бил министър на финансите, четири години премиер и съм оставил на един кмет такава София, ще ме е срам да си вдигна главата и да изляза на улицата." Тия приказки не са на Татко Смърф, а на самия Борисов. Сравнително скоро ги приказваше.

"Сегашният кмет е полудесен, полуспортист, полугенерал, получалгаджия...", редеше пък Гаргамел. Но днес незасраменият Костов вдига глава и излиза на улицата, а генералът е готов несвенливо да го разцелува. Метаморфозата на Борисов не е изненадваща, той е приказен герой, а в приказките чудесата са закономерност. Смайва промяната при Костов, тъй като на полето на официалната политика ДСБ бе единствената опозиционна партия, която отказа да козирува на генерала, а и целенасочено внушаваше, че ГЕРБ просто е резервната дреха на олигархията.

При по-внимателно вглеждане обаче в неофициалните "подробности" ще забележим, че макар и различни,



двете партии ловко се прегрупират



и без скрупули си подават топката. Особено напоследък. Герберът Ваньо Танов и костовистът Атанас Атанасов заедно свалиха Румен Петков. Днес пък лидерът на СДС Пламен Юруков, който освежи СДС и тръгна да го възражда, е застигнат от тежката участ да обяснява, че няма сестра. Обвиненията в повечето случаи са анонимни, но сини депутати предположиха, че атаката идва от Борисов, а от удари по СДС винаги печели и Костов. Покрай проблемите на Юруков Командира - ей тъй, без нищо да прави, отново връща ръководната си роля в старата десница.

Опозиционната еуфория след доклада на ЕК не започна със знаци за официално затопляне на отношенията. "Борисов да си гледа работата", каза Костов след призива на генерала за напускане на парламента. После пък рече, че трябва и местната власт да напусне, тъй като само така щял да се осъществи повсеместният бойкот. Това си беше камък по ГЕРБ, тъй като за разлика от ДСБ Борисов има много кметове, а никой просто така не предава властта. Сега обаче не само договарят тактически единодействия, които най-вероятно ще се изразят в символичен "неприсъствен ден" във властта, но и търсят стратегически спойки. "Ние сме за бъдещето на България като европейска държава, а не за неясно бъдеще между Беларус и Косово", казва Петър Москов от ДСБ. До него Цветанов пожелава европейска ориентация на България и критикува сегашния "азиатско-ориенталския модел на управление".



ДСБ виждат в ГЕРБ европейци



- явно сме пропуснали разтърсваща революция в тъмносиньото съзнание, която обаче открива възможности за по-продължително сътрудничество на "принципна основа".

Борисов е ясен. Може и врагът да прегърне, ако му се поклони и засвидетелства признание. Щом е пратил хората си при ДСБ, значи е бил щедро поласкан. По-интересно е защо Костов прави неприсъщи чупки в кръста.

От една страна, е оправдан. Изолацията, за която го атакуват вътре в партията, не е поради някакви идейни подбуди, а защото тоталната конфронтация отрязва пътищата до властта. Може ли партиен апарат да живее без перспективата за власт? Не! Оживлението в СДС например не е заради някакви чудодейни способности на Юруков, а защото навсякъде обяснява как няма да спи и яде, но непременно ще вкара партията си в следващото управление. Тъй че Костов леко прокарва мостове, по които мнозина около него се надяват да минат.

Не бива да се забравя и факторът ЕНП. Идват парламентарни и европейски избори, а на десницата в ЕС хич не й пука



колко принципно намръщен е Костов



Тя ще помага с идеи и пари на този, в който вижда перспектива. След доста години на принципно опозиционерство ДСБ не добави електорална подкрепа, шансът единствено е в коалициите. Но освен на партиен апарат и приятели от Европа, ДСБ се крепи и на малко, но сплотените около досегашните ценности привърженици. Те трудно ще повярват, че Бойко Борисов е носител на европейския проект за България. "Без всякакви допълнителни разяснения... по силата на една конюнктура на оцеляването, Волен Сидеров става съюзник", негодува д-р Николай Михайлов от сътрудничеството с "Атака". Очевидно тепърва ще тръгнат и дебатите за психиатричните отклонения към ГЕРБ.

Предстоят интересни дни, в които ще видим не само колко траен е най-екзотичният опозиционен съюз, но и дали ще функционира единствено на легалния фронт. Нищо чудно атаките срещу СДС да продължат, Костов да се поотвори, поочупи, и така, докато все някак влезе в следващия парламент. А там отново да се прероди в Гаргамел - зъл и неприветлив, удобен на себе си и всички онези, които чрез неговата диалогичност ще оправдаят непопулярните управленски коалиции.