Военните неуспехи от 968-971 г. показват недвусмислено, че в резултат на продължителното управление на цар Петър България се озовава в тежка военно-политическа криза. Още преди смъртта на царя един от "велемощните" управители на области - княз Никола, и четиримата му синове Давид, Мойсей, Арон и Самуил "клонели към метеж и започнали да бунят България". Сведението на Йоан Скилица се отнася към 969 г. и е първото за участието на Самуил в политическия живот на България. Ако съдим по възрастта, пресметната по черепа в гроба му, открит в църквата "Св. Ахил", към годината на първото сведение Самуил трябва да е бил около 25-годишен.

Не може да не се забележи уклончивият изказ на посоченото изречение у Скилица. Този изказ може да значи само едно - младите князе заявили ясно претенциите си към управлението на страната, което те, изглежда, можели да си позволят поради някакво родство с Крумовия владетелски род. Малко е странно, че това не направил баща им, княз Никола. Редица изследователи изказват предположението, че той вече не бил жив. А може би връзката с Крумовия владетелски род да е била майка им Рипсимия, което прави претенциите на младите князе по-обосновани. Впрочем, Скилица вметва, че след смъртта на император Йоан Цимисхи братята поемат управлението на България "защото другите от тези, които бяха близки по род на Петър, смъртта отнесе". Очевидно добре осведоменият византийски куропалат и летописец Йоан Скилица подчертава някакво родство, може би именно по женска линия. Изглежда този факт ще да е бил широко известен, та затуй куропалатът не е намерил за нужно да го съобщи и на нас. Дори и да е леко пресилено твърдението за родство, то със сигурност областен управител, както и днес, не се става случайно.

Като се направи сметка на византийските областни управители, назначени на българска територия след 971 г., става ясно, че значителна част от българските земи не влизат в империята. България продължава да съществува, макар и ограничена в част от Тесалия, днешна Югоизточна и в Западна Македония (на запад от водосборния басейн на р. Струма) и Косово, и на север поне до р. Дунав. В България остава и районът на Средец. Въпреки очевидната смелост, необходима за да се изкаже горното твърдение, изглежда, че то е най-близо до историческата истина въпреки отсъствието на достатъчно преки данни в изворите. Думите на Скилица, че "след като българите в същото време, когато умрял император Йоан [10 януари 976 г.], въстанали и властта над тях завземат четирима братя..." ще трябва да се тълкуват като отнасящи се до областите, завзети от Византия след 971 г., които князете методично освобождават.

Все повече стават сведенията, които преодоляват мълчанието на основните исторически извори за периода 971-976 г. През март 973 г. български пратеници пристигат в двора на император Отон I. Със сигурност четиримата братя постигат, макар и трудно, споразумение и за формата на управление на страната, но за жалост за това споразумение ние днес съдим само по изключително непълни и фрагментарни, често косвени сведения.

Най-големият брат, Давид управлява обширна област с център Воден или Мъглен. Остава загадка защо името му като цар на българите се споменава и в Стематографията на Хр. Жефарович, и у Паисий. Като се има предвид, че след Дръстър и Средец седалище на Българската патриаршия става Воден, а после Мъглен, то първенствуващото положение на най-големия брат Давид като че изглежда неоспоримо. Знаем изумителната етичност на Самуил, който изчакал дори в невъзможност смъртта и на последния пряк представител на Крумовия владетелски род, при това въпреки непоправимото му здравословно състояние. Така изглежда съвсем невероятна някаква предполагаема коронация на Давид, след като законният цар Борис, а и брат му Роман Симеон, били още живи и донякъде здрави, макар и в плен. Изглежда, че Давид изпълнява тази роля, която по-късно брат му Самуил има като наместник на законния цар. През 978 г. Роман Симеон се завръща, установява се в Скопие, и, макар и номинално, е български цар до смъртта си през 997 г.

Вторият брат Мойсей изглежда се разпорежда в областта на север от Давидовите владения, с център вероятно Струмица. Третият, Арон става управител на Средец. Не е напълно ясно коя област управлява самият Самуил - може би Преспа, може би Видин. Или първо едната, после другата . . .

Редица от злощастни събития извеждат Самуил до българския престол. През 978 г. Давид е убит загадъчно от скитници в местността "Красивите дъбове" между Костур и Преспа. Скоро след това под стените на Сяр загива и Мойсей. Арон е обвинен в държавна измяна понеже "съчувствал на ромеите" и е осъден на смърт заедно с цялото си семейство. Спасен е единствено малолетният му син Иван Владислав, бъдещият български цар.

Очевидно отношенията между четиримата братя, поне след 976 г., са твърде сложни. Та в кое семейство от която и да е епоха, в което растат заедно толкова много момчета, няма съперничество между тях?! Очевидно отношенията в дома на Никола и Рипсимия излизат извън границите на обичайното. Рязкото изостряне на тези отношения може би трябва да се свърже със смъртта на княз Никола, а отключването на откровено агресивно поведение - с убийството на Давид. Специална тема за размисъл може да бъде надписът върху надгробието от с. Герман. Към 993 г. не само родителите, но и братята на Самуил не са вече сред живите. Тогава защо под едно надгробие са събрани само баща му, майка му и Давид? За Арон е ясно - обвинението в измяна не допуска компромиси, но къде е Мойсей, и защо неговите останки не са също прибрани под надгробието от с. Герман?

Във всички случаи най-късно през 976 г. военно-политическата криза в България е напълно преодоляна. Започва усилено освобождаване на завзетите от Йоан Цимисхи земи. България си връща част от отвъддунавските земи, превзети са Велики Преслав и Плиска. Битката при прохода Траянови врата през 986 г. слага началото на краткотрайна, но бляскава хегемония на България на Балканите.