:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,845,039
Активни 224
Страници 9,611
За един ден 1,302,066
990 години от края на Първото българско царство

Българската политическа криза: Избавлението

Цар Самуил сменя на българския престол последните представители на Крумовия владетелски род
Цар Самуил приема ослепените си войници - рисунка на л. 183 от Търновския препис на Манасиевата летопис, Библиотека на Ватикана.
Военните неуспехи от 968-971 г. показват недвусмислено, че в резултат на продължителното управление на цар Петър България се озовава в тежка военно-политическа криза. Още преди смъртта на царя един от "велемощните" управители на области - княз Никола, и четиримата му синове Давид, Мойсей, Арон и Самуил "клонели към метеж и започнали да бунят България". Сведението на Йоан Скилица се отнася към 969 г. и е първото за участието на Самуил в политическия живот на България. Ако съдим по възрастта, пресметната по черепа в гроба му, открит в църквата "Св. Ахил", към годината на първото сведение Самуил трябва да е бил около 25-годишен.

Не може да не се забележи уклончивият изказ на посоченото изречение у Скилица. Този изказ може да значи само едно - младите князе заявили ясно претенциите си към управлението на страната, което те, изглежда, можели да си позволят поради някакво родство с Крумовия владетелски род. Малко е странно, че това не направил баща им, княз Никола. Редица изследователи изказват предположението, че той вече не бил жив. А може би връзката с Крумовия владетелски род да е била майка им Рипсимия, което прави претенциите на младите князе по-обосновани. Впрочем, Скилица вметва, че след смъртта на император Йоан Цимисхи братята поемат управлението на България "защото другите от тези, които бяха близки по род на Петър, смъртта отнесе". Очевидно добре осведоменият византийски куропалат и летописец Йоан Скилица подчертава някакво родство, може би именно по женска линия. Изглежда този факт ще да е бил широко известен, та затуй куропалатът не е намерил за нужно да го съобщи и на нас. Дори и да е леко пресилено твърдението за родство, то със сигурност областен управител, както и днес, не се става случайно.

Като се направи сметка на византийските областни управители, назначени на българска територия след 971 г., става ясно, че значителна част от българските земи не влизат в империята. България продължава да съществува, макар и ограничена в част от Тесалия, днешна Югоизточна и в Западна Македония (на запад от водосборния басейн на р. Струма) и Косово, и на север поне до р. Дунав. В България остава и районът на Средец. Въпреки очевидната смелост, необходима за да се изкаже горното твърдение, изглежда, че то е най-близо до историческата истина въпреки отсъствието на достатъчно преки данни в изворите. Думите на Скилица, че "след като българите в същото време, когато умрял император Йоан [10 януари 976 г.], въстанали и властта над тях завземат четирима братя..." ще трябва да се тълкуват като отнасящи се до областите, завзети от Византия след 971 г., които князете методично освобождават.

Все повече стават сведенията, които преодоляват мълчанието на основните исторически извори за периода 971-976 г. През март 973 г. български пратеници пристигат в двора на император Отон I. Със сигурност четиримата братя постигат, макар и трудно, споразумение и за формата на управление на страната, но за жалост за това споразумение ние днес съдим само по изключително непълни и фрагментарни, често косвени сведения.

Най-големият брат, Давид управлява обширна област с център Воден или Мъглен. Остава загадка защо името му като цар на българите се споменава и в Стематографията на Хр. Жефарович, и у Паисий. Като се има предвид, че след Дръстър и Средец седалище на Българската патриаршия става Воден, а после Мъглен, то първенствуващото положение на най-големия брат Давид като че изглежда неоспоримо. Знаем изумителната етичност на Самуил, който изчакал дори в невъзможност смъртта и на последния пряк представител на Крумовия владетелски род, при това въпреки непоправимото му здравословно състояние. Така изглежда съвсем невероятна някаква предполагаема коронация на Давид, след като законният цар Борис, а и брат му Роман Симеон, били още живи и донякъде здрави, макар и в плен. Изглежда, че Давид изпълнява тази роля, която по-късно брат му Самуил има като наместник на законния цар. През 978 г. Роман Симеон се завръща, установява се в Скопие, и, макар и номинално, е български цар до смъртта си през 997 г.

Вторият брат Мойсей изглежда се разпорежда в областта на север от Давидовите владения, с център вероятно Струмица. Третият, Арон става управител на Средец. Не е напълно ясно коя област управлява самият Самуил - може би Преспа, може би Видин. Или първо едната, после другата . . .

Редица от злощастни събития извеждат Самуил до българския престол. През 978 г. Давид е убит загадъчно от скитници в местността "Красивите дъбове" между Костур и Преспа. Скоро след това под стените на Сяр загива и Мойсей. Арон е обвинен в държавна измяна понеже "съчувствал на ромеите" и е осъден на смърт заедно с цялото си семейство. Спасен е единствено малолетният му син Иван Владислав, бъдещият български цар.

Очевидно отношенията между четиримата братя, поне след 976 г., са твърде сложни. Та в кое семейство от която и да е епоха, в което растат заедно толкова много момчета, няма съперничество между тях?! Очевидно отношенията в дома на Никола и Рипсимия излизат извън границите на обичайното. Рязкото изостряне на тези отношения може би трябва да се свърже със смъртта на княз Никола, а отключването на откровено агресивно поведение - с убийството на Давид. Специална тема за размисъл може да бъде надписът върху надгробието от с. Герман. Към 993 г. не само родителите, но и братята на Самуил не са вече сред живите. Тогава защо под едно надгробие са събрани само баща му, майка му и Давид? За Арон е ясно - обвинението в измяна не допуска компромиси, но къде е Мойсей, и защо неговите останки не са също прибрани под надгробието от с. Герман?

Във всички случаи най-късно през 976 г. военно-политическата криза в България е напълно преодоляна. Започва усилено освобождаване на завзетите от Йоан Цимисхи земи. България си връща част от отвъддунавските земи, превзети са Велики Преслав и Плиска. Битката при прохода Траянови врата през 986 г. слага началото на краткотрайна, но бляскава хегемония на България на Балканите.
 Тържественото откриване на паметника на цар Самуил в Националния парк-музей "Самуилова крепост", 23 октомври 1982 г.
4
8356
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
07 Август 2008 06:41
Не зная откъде идва този стремеж към "князуване" на владетелите ни или на приближените. Цар Борис никога не е носил титул "княз" - и откъде накъде той единствен ще носи славянска титла? Бащата на четиримата братя е КОМИТ.
По време и след голямото разширение на Първото българско царство през IX в. комитът е потомствен областен управител, който дължи положението си на владетеля. Една от най-ранните прояви на български комит, отбелязана в оцелелите исторически извори, се отнася към управлението на хан Пресиан (836-852 г.). Известни са имената на няколко комити от по-късно време – Таридин (управител на част от Македония при Борис I), Дристър (при Симеон I) и др. За комит Никола знаем от Йоан Скилица, който представя Самуил и братята му Давид, Мойсей и Арон като синове на “един от велемощните комити” (комитопули). За него доста говори фактът, че кръщава синовете си с библейски имена. А за произхода му е точен и ясен внукът, цар Йоан Владислав в Битолския надпис: "През годината 6523 (1015-1016) от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата мъченица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…) а този в (…) разбит биде от цар Василий в годината 6522 (1014) от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото." БЪЛГАРИН ПО РОД /РОДОМ/! Какъв княз, какво посляванчване и на близките на владетеля ни? Защото по някои сведения комит Никола е в родствени връзки с цар Петър и непряк потомък на царския род.
Сведенията на Йоан Скилица не означават готовност за метеж СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ, а друго, неприятно и неприемливо за ромея - НЕЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ПОДЧИНЯТ НА ЗАВОЕВАТЕЛИТЕ. Отклонение от "правата линия" на цар Борис II. Което потвърждава индиректно и Скилица с цитираното - нямало кой друг да поеме властта.
Съгласен съм с мнението за високия морал на цар Самуил, но той е действал точно по закона - докато е жив владетелят, никой не може да го замени. И това е пример и за висока етичност, и за законосъобразяване, и за политическа премереност - така Самуил не рискува да бъде обявен за узурпатор при съществуващ /макар и в плен/ владетел.
Мисля, че авторът е трябвало да избегне заобиколното "и донякъде здрави" за цар Борис II и брат му Роман. Роман е бил скопен - за дасе прекъсне българският царски род. Което престъпление говори и за политическата предвидливост, и за жестокостта, с която империята търси целите си.
А ианче е добре. Очаквам да видя по-обемната картина на живота в този толкова велик и трагичен исторически момент. И по-ясна авторова позиция - нищо не казва за отношението си към класическия проблем Самуил-Арон.
07 Август 2008 11:23
Иван Владислав е подчертал, че е българин родом, не защото някой от неговоте съвременници не е знаел това, не е и от прозорливост, че след 1000 години ще се опитват да го изкарат "македонец".Просто той подчертава, че не е славянин, а родът му е от прабългарската аристокрация и е възможно по такъв начин да е в роднински връзки с царския род.
07 Август 2008 14:29
Хвала на историчерите!
Изглежда този факт ще да е бил широко известен, та затуй куропалатът не е намерил за нужно да го съобщи и на нас.

Колко удобно! Когато не ни достигат "исторически факти", лесно приемаме наличието на такива, тоест измисляме си ги, оправдавайки се с това, че те не са били съобщени в източниците, защото били "широко известни" на съвременниците.
С такава "логическа конструкция" може да се изфабрикува всичко - от македонската нация до "Господ е българин".
Дори и да е леко пресилено твърдението за родство...

Едно "твърдение за родство" не може да се приеме като пресилено а единствено като вярно или не. Или си, или не си (в родство с еди кой си). Пресилено е да кажеш, че в битката били убити 120, 000 ромеи, цветът на ... и прочее.
07 Август 2008 14:54
Сайнс фикшънът продължава с обичайните шаблонни плетки още от първото изречение:
...в резултат на продължителното управление на цар Петър България се озовава в тежка военно-политическа криза...

В резултат или след? Щото разлика има.
И защо от Симеоново-Борисовите размишления на автора скочихме на Самуил?
50 години ни учиха, че 50 годишният мир при Св. цар Петър е бил лош период - кулаци палят сламата, а връз нея - богомили с алени сърца...
Дали е така?
-
И още нещо - някой да беше отишъл да снима паметника на Самуил и целия комплекс край с. Ключ днес, сега, в този момент! Тъжна история...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД