Когато интернет превърна света в глобално село, българските села се озоваха извън него заради своята отчайваща изостаналост. Фермер с компютър - това звучеше абсурдно в навечерието на ХХI век. Днес в над 10% от селата вече има интернет.

Влизането на селото в глобалната мрежа е бавно, но тенденцията е необратима.

5430 са селата в България, а тези със свои сайтове в глобалното пространство са около десетина-двайсет. Скоро обаче броят им ще скочи в пъти, защото една неправителствена организация подготвя мащабен проект за създаване на социална мрежа на българските села. В нея те ще могат да правят свои сайтове и да общуват пълноценно помежду си. Даже нещо повече - амбициите на Асоциацията на българските села са да осъществят контакти и със села от други страни от ЕС, от което очакват директно привличане на ползи за нашите села. От сайта на selo.bg в момента могат да се намерят връзки с френски, унгарски, холандски, испански, гръцки и други села от ЕС. Организаторите обаче изтъкват като проблем липсата на адекватно съдействие от страна на общинските администрации, министерствата и други държавни институции.

Няколко са причините за ускореното присъединяване на селата към глобалната мрежа. Първата, и може би най-актуална в момента, е възможността в периода до 2013 г.



да се усвоят над 2 млрд. евро



по Програмата за развитие на селските райони. Очевидно е, че няма как тези проекти да бъдат написани и осъществени от столичани. В същото време хората на село проумяха, че членството в ЕС пряко ги засяга, и започнаха активно да търсят информация и да се ограмотяват.

Протестът на фермерите в момента е доказателство за това. Хората не искат някакви абстрактни субсидии, те са много наясно по какви механизми могат да ги получат и къде чиновниците са сгафили.

От Асоциацията на българските села се готвят да приложат успешния вече в ЕС модел за децентрализирано управление и интегрирано развитие на селските райони чрез подхода "Лидер". По тази програма се регистрират т.нар. местни инициативни групи, които обединяват най-активните хора в селата - местния бизнес, местната власт и регионалните НПО. Целта е всички те заедно да съдействат на инициативни хора в селата да кандидатстват с проекти по тази програма. Очаква се детайлите и критериите да са ясни в началото на октомври.

Втората причина за нахлуването на селата в интернет е развитието на туризма, и по-специално на селския туризъм. Най-често интернет сайтовете на селата, които могат да се посетят в момента, са създадени именно с тази цел. Затова и



виртуалните селца са създадени доста аматьорски



"Или им липсва галерия, или навигацията не е добра, или няма обратен контакт с посетителите", казва Таня Борисова от асоциацията. Според нея селските сайтове се създават или от хора, които са направили къща за отдих и искат да правят бизнес, или пък от носталгия по прекараното детство. Общините все още не отделят достатъчно внимание на селата си и не подпомагат със средства селските кметове, за да могат да поддържат интернет страници.

Не всички сайтове на села имат представяне и на английски език. На езика на Шекспир може да се прочетат подробности за разложкото с. Баня, за с. Голешево край Сандански, за с. Мечка, общ. Иваново. За едно селце от Лудогорието пък има доста колоритен сайт на италиански език. За родното си село Копривец разказва Искра, която в момента живее на Ботуша. На карта с изписани на латиница имена на селища е показано къде точно се намира китното селце. Страницата е доста богата на информация и фотографии. Галерията от снимки го представя в доста пасторални краски като едно типично европейско село, което те зове да го посетиш. А секцията за гастрономите е неустоима.

Един от най-богатите и добре поддържани сайтове е този на с. Голешево. Там дори могат да се видят снимки на бабите с магаренцата, които в момента населяват селцето с 94 жители. Къщите им също са показани. Има толкова много данни, че даже може да се научи надморската височина от 1134 м. Има



специална секция дори за футбола



в селото. От нея разбираме, че този спорт организирано започва да се играе тук още през 1949 г. Представени са легендите за селото, изследвани и събрани са всички стари фамилии, има и доста хвалби за местния лов. Модераторът на сайта Виолина Георгиева е натрупала доста благодарности от непознати.

Интересен е сайтът на разложкото с. Баня, което не се свени да се похвали, че тук се намира "единствената скулптурна композиция Ленин - Димитров, дело на арх. Димов и скулптора Гергов".

Баня е типичен пример за представяне на селски балнеоцентрове или китни черноморски селца. Техните страници изобилстват от търговска информация, поднесена с един очарователен маниер. Фотографии на къщи, които предлагат гостоприемство, уютни кръчми с местни специалитети, екопътеки и всевъзможни атракции за посетителите.

На сайта на с. Свидня, общ. Своге, могат да се публикуват всякакви обяви, свързани със селото. То е представено като една от най-големите вилни зони на столицата. Има и форум, който временно е спрян, защото се подготвя нов сайт.

От Асоциацията на българските села смятат, че това е една от посоките, в които ще се развиват селските сайтове. Те ще се отворят към онлайн пазара и ще се превърнат в



своеобразни борси за селскостопанска продукция,



машини, както и за размяна на всяка друга информация, полезна за обитателите и наследниците. В момента сайтът traktor.bg изпълнява именно такава роля и от Асоциацията на българските села смятат, че това е добър пример за бъдеще.

В туристически дух е решен и сайтът на родопското село Косово. Той е създаден заради комплекса "Косовски къщи" и предлага не само настаняване, но и туристически преходи, екскурзии до природни и културни забележителности, наблюдение на флора и фауна, спортен риболов, топли минерални извори, ски спортове и дори вдъхновение за творчество.

Навлизането на българското село в глобалното село е на път да промени и някои икономически тенденции за обезлюдяване и срив на местната икономика. Все повече сайтове се използват за реклама и привличане на инвеститори.

Администрацията наистина все още не е проумяла огромните възможности, които предлага интернет за развитие на даден регион. Иначе едва ли щеше да бъде проблем за държавата да инвестира нищожни средства за създаване и поддържане на интернет страници на всяко селище в страната в сравнение с огромния излишък, който се формира всяка година. Това обаче може да стане само при една ясна и стройна стратегия за развитие на българското село. Такава обаче няма. Има само откъслечни напъни да се заселват обезлюдени територии с вносни българи, но само това не стига.