С оповестяването на доклада на ЕК и последвалия го неуспешен вот на недоверие за първи път станахме свидетели на обединени (и лишени от вътрешен конфликт) действия на опозицията през този мандат. Дори ДСБ и "Атака" започнаха да признават ГЕРБ за дясна сила. Изявлението на Бойко Борисов, че ще работи за дясноцентристко управление, увеличи оживлението в десния сектор. След първоначалния период на растеж ГЕРБ навлезе в период на "стабилизация" откъм електорален ресурс. Достигането до абсолютно мнозинство в следващия парламент започва да изглежда все по-малко вероятно. Фактът, че от ГЕРБ не си позволиха да пренебрегнат действията на парламентарната опозиция по повод на доклада на ЕК, говори точно за това. ГЕРБ вероятно ще получи най-много гласове на изборите през 2009. Достатъчни ли обаче ще бъдат, за да управлява, и то без да дели властта с левицата?



Въпросът за следизборна коалиция



става ключов за ГЕРБ.

Докато партията на столичния кмет правеше първите си стъпки на политическата сцена, парламентарните десни не я признаваха за една от себе си. Целта им бе да си запазят малкия десен електорат, гласуващ все още традиционно за тях. Постепенно те разбраха, че ГЕРБ не е временно явление, а фактор, който не бива да се игнорира. СДС смени позицията си спрямо ГЕРБ и започна сериозен диалог за евентуално по-нататъшно сътрудничество. В тази ситуация позициите на СДС и ДСБ контрастираха, което ясно си пролича при гласуването за членство на ГЕРБ в ЕНП. СДС ги подкрепи, ДСБ се въздържа. Иван Костов все още не можеше да признае ГЕРБ за дясна партия и изключваше всякаква форма на диалог между двете партии. Погледнато в перспектива, това е било чисто тактическо, а не стратегическо решение. Още тогава на Костов трябва да му е било ясно, че не разполага с алтернативен партньор, ако иска да участва в управлението. Следователно стоенето на "дистанция" от ГЕРБ е било чисто тактически подход, подчинен на голямата стратегическа цел - завръщането във властта, макар и не като премиер.

През последните седмици отношението на Костов спрямо ГЕРБ омекна. Появи се метафората за "отворената врата на ДСБ към ГЕРБ". В тази ситуация ясно нюансират позициите на СДС и ДСБ към ГЕРБ и съответно обратното. Докато още след местните избори



СДС се призна за младши партньор на ГЕРБ



и заяви готовност да влезе в коалиция с нея след парламентарните избори, то ДСБ поставя условия за подобна коалиция. Те са афиширани ясно от Иван Костов - "да се съборят мостовете между Бойко Борисов и Георги Първанов". ГЕРБ от своя страна показва желание за диалог. Това ясно си личи от писмото на Цветан Цветанов до ДСБ. Политическата реторика на Иван Костов спрямо другите десни партии започва да става все по-консенсусна. Това е ясен знак за плановете на ДСБ след парламентарните избори - да бъдат част от една дясноцентристка коалиция, родена идеологически в общата кауза на бъдещия национален бойкот. Ако тъмносините успеят да вкарат свои депутати в парламента, те със сигурност ще бъдат по-малко от сега. Политическата конфигурация в следващото НС обаче може да отвори пред тях по-добри перспективи.

Бойко Борисов не подкрепи ревностно идеите за изборна реформа на президента Първанов. Въпреки ясното предимство, което дава на партията му мажоритарният елемент, столичният кмет се страхува да не остане без избор за евентуална коалиция. Това би го принудило да се коалира с БСП. Затова "подписът" му, че няма да се съюзява със социалистите, е още една стъпка към категорична позиция за формиране на коалиция във формат ЕНП.

В момента стоят



две перспективи пред старите десни



Ако СДС и ДСБ не влязат в следващия парламент, Бойко Борисов не остава непременно с вързани ръце. Може да прибегне до прецедент, на който българската история след демократичните промени не е била свидетел: да поиска нови предсрочни избори. От една страна, при такава ситуация той е в много силна позиция, защото удържа на принципната си позиция, че няма да се коалира с БСП. От друга, това дава втори шанс на старата десница и евентуална коалиция във формат ЕНП. А при второ недобро представяне на десните при предсрочни избори, Борисов лесно може да оправдае лява коалиция с възклицанието "Не ми оставихте друг избор!"

Втората перспектива е при евентуално успешно представяне на СДС и ДСБ на редовните избори да станем свидетели на неочаквани до този момент шансове за Костов. При разговори за евентуална коалиция ГЕРБ-СДС-ДСБ вероятно партията с най-малко доверие, ДСБ (според последните социологически проучвания), ще се окаже в по-силна преговаряща позиция от СДС. Иван Костов ще знае, че без него дясна коалиция не може да има и ще изисква голяма цена, която ГЕРБ ще се налага да плащат.

Ако си представим подобно управление във формат ЕНП,



Костов отново е с най-силни позиции



Във всеки един момент той може да излезе от коалицията, без това да го притеснява. Основание му дава твърдият електорат. Може дори да увеличи подкрепата си заради ясно заявеното си принципно становище.

Навярно именно тези предположения промениха и отношенията между СДС и ДСБ. Пламен Юруков се разграничи от идеята за коалиция между СДС и ДСБ, докато Костов е лидер на тъмносините. СДС демонстрира ревност от явния политическия флирт между ГЕРБ и ДСБ. Светлосините отстъпват мястото на обединител на дясното пространство, като тази роля се поема от ГЕРБ. СДС залага на по-умерени действия от ДСБ. Това може да бъде както предимство, така и потенциал за сблъсък с повече потенциални електорални съперници, в това число и ГЕРБ. Рискът от обезличаване е явен. А обезличаване при фигура като Костов е много по-трудно. Както и да бъде оценяван, тъмносиният лидер може да противопостави на Борисов опита на управленец. И Борисов, и Костов днес са опозиция. Но Костов е бил опозиция и при Виденов, след което се справя с тежък проблем като инфлацията. Тя и сега е на дневен ред. Макар и в несравнимо по-скромни мащаби, нейното политическо експлоатиране може успешно да влияе върху избирателя.

Старите десни, и Костов в частност, ще трябва



да се съобразяват с още един играч



в полето си. В последните месеци поведението на партия "Атака" търпи интересна промяна. С наближаването на редовните избори "Атака" започна да смекчава радикалната си антидясна реторика. Първи жест беше обявеното намерение за подаване на документи за членство в ЕНП. Мястото на това изявление не беше случайно избрано. Именно в Малта вече два мандата управлява националистическа партия - член на ЕНП. Сидеров иска да покаже, че няма нищо страшно и нередно националисти да бъдат в управлението. Втора ясна заявка от "Атака" е хвърлянето на мост между националистите и ГЕРБ. Формулата на сближение е обозначена като "патриотична ос". Действията на "Атака" разширяват полето за маневриране на ГЕРБ. Те обаче дават своите предпочитания за евентуална коалиция с ДСБ. Виждаме политическия формат, в който се проведоха разговорите за общи действия през есента - само между ГЕРБ и ДСБ. Все пак Бойко Борисов предпочита доказания от Европа за десен Костов пред перспективата да чака тепърва евентуална европеизация на "Атака". Това е още една добра новина за тъмносините.

С възхода на ГЕРБ пред старата българска десница се откриват неочаквани шансове. За първи път от създаването си пред ДСБ се открива реална възможност да не е безгласна буква в българското управление и да бъде част от една дясна коалиция. Сравнено с предишните парламентарни избори, "десните" отново са разделени, а електоралното им влияние е в пъти по-малко. Но въпреки това перспективите пред тях са малко по-добри. Те могат да използват присъствието на ГЕРБ като ракета носител за влизането в управлението за първи път от 8 години насам. Възможност, каквато през 2005 г. нямаха.