"Напоследък хората се разтревожиха, че процесът на демократизация спря... Мина сезонът на изненадващите разобличения, на оставките във висшите сфери и на опияняващите речи с небивала словесна смелост... На своето правителство можем да дадем да разбере, че докато върши това, ние ще стоим до него, ако трябва и с оръжие, а нашите съюзници можем да уверим, че ще опазваме съюзническите, приятелските и търговските договори..."

Манифест "2000 думи" от Лудвиг Вапулик, преведен в строго поверителна справка на БТА, 3 юли 1968 г., http://www.1968bg.org

------



За днешните 30-годишни българи и поколенията след тях 1968 е година, в която в България е управлявал комунистическият режим. И горе-долу толкоз. Свободното изразяване, липсата на цензура и неограниченият достъп до постиженията на западната култура вече са част от демократичните постижения на обществото и малцина от активните хора могат да проумеят, че преди 40 години слушането на западни радиостанции и дори само истерията по музиката на "Бийтълс" са заклеймявани като предателство спрямо Партията и родината. Днес тийнейджърите трудно могат да си представят, че техните родители тайно са слушали песните на своите любимци, а съдбата на много семейства е зависела от предаността към Партията и от благоволението на комунистическите вождове. Все пак дори тези поколения може би са чували, че 1968 г. е крайъгълен камък, от който тръгват много процеси, които прекрояват световната политика.

Малко са годините с толкова бурно съдържание като 1968. Студентски протести обхващат три континента - младежките бунтове се простират от Америка до Европа, чак до Япония. Париж е в барикади, по демонстрациите в САЩ се лее кръв, окупации има в Италия, Германия, Полша. Протестите срещу войната във Виетнам са в стихията си. На 4 април Мартин Лутър Кинг е убит в Мемфис, Тенеси. На 5 юни Робърт Кенеди е застрелян в Лос Анжелис. На 22 ноември излиза "Белият албум" на Бийтълс.

Източният блок е белязан завинаги от "Пражката пролет" - период на политическа либерализация в социалистическа Чехословакия, който започва на 5 януари и продължава до 20 август, когато Съветският съюз и съюзниците му от Варшавския договор (с изключение на Румъния) окупират страната. През нощта на 20 и 21 август войските на Източния блок от пет страни на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия. В страната влизат между 200 000 и 600 000 войници. Жертвите са над 100 души. Окупацията принуждава



от 70 000 до 300 000 души да емигрират на Запад



Политическите емигранти са приети без никакви пречки от тогавашните вражески на комунизма държави. България праща свои войски в Чехословакия и подкрепя безусловно позицията на Съветския съюз. През същата година у нас се провежда Деветият световен младежки фестивал, който под лозунга за мир, дружба и солидарност се превръща в пропагандно събитие, използвано от тогавашния режим.

С 40-годишно закъснение тези дни България научи една новина от 1968 г. - че "Бийтълс" са искали да дойдат в България, за да участват в световния младежки фестивал. Научи я от сайта http://www.1968bg.org. В него са събрани хиляди страници, снимки и записи, свързани със събитията в Чехословакия и участието на България в тях. Но не става ясно какво е предизвикало решението на ЦК на БКП от 14 май: "Секретариатът възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален комитет да намери съответна форма за



отклоняване искането на бийтълсите да участват



в IX световен фестивал на младежта и студентите". Дали са искали да свирят? Или само да участват в младежкото събитие? Или даже не става дума за "Бийтълс", ами за някакви обикновени рошави бийтълси от тамошната дългокоса младеж?

Тези въпроси си задават и създателите на сайта - журналистите Найо Тицин и Милен Минчев. "1968 г. е много възлова година в световен мащаб и това ми беше първоначалната изходна точка. Исках да видя какво става в България, когато по света буквално ври и кипи. Паралелите и контрастите могат да се онагледят най-добре с двете държави. България и Чехословакия са социалистически държави, които са под шапката на Съветския съюз, но в едната започва опит за демократизация, а другата се втвърдява при заплахата, че може да започне "отваряне" на държавата", обяснява Найо Тицин. Всъщност идеята за създаването на сайта се ражда, след като събраната от него информация за документален филм започва да "прелива" извън тесните рамки на лентата. Работата по проекта за филма започва преди година. Оказва се, че архивите разполагат с премного информация, която не трябва да остане неоползотворена. "Казах си - интернет медията предоставя точно уникалната възможност да публикуваш всичко без ограничение във времето и пространството и без притеснения за обема", разказва Тицин. Според него сайтът е като жив криминален роман, който потребителят сам си подрежда и решава кога да е епизодът за лошите или този за добрите, кога да е кулминацията и кога да е краят.

Основната група, към която са насочените хилядите файлове със спомени отпреди 40 години, са активните хора на възраст между 40 и 55 години, за които интернет е ежедневие. Със сигурност сайтът е попаднал в незапълнена ниша във виртуалното пространство, щом още в първия ден е посетен от 10 000 потребители.

Макар и с 40-годишна давност, и други новини могат да се прочетат на http://www.1968bg.org. Например тази, че на Първия конгрес на Съюза на българските писатели представителят на Чехословакия Петер Пуйман за първи път публично



заявява идеите на "Пражката пролет" в България



"Душата на човека автентично се бори за свободата, но като влезеш в една конюнктура, започва една вътрешна борба в теб и вероятно доста от писателите са били в едно вътрешно противоречие как да приемат това изказване", разказва Тицин. Разбира се, изказването на Пуйман не е отразено от българските медии, но запис от него се пази в БНР. А радио Белград съобщава, че председателят на Съюза на българските писатели Георги Джагаров не се е ръкувал с Петер Пуйман, когато получавал от него подарък от името на Съюза на писателите на Чехословакия. Нито пък му благодарил за речта, както сторил с останалите участници. Югославската агенция ТАНЮГ пък коментира, че взривоопасното изказване е прието хладно от участниците в конгреса. Явно съвсем закономерно тогавашният режим е сложил здрава ръка върху Съюза на писателите и изцяло го е контролирал след уплахата, че доста от демократичните идеи в Чехословакия са дошли точно от техните писатели...

"Зарадвах се да открия такива детайли. Те не визират конкретно "Пражката пролет", но са много хубав контекст, който показва каква е била официалната обстановка в България", смята Найо Тицин. Според него и сега (макар и малко по-различно) мрежата политици - управляващи - държава използва медиите като посредници, за да прокарат нещо сред обществеността, както е правил и комунистическият режим.



"Става дума за различни каузи, но много от технологиите се повтарят



Тогава под цензура се е разбирало мълчанието по дадена тема, а днес като цензура може да се разбира многоговоренето, което да потопи и да убие смисленото говорене по дадена тема", разсъждава Тицин и дава за най-пресен пример скандала със спирането на европарите за България и последния доклад на Европейската комисия.

Сайтът ще се допълва още поне година. През септември се очаква премиерата на документалния филм, от който всъщност тръгва идеята. Предстои издаването на книга със спомените на български военен, участвал в тогавашните събития. "Този човек - неочаквано за военен - има много хубава емоционалност. Виждаш как дори такъв суров човек се разчувства, защото си дава сметка, че заради професията си



е бил маша за нередни политически решения,



но именно заради професията си не е имал възможност да се противопоставя", удивлява се Тицин. Той планира да бъде издадена и книга със спомени, които различни граждани са написали в сайта. Така ще дадем своята дан за отбелязването на 1968 година поне в България, смята журналистът. А след това идва ред и на нов проект - http://www.1989bg.org. Вие сами ще се сетите за какви събития ще се разказва в него.



------

Снимките в материала са публикувани на http://www.1968bg.org