Пазари и процеси, които определяха българската икономика през последните десет години, показват всички белези на насищане и изчерпване. Летните жеги изглежда подействаха като проявител на отдавна натежали изводи. Преценете - дори в разгара на относително добър туристически сезон с умерено нарастване на продажбите спрямо предходната година (5% или 7%, неведома е точността на статистиката) постъпленията от приходящи туристи са по-ниски от разхода за пътуване на българи зад граница. Хотелите останаха наполовина празни почти до пика на сезона. За първи път отбелязваме чуждестранни собственици на апартаменти у нас да ги оферират по цени под онези, на които са купували. Пречупва се трендът на строителното предприемачество, щом завършваните обекти са повече от започваните. Това е



краят на еуфорията



с безразборните проекти под път и над път, захващани често от хора, за които бизнесът е хоби, но абонирани за печалби в пъти. Отива си епоха на безгрижна икономика, когато смелостта бе по-важна от мисълта. Щом търсенето преобладава, макар че цените хвърчат, инвестирането е лесна работа, само да имаш пари. Каквото да купиш или построиш, винаги се намира кому да продадеш. Дори няма значение колко грешиш. Щом чакаш 100-200% печалба, не е нужно да залягаш над сметките, нито да се пънеш за добра организация и професионално управление. Колкото и да пилееш, да бъркаш и да се бавиш, няма да се отклониш с над 50-70% от най-добрите в занаята. Пак ти остават 50-100% отгоре. Щом от всяко първоначално предлагане се печелеше в пъти, от всеки става инвеститор и всеки може да управлява публично дружество. За емисия от милиони се записват поръчки за милиарди. Но



когато пазарът блокира



всички проекти, както в реалния, така и във финансовия сектор се преоценяват. Идва време да се преразглеждат планове и стратегии, да се изоставят онези, които разчитат само на екзалтацията на пазара, и да се заложи на дейности, които носят трайна добавена стойност. Е, ще има вайкане по отминаващите благи времена на лесната печалба. Тъжно е да се разделим с надеждата от препродажба на активи (имоти, акции, дялове във фирми или телевизионни лицензи) да печелим в пъти. Максималната печалба от досадна къртовска работа в който и да е отрасъл се мери с проценти, а всяка грешка се плаща скъпо. Сигурно сега онези, които надуваха зурни и илюзии за нови подскоци на цените, ще рекат, че ни е ударила криза и че икономиката влиза в стагнация. Нищо подобно. Когато се сбогува със заблудите, икономиката се нормализира. Само че е дошъл моментът всички до един - управляващи собствен или чужд бизнес, да вземат предстоящия завой. Ако искат съвет, ще предложа без замисляне:



зарежете биковете, запрегнете воловете!



Умният ще разбере, че вместо с игри на повишение, чийто символ във финансите е бикът, ще трябва да се заеме с кротката, обмислена, трудна, но урожайна оран на вола. Едва сега навлизаме в завоя и сигурно известно време можем да продължим по инерция. Но той ще е сравнително остър и мнозина некадърни да управляват делата си ще изхвърчат от пистата. Други ще спрат на място, което си е друг начин да излязат безславно, но и без загуба от пазара. Дърдорковци от гръмко наименовани банки ще оповестят, че българската икономика е прегряла и се свлича към спад. И ще сгрешат за кой ли път с трагичните прогнози. Истината е тъкмо обратна. Очакваната смяна на тенденцията е



положителна промяна на средата



за бизнес в България. Още отсега са видни окуражаващите резултати именно в ключовите промишлени отрасли. Расте транспортният продукт, расте износът, нарастват приходите от производствени услуги. Ако мислено извадим онези ужким хотелиери, затъващи поради изначална несъстоятелност на начинанията им, ще забележим, че и печалбите в туризма растат напук на подбитите цени. Когато смисленото се отсява от плявата, осреднената оценка не говори много и трябва да прогледнем в скритото зад нея. Даже аграрният сектор расте дори и при минималните субсидии, наложени от условията за присъединяването към Европейския съюз. И добрата новина е, че този ръст не е резултат от фиктивни печалби, напомпани чрез европрограмите. Виждате, че темповете на растеж се запазват и след като спряха финансирането със средства на общността. Занапред



условията за продуктивен бизнес



само могат да се подобряват. Когато се разсеят миражите за светкавични печалби, икономиката се връща към реалността. Нивото на риска намалява, финансирането се пренасочва от бързи пазарни операции и борсови удари, от пренаситените сегменти на потребителските заеми и жилищни ипотеки обратно към дейностите с устойчиви (затова и умерени) печалби. Острият завой предстои. Изкуството е да излезем от него със скорост по-висока от онази, с която влизаме.