Днес никой не помни какъв кабинет са отделили на новака от Прага в оня летен ден на 1970 г. Казват, че обаятелният мъж с приветлива усмивка се установил на 3-тия етаж на сиво административно здание в покрайнините на Братислава. Комунистическата държава му доверила управлението на горската служба на словашката столица.

Новакът се казвал Александър Дубчек. Само година преди това той все още бил първи секретар на ЦК на чехословашката комунистическа партия. През април 1969 г. партийното ръководство го отстранило от поста, а след това го разжалвало до обикновен работник. Сега Дубчек ходел на работа с трамвай и великодушно отстъпвал място на хората от спецслужбите, които не се криели особено, докато го следели.

Александър Дубчек бе героят на Пражката пролет, той искаше да реформира комунизма и да му даде "човешко лице". Заради всичко това стана обект на поклонение в своята страна. На него възлагаха своите надежди и реформаторите от другите социалистически страни, че дори и на Запад. Но



експериментът се превърна в трагедия за Чехословакия



- в нощта на 21 август 1968 г. в страната влязоха войските на "приятелските държави". На стената на един пражки дом студентите написали: "Ленин, събуди се, те са полудели". Снимките на отчаяните беззащитни хора, излезли да се противопоставят на танковете, обиколиха света, който искрено съчувстваше на малка Чехословакия, въстанала срещу огромния Съветски съюз.

Пражката пролет стана последният опит на комунистите реформатори от страните от Източния блок да преодолеят остатъците от сталинизма и да разтърсят тоталитарната система. Преломен момент в историята, довел до голямо разочарование. Тогава, през лятото на 1968 г., 12 години след въстанието в Унгария и 7 години след издигането на Берлинската стена, умря последната илюзия, че комунистическият режим може постепенно да се превърне в разновидност на либералната демокрация.

Рядко пропастта между Изтока и Запада е била толкова голяма, колкото тогава. Когато танкове превземаха градовете на Чехословакия, а реформаторите бяха хвърляни в затвора, на Запад по улиците излизаха студенти, искащи да се реформират държавата и обществото. В Германия те дори намират отклик - правителството на Вили Бранд поема курс към снижаване на напрежението в отношенията с Изтока.

От този момент



1968 г. предизвиква съвършено различни асоциации



Тези, които са израснали на Изток, помнят Прага, Дубчек, танковете, края на надеждите. Тези, които са живели на Запад, помнят Руди Дучке, демонстрациите, терора на RAF и идеите за нереволюционното преустройство на света чрез държавните институции. За Изтока 1968 г. е година на историческото поражение, а за Запада - сюжет с благоприятен изход.

В Чехословакия провалът на реформите дълги години имаше драматични последици. Апаратчиците, зад чийто гръб бе Москва, отстраняваха един след друг от партийното ръководството привържениците на обновлението. Така бил уволнен и Александър Дубчек.

Павел Дубчек е копие на своя знаменит баща - същия мощен нос, същите приветливи очи. По време на нахлуването на съветските войски той учил медицина в Братислава. Младият човек седял с баба си на дивана и слушал как потрепервали стъклата на прозорците, когато танковете с грохот преминавали по улиците. Той разбирал, че семейството му може да бъде депортирано в Сибир. "А и бяхме сигурни, че баща ми ще бъде екзекутиран", спомня си той. Та нали точно така постъпили с унгарския реформатор Имре Над след въстанието през 1956 г.

Александър Дубчек преживял нахлуването на войските на братските социалистически държави. В резултат на т.нар. "нормализация" десетки хиляди чехи и словаци се оказали на дъното на обществото - те били "пратени" да извозват боклук и да метат улиците в провинцията. Сред тях се оказал и писателят Иван Клима, приветствал Пражката пролет, след която престанали да издават книгите му. През 1988 г., малко преди краха на социализма, той написа чудесна книга за годините, преживени в качеството му на боклукчия - "Любов и боклук". Друг автор - Милан Кундера, напусна страната и получи световна слава.

Честмир Цисарж е един от последните живи познати на Дубчек. Домът му, намиращ се на 7-ия етаж в панелен блок в пражкия квартал "Дяблица", е пълен с книги. Наскоро бе публикувана автобиографията му, в която на 1300 страници той описва миналото със заразяващ ентусиазъм. "Ние тръгнахме под знамената с идеята за възраждане на старите хуманитарни традиции на чехите и словаците. Днешната младеж няма никакво понятие за тях", казва Честмир. Той постъпва в комунистическата партия през 1945 г. на 25-годишна възраст. Така правят мнозина - в Чехословакия с нейната развита промишленост идеите на комунизма след Втората световна война били много популярни. Съюзът със СССР след психологическата травма от 1938 г., когато хитлеристка Германия разделя страната, за мнозина бил напълно закономерен. Та нали именно западните държави, подписали Мюнхенския договор, предоставят на фюрера свобода на действие.

По време на Пражката пролет Цисарж отговарял в ЦК за образованието, културата и науката. Именно той отменил цензурата и това решение го направило най-популярния политик в страната.



"Ние искахме да победим страха



и да създадем атмосфера на откритост. Ние просто превеждахме мислите на хората на езика на политиката", казва той. Когато танковете навлизат в Прага, Цисарж се оказва на дъното - започва да се прехранва като пазач.

След танковете Чехословакия става необичайна страна - в нея настъпва гробна тишина. "Най-страшно бе психологическо-моралното опустошение, настъпило в резултат на нормализацията - то бе по-лошо от самото влизане на чужди войски. Потайността стана условие за оцеляване, а политиката се смяташе за мръсна и опасна работа", казва Войтех Менцл, на когото демократичното правителство след падането на социализма поръчало анализ на политическите събития в периода 1967-1970 г. Този покой в Прага продължи до ноември 1989 г. Нова революция по бреговете на Волтава имаше едва когато Берлинската стена рухна.



А какво се случва с чешките реформатори след 1989 г.?



От някогашните главни действащи лица известно време скромна роля играе само Дубчек, но не и идеите на Пражката пролет. Сред онези, които спечелиха от новия обрат в съдбата на страната, бяха либералите. Но те само се присмиваха над остарелите социалисти, смятайки ги за мечтатели, пожертвали живота си за експеримент, обречен на провал. Както с огорчение отбелязва Едуард Голдштюкер, словашки участник в събитията от 1968 г., "Пражката пролет бе погребана два пъти: на 21 август 1968 г. и през есента на 1989 г."

Очевидно и чехите, и словаците бяха много уморени от експерименти, те искаха бързо свобода и най-вече материално благополучие - като на Запад. Изразители на новите идеи станаха либералите като сегашния президент на Чехия Вацлав Клаус. Той не вярва в "третия път", в синтеза на комунизма и капитализма, за който някога се борил Дубчек. "Всички трети пътища водят в третия свят", казва Клаус.

Дубчек, бащата и жертвата на Пражката пролет, само още веднъж за кратко се окъпа в лъчите на славата. В бурните дни на ноември 1989 г. на Вацлавския площад той застана редом с Вацлав Хавел, обкръжен от ликуващ народ. 68-годишният Дубчек стана и председател на пражкия парламент - символична длъжност без реална власт. Героят на новото време бе Хавел, писател, станал политик след 1968 г. с движението "Харта 77".

На 1 септември 1992 г. Александър Дубчек загива в автомобилна катастрофа. Той сяда в BMW-то до шофьора си. На 90 км от Прага, в близост до Хумполец автомобилът излиза от платното. "При хубаво време, на прав участък от пътя, което само по себе си е странно", отбелязва синът му Павел. Героят от Пражката пролет получава тежки травми, от които умира 2 месеца по-късно. Днес Александър Дубчек почива в гробището на Братислава.