Общежитието е еманацията на социалистическото съжителстване. Строежите на този вид сгради за живот бележат бум в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век.

Идеята им е колкото се може повече хора да живеят на едно и също място. Винаги са мръсни, излющени, миризливи и мрачни. Независимо дали в тях са настанени, научни работници, ватмани, леяри, виетнамци, студенти или хора с леки присъди.

Парадоксално е, че през 2008 г. може да има хора, които да искат да живеят по този начин. И са готови да се борят, за да запазят правото да спят в една стая по няколко души, без кухня, без гардероб или шкаф за обувки.

4-ти километър е известно място в столицата. Вярно, че повечето хора се сещат за лудницата, но там от десетки години се извисява и една 18-етажна сграда. Това е едно от общежитията, в което живеят военните от поделенията в София, които са безимотни. Точната цифра на обитателите му се мени непрекъснато, но определено е около един батальон - 400-500 души.

Сутрин рано голямата сграда се изпразва, а вечер след 5 ч. започва да се пълни отново. През деня в общежитието остават майките с децата и безработните съпруги на военните.

Семейство Петрови живеят в една от мизерните стаи. Тя е не повече от 10-ина квадратни метра. В малкото коридорче има една-единствена врата, зад която е разположена баня с тоалетна. Единствената екстра е тераса, на която може да се излезе и да погледаш Витоша.



Семейство Петрови си стяга багажа



Ще напуска общежитието, тъй като съпругът е преместен на работа в друго поделение. Уговарят да не им се пишат имената и длъжностите, тъй като щели да им се карат началниците. Те са от провинцията и престоят им в София е минал само в това общежитие. Мъжът е на 45, а жената на 35 години. "Много е мизерно тук. Отвратително е, но плащаме нищожен наем от 20-ина лева. Навън едно легло с хазаи вече върви по 150 евро. Грехота е да ги даваме тези пари на вятъра. По-добре да стискаме зъби и да си съберем пари, за да си купим наше жилище след време", нарежда жената. Мъжът нервно разбутва кубинките в коридора, с което показва, че не му е приятно жена му да споделя с чужди хора за семейния им бит. А той е ужасен. Върху малък хладилник е сложен котлон, на който личи, че скоро е готвена някаква манджа. Електроуредът се намира само на десетина сантиметра от възглавницата на леглото.

В този блок има семейства, които са отгледали децата си и са ги изпратили абитуриенти. Семейните военни с деца обаче могат да се уредят и с още една стая, която вече да ползват като кухня и хол, а другата за спалня. Освен наем обитателите са длъжни да плащат и консумативите - ток, вода и парно.

Дама в камуфлажна униформа с пагони на майор се опитва да си натисне бутона на асансьора, но ръцете й са заети с две пълни чанти с продукти. Самата тя повдига въпрос дали е вярно, че общежитието ще бъде закрито. "Ами ние какво ще правим? Как да излизаме на свободен наем? Аз за какво седях толкова години тук? Търсихме какви ли не връзки да ни настанят в служебно жилище и после да го купим, но не успяхме. Много е жалко, ако трябва да даваме по 500 лева за свободен наем", жалваше се униформената. Преди един месец във входа било закачено интервю с управителя на общежитието, което той дал пред в. "Българска армия". В него обяснявал, че обитателите ще трябва да напуснат до края на годината, тъй като сградата влиза в терена на новия административен център, който ще се строи в бъдеще. Военните заплашили, че ще се вдигнат на бунт и няма да напуснат обитаваните от тях помещения. Те наистина ще бъдат изведени оттам, тъй като този блок ще бъде разрушен, но това може да стане най-рано след една година. В момента правителството възложи да се търси проектантска компания, която да изготви идейния проект на бъдещия административен правителствен комплекс.

Военните пък непрекъснато биват успокоявани, че новото ръководство на МО щяло да реши жилищните им проблеми.

Новата стратегия за социална политика на Министерството на отбраната предвижда



след 15 г. служба всеки военен да си купи жилище



от МО на цени, които няма да бъдат по-високи от средствата, които са отишли за построяването на жилището. Военните ще имат и право да ползват безплатно помещения в общежитията. А не както сега - плащат по 50 ст. на квадратен метър жилищна площ.

В новата стратегия за социална политика е записано, че трябва да се подобрят битовите условия за войниците в поделенията и за създаване на необходимите условия за работа и почивка. На следващо място стои придобиването на необходимия брой жилища за удовлетворяване на жилищните потребности.

Друга задача е изграждането на общежития за войници от отстъпено право на строеж и от получени обезщетения, функциониращи на хотелски начала, и студия за семейни в районите и в близост на районите поделения.

Изграждането на ведомствения жилищен фонд ще се извършва чрез финансиране от Министерството на отбраната от придобиване на свръхприходи от реализацията на освободените войскови имоти, от отстъпено право на строеж, обезщетения и др.

В стратегията се уточнява, че жилищното настаняване е комплекс от действия за осигуряване на настаняване на нуждаещите се военнослужещи в жилища от фонда на министерството и на второ място - за предоставяне правото за закупуване на жилище от военнослужещите с 15 години прослужено време. Тези действия, се посочва в документа, включват мерки за оценка на необходимостта за удовлетворяване на жилищните нужди, картотекиране и настаняване на военнослужещите и гражданските лица.

Стратегията, която е гордостта на новия военен министър Николай Цонев, обаче не казва какво става, когато имотите на армията се изчерпят. Тогава няма да има върху какво да се строят нови апартаменти, което означава, че няма да се спазва законът. А определено Цонев иска да вкара правилото, че след 15 години задължително получаваш жилище. Така в един момент държавата ще е длъжна да осигурява тези домове.

Странно защо в стратегията изобщо не присъства идея за това определени банки да дават нисколихвени или безлихвени кредити на военни, които искат да строят и купуват свое жилище. Такава практика има в някои от армиите на страните от бившия социалистически лагер. Чехия например позволява на военните да изтеглят определена сума за жилище, а лихвите са изключително ниски. Военното министерство поема разликата в лихвите, а военният е вързан с ипотеката за имота и остава на работа.

Така армията ще реши проблема с текучеството, както и ще тушира напрежението между гражданите и военните. Повечето цивилни не смятат за правилно военните да бъдат привилегировани от държавата - да получават високи заплати, а да им се осигуряват и жилища.