Историята около съмнителните трансплантации на стволови клетки в столичната държавна болница "Св. Иван Рилски" е болезнено показателна. В нея има по много от всичко, характерно не само за здравната ни система, но и за битието ни изобщо - беззаконие, покровителство "от горе", мародерство и най-лошото - продажба на надежда на безнадеждно болни. Като никога в този случай здравното министерство реагира адекватно, но както винаги - с огромно закъснение.

Историята вече е позната - от 2005 г. лекарите от Клиниката по неврохирургия на държавната болница "Св. Иван Рилски" извършват автотрансплантации на стволови клетки на тежко болни пациенти - парализирани по рождение от нелечими заболявания, прекарали инфаркт, хора, обездвижени след травми. Досега оттам са минали над 300 болни, всеки е плащал между 2000 лв. и 3900 лв. за една процедура. Някои са се подложили и на повече от една трансплантация, защото им е обяснявано, че за да има траен ефект, процедурата трябва да се повтаря.

Това, казват неврохирурзите извън тази болница,



е печатница за пари



Навсякъде по света се правят опити и експериментално лечение на неврологично болни пациенти със стволови клетки. Навсякъде на пациентите се обяснява, че това е проучване, което няма доказан ефект, и нито им се искат пари, нито им се дават. Никъде засега не е доказано, че този метод работи, и затова никъде освен в Русия той не е въведен. Възможен е краткотраен ефект, но не и постоянен. На това разчита и печатницата за пари.

За да работи тя безотказно, продавачите на стволови клетки трябва да имат сигурен гръб. В случая той е повече от стабилен - цял заместник-министър - Матей Матеев. През първата половина на 2005 г., по времето на предишния кабинет, Клиниката по неврохирургия беше преместена от Александровска болница в съседната "Св. Иван Рилски", чийто директор по това време беше Матеев. За целта държавата отпусна пари от заема от Световната банка - за ремонт. Факт е, че предишната база на клиниката беше порутена. Конфликтът между ръководството на Александровска и екипа неврохирурзи на проф. Венцеслав Бусарски обаче също допринесе за промяната на юрисдикцията. А една от причините за този конфликт беше фондацията на Клиниката по неврохирургия, в която голяма част от оперираните пациенти внасяха средства. И за която отново медиите вдигнаха доста шум.

У нас обаче отдавна е прието да се плаща за лечение. Почти няма пациент, който да не е приел това за необходимо условие за постъпване в болница. В крайна сметка - няма лошо да се дадат няколкостотин лева, важното е докторът да свърши работа. А екипът на Бусарски и самият професор наистина я вършат - никой не може да отрече, че той е блестящ хирург и е спасил стотици животи.

Продажбата на собствени стволови клетки обаче е качествено ново начинание, тъй като



пациентът не плаща за лечение, а за научен експеримент



Той си плаща за надеждата. Ако в началото на 90-те години майките на деца с детска церебрална парализа ги водеха на истеричните сбирки на разни религиозни гурута, които караха сакатите да проходят, а слепите - да прогледнат, сега те ги водят не къде да е, а в лоното на медицината - в университетската болница "Св. Иван Рилски". Резултатът и от двете "лечения" е един и същ - с малко вяра и самовнушение могат да се постигнат чудеса, особено ако болният провежда и паралелна терапия и рехабилитация. На самия пациент това не вреди. Въпросът е как да наречем този, който го манипулира и му продава надеждата - шарлатанин, мародер, чудовище, божество...? Да не говорим, че в доклада от назначената от МЗ след избухването на скандала проверка обаче съвсем ясно се намеква, че не се знае какво е трансплантирано на пациентите. Т.е. те може да са получавали не стволови клетки, а прост инфузионен разтвор или преливане на собствената им кръв без особена обработка.

Според Матеев критикуваните неврохирурзи са хора, които "работят за развитието на новите направления в медицината". Или поне така написа зам.-министърът в мотивите за оставката си, която подаде оня ден след двукратно напомняне от страна на началника си - министър Евгений Желев. Връзката на назначения от квотата на ДПС зам.-министър с трансплантациите е толкова явна, че говори или за абсолютна глупост, или за безкрайна наглост и чувство за безнаказаност. На територията на държавната болница под наем се помещава частен медицински център, в който 82-годишната майка на Матеев има собственост. Това се случва по времето, когато той е директор там. В центъра пък има друга частна лаборатория, в която синът на Матеев - 21-годишен студент по право в Германия със сериозен научен интерес към трансплантациите, също има собственост. Втората структура извършва трансплантациите, а в тях участва екипът на проф. Бусарски, който е и шеф на Клиниката по неврохирургия.

Вероятно това е и причината печатницата за пари да



работи необезпокоявана вече 3 години



За нея знаят всички - министерство, лекари, но си мълчат. Нещо повече - всяка Коледа българите пращаха sms на "Българската Коледа", след като телевизията описваше сърцераздирателната история на детенце с церебрална парализа, останало без родители. Със събраните пари го изпращахме за присаждане на стволови клетки в Русия, т.е. за същата процедура, която няма доказан ефект. И дори баба му твърдеше в репортажите, че според нея рехабилитацията в най-обикновена българска болница върши повече работа, отколкото трансплантациите. Но кой би посмял да обяви, че цял народ е лъган, при това под егидата на президентската Коледа?

Вместо това здравното министерство 2 години тихо предупреждавало собствената си болница "Св. Иван Рилски" да спре операциите. Защото, освен че няма научни и клинични доказателства за ползата от тази метод, той е прилаган и незаконно - без нужното разрешение от Агенцията по трансплантация. Трансплантаторите обаче отказали да чуят. Може би защото ресорът на Матеев бяха точно болниците, и точно медицинските дейности в тях.

Скандалът избухна едва преди седмици, когато "Труд" го описа. Тогава министерството стовари цялата си мощ върху болницата, уволни ръководството й, трансплантациите спряха, а ДПС очевидно оттегли доверието си от Матеев и той подаде оставка, оплювайки всичко и всички. А съдбата на Клиниката по неврохирургия трябва да се реши от новия директор на "Св. Иван Рилски". Който далеч не е случаен - д-р Дечо Дечев, стар кадър на МЗ и фармацевтичната индустрия, член на управата на здравната каса, със сериозен интерес към лекарствената й политика, понастоящем близък с ДПС. Но знае ли човек, може пък това да е добро за болницата...

Няма нищо лошо и неморално в това да се правят клинични опити за доказване на който и да било метод за лечение - напротив, това е пътят, по който медицината да се развива. Може дори някой някога да докаже, че точно този вид трансплантации помагат. Но преди това да стане, никой няма право да продава надежда на отчаяни хора.