Кротки до вчера животновъди днес блокират магистрали, леят мляко по асфалта, колят невинни животни. Кой разбуни фермерите и защо протестите им не спират? Отговорът идва от старата история за лъжливото овчарче. Подобно на приказния герой министри и чиновници си изпросиха недоверието на селските стопани.

Торбата със заблудите се разтвори за пореден път миналия четвъртък, когато правителството трябваше да гласува дали да отпусне най-накрая исканите 60 млн. лв. помощи за мляко. Министрите се събраха и бистриха темата с часове. Накрая взеха някакво решение, но после се оплетоха и разминаха в тълкуването му пред публиката.

Объркването започна, след като аграрният министър Валери Цветанов обяви, че кабинетът отпуска веднага 60 млн. лв. допълнителна помощ за млекарите, без да чака "да" от Брюксел. Според него дори да последва евроглоба, жертвата си заслужава - за да се съхрани "поголовието от крави, овце и кози". Колегите му Михаил Миков и Миглена Тачева обаче го поправиха веднага - помощи ще има само след разрешение на EК, защото иначе бюджетът освен 60-те милиона субсидии ще трябва да плати и глоба в същия размер, а и лихви.

И макар дните да минават, нито медиите, нито фермерите разбраха



ще се дава ли субсидията



Нищо чудно обаче потушаването на протестите, клатещи властта, да се окаже по-важно за кабинета, отколкото поредната сурова санкция от Брюксел и сриването на имиджа на страната. Ходът е удобен за днешния кабинет, защото друг ще му сърба попарата. Понеже наказателните процедури на ЕК са доста тромави и се бавят с години, плащането на глобата със сигурност ще е грижа на следващото правителство. Тогава властта, която и да е тя, ще бръкне в бюджета за санкцията, тоест наказанието ще го платят всички данъкоплатци. Има и друга възможност - глобата да се събере от самите млекари, получили непозволената от ЕК субсидия. Но нима не е абсурдно държавата днес да кляка пред протестите, да раздава пари в разрез с правилата на Брюксел, а после да глобява получателите на помощите?

Ето защо логично прозвуча предложението на лидера на БНД Николай Свинаров - ако България получи фиш за глоба от Брюксел, да плати не хазната, а тройната коалиция, чийто мандат постави на колене животновъдството. Из фирмените обръчи на ДПС все ще се намерят достатъчно спонсори, които



да изкупят поне част от греховете на министрите си



в аграрния сектор. Та нали точно ДПС забърка кашата.

Напрежението започне да зрее още по Коледа, когато за първи път животновъдите поискаха целогодишна субсидия за мляко и пари за изхранване на животните. Тогава изгря медийната звезда Андриан Цаконски, който от името на Националната асоциация на млекопроизводителите предупреди, че ако държавата стиска кесията, браншът ще фалира. Искаха се цели 300 млн. лв., които да се разпределят по 50 ст. субсидия за всеки литър качествено мляко и по 700 лв. на крава за храна през дългата зима.

В празничния ден около 500 фермери с транспаранти "Без тютюн може, без мляко не" и "Спрете геноцида срещу българските фермери" блокираха за първи път агроведомството. Притиснат, тогавашният министър Нихат Кабил качи субсидията за качествено мляко от 8 на 20 ст. за всеки литър. А след "щедростта" си обясни, че парите за 2008 г. са 10.8 млн. лв. и ще стигнат само за първите 3 месеца. За повече пари трябвало съгласие на Брюксел. На фермерите беше обяснено, че според договореностите на България с ЕК помощите, които са изплащани у нас, преди да прекрачим прага на общността, могат да се дават до края на 2009 г., но в същия обем, какъвто са били през 2006 г., или максимум с 20% отгоре.

Стопаните отстъпиха и се съгласиха на по 20 ст. субсидия за литър мляко, но поискаха тя да е целогодишна и така се започна одисеята с търсенето на съгласие от Брюксел. Оттогава досега еврокомисарят по земеделие Мариан Фишер Боел на няколко пъти отказва да одобри субсидията. Отказите обаче се пазеха в тайна. Но през март земеделският експерт на партия ГЕРБ Мирослав Найденов хвана министъра натясно. Той показа писмо от 4 март, в което ЕК предупреждава, че сумата за млякото не може да бъде увеличена и ако българското правителство все пак доплати, ще последва глоба. Въпреки ясния отказ на 7 март Кабил подписа споразумение със стопаните за целогодишна субсидия.

Откакто пламнаха протестите, непрекъснато се прокрадват гласове от управляващата коалиция, че



зад бунта на млекарите стоят амбициите на ГЕРБ



за предсрочни избори. В интерес на истината агроекспертът на ГЕРБ Мирослав Найденов и Нихат Кабил са стари познати. Найденов е бивш служител от ветеринарната служба, заемаше поста главен секретар на НВМС. Той обаче бе уволнен от шефа на НВМС Жеко Байчев заради скандалния внос на 20-годишното ирландско месо. Найденов в момента е шеф на общинската фирма "Екоравновесие".

Фермерите днес можеха спокойно да си пасат животните, ако точно ръководената от Жеко Байчев служба си беше свършила работата. Наскоро новият аграрен министър Валери Цветанов призна, че все още не е изработена националната система за идентификация на животните, без която бюджетът не може да плаща субсидии за всяко отглеждано животно. Нашите фермери имат право само на евросубсидия според размера и вида на обработваната земя. Парадоксално е, че системата, която трябваше да е готова и да бъде одобрена от Брюксел до края на 2006 г., още не работи. Сега агроминистерството обещава да я приключи до 15 септември, а Брюксел ще я проверява поне до средата на декември.

Чудно ли е тогава, че фермерите искат "главата" на Байчев? Вместо да подаде оставка, ветеринар №1 изтъква, че мисиите от Брюксел неизменно хвалят работата на НВМС. Луканката ни вече се продава в ЕС, спряхме птичия грип и др., реди още Байчев. Министър Валери Цветанов запази началника на НВМС, но уволни заместника му Паскал Желязков, пряк отговорник по идентификацията на животни.

Вече



лъсват и още заблуди, пробутани от министъра



в пазарлъци с протестиращите. В последното споразумение пише, че ще се сформира работна група между фонд "Земеделие", Министерството на финансите и НАП за сваляне на ДДС за млечните и месните стоки от 20% на 10%. Оказа се, че финансовият министър Пламен Орешарски научава за идеята от медиите. Той изрази надежда, че някой ден все пак ще бъде поканен в работния екип. Валери Цветанов пък започна да се разсейва по темата и посъветва медиите по данъчни въпроси да се обръщат към компетентния министър Орешарски.

С лека ръка новият агроминистър обеща поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Според тях държавни, общински земи и пасища ще се отдават под аренда на собственици на животни без търг или конкурс за поне 5 години. В огнище на протести предложението звучи успокояващо, но дали Цветанов си дава сметка каква врата за корупция се отваря с него. Например как ще се гарантира, че апетитните общински пасища няма субективно да се раздадат само на приближени хора до местната власт и политически партии?

Тоталното безхаберие на аграрното ведомство обаче лъсна при раздадените за първи път субсидии за обработване на нивите и за мерите и пасищата. Цветанов обясни, че заявленията, с които се кандидатства за парите, били толкова объркващи, че едни и същи ниви можело да се впишат в различни графи, понеже отговарят на различни признаци и така се стигало до надписване на земя и глоби за стопаните. Освен това и самата цифрова карта, на която се очертавали парцелите за подпомагане, била с грешки и така обработваема земя била зачислена от експерти като пустееща. Тепърва фонд "Земеделие" ще преразгледа откази за субсидии, като изиска протоколи от проверки на общинските земеделски служби. Където се установи, че нивите са обработвани, а пасищата поддържани, щяло да се изплати субсидия. Само че е спорно дали ще се намерят пари от бюджета, които да се хвърлят за поправянето на тези чиновнически гафове.







СЛЕД ДЪЖД КАЧУЛКА

От началото на година до момента фонд "Земеделие" разпредели за животновъдите общо 58 млн. лв. От тях за субсидия за мляко отидоха 9.117 млн. лв., платени за януари и февруари. За мудността на аграрното ведомство говори факта, че едва сега, през август, стопаните започват да получават помощите за март.

За закупуване на фуражи са осигурени 41.750 млн. лв, и то под натиска на протестиращите фермери в последните 8 месеца. Тези помощи се раздадоха по нарицателния вече регламент "де минимис". Съгласно него Брюксел позволи на хазната за фуражи да се дават по 300 лв. на крава, но за ферма общата помощ да не надхвърля 15 000 лв. Едрите стопани обаче се оплакаха, че помощта стига само за изхранването на 40 крави, а фермите с повече животни отново остават не осигурена храна. Дадени бяха и субсидии за изхранване на породисти животни и нисколихвени кредити отново за фуражи.