Уолтър Липман е роден в края на XIX век в Ню Йорк в семейството на немски евреи. Той беше и остана най-влиятелният политически коментатор. Сетих се за Липман, когато чух да казват, че сблъсъкът между Русия и Грузия бил война чрез прокси ("war by proxy").

Ако вие сте крупен акционер, пращате на общото събрание вашия прокси да действа вместо вас. Липман казваше: "За да избегнат пряк сблъсък, големите воюват чрез прокси. По-мотивираният прокси побеждава. После неговият опекун продължава да го третира като свой прокси и той наритва опекуна си."

Чрез техния прокси - ислямските фундаменталисти - САЩ победиха СССР в Афганистан. После фанатично мотивираният прокси срина кулите близнаци в Ню Йорк.

Във Виетнам "комунистическият лагер" (каквото и да означава това) стоеше зад един беден и мотивиран народ, докато САЩ заложиха на генерали бизнесмени, които пращаха военните самолети на САЩ да им возят стоките (бизнесът има свойството да печели пари и да губи войни; вижте Ирак). След като победиха САЩ, виетнамците се сбиха с китайския си покровител.

Сега, през 2008-а, отново чух за "proxies". Грузинският президент Саакашвили каза, че на грузинска земя всъщност воюват Русия и САЩ.

Освен "war by proxy" завърна се още един призрак от времето на Липман - схващането, че политиката e "zero-sum game". Ако спечелиш, ти печелиш толкова, колкото насрещният губи. Вярно, на покер е така.

Но в живота, политическия и стопанския, не е винаги така. Ако царят направи далавера за строителство на магистрала, той ще спечели по-малко, отколкото България ще загуби. Ако циганите демонтират мост за скрап, те ще вземат по-малко от щетата, която са причинили.

Виж, ако в трамвая някой ми бръкне в джоба или ако някой ми бръкне в разплащателната карта, това вече е zero-sum game; аз губя точно толкова, колкото крадецът придобива. Но онзи, който ми открадна лаптопа, го е продал за нищо пари, а аз загубих много, понеже в лаптопа ми бяха файловете. No zero-sum game.

В България приватизацията, пирамидите и фалитите на банки и предприятия бяха No zero-sum game. Summa summarum ограбените загубихме повече, отколкото грабителите спечелиха.

За предпочитане е формулата "win-win policy". Да намериш такова решение, от което и ти, и насрещният ще спечели. Но взаимноизгодното сътрудничество е като "Арлезианката" на Бизе, дето всеки я е чувал, а никой не е виждал. И приказките за свобода и демокрация са като "Арлезианката". Зад тези приказки на Кавказ прозира жестока zero-sum game кой да контролира енергоносителите и тръбите.

Външният и първият (Калфин и Първанов) се задоволиха с нищоказване. Те бяха по-дипломатични от Саакашвили, който се самообяви за прокси в силова игра между Русия и САЩ.

Български познавачи и познавачки на черноморско-кавказко-средноазиатския регион казаха, че сега България можела да осребри уникалната си позиция на страна, контактуваща едновременно със САЩ, Русия, ЕС и Грузия.

Аз казвам друго: България се самопостави в позиция да инкасира удари. Ето доводите ми:

БЪЛГАРИЯ ТРЪГНА ДА СТАВА ЕНЕРГИЙНО ПРЕДМОСТИЕ НА РУСИЯ КЪМ ЕВРОПА. През 2006-а човек от екипа на Путин каза, че България щяла да стане троянският кон на Русия в Европа "в добрия смисъл". Няма троянски коне в добрия смисъл. Както няма и прокси в добрия смисъл. Също така няма тръби и терминали, при които да не съществува опасност от екологични бедствия, които са страшни в затворените водни басейни. В досието на нашата голяма североизточна съседка са Чернобил и гибелта на цяло едно море (Аралско).

БЪЛГАРИЯ ТРЪГНА ДА СТАВА ВОЕННО ПРЕДМОСТИЕ НА САЩ СРЕЩУ РУСИЯ. Предоставяйки на САЩ военни бази на българска територия, България направи четвърта стъпка към ролята на прокси... Предишните три стъпки бяха влизането на България в НАТО, участието на България във военни операция зад граница и българските оръжейни доставки за режима на грузинеца Саакашвили, който се самоопредели като прокси на САЩ.

Да ставаш прокси или троянски кон, е недалновидно. Да ставаш двоен прокси, е дваж по-недалновидно.

Милите български политоложки и политолози са бройлери в сравнение с дъртия петел Липман, който кукуригал на много бунища, социалистически и капиталистически, и видял много войни, даже чертал с цветни моливчета какви да са границите на България. Не искам от милите бройлерки и бройлери да стават военни кореспонденти и да се навират там, където могат да ги убият нарочно или случайно. Даже не искам от тях да прочетат какво казва Уолтър Липман за ориста да си прокси и за дваж по-злощастната орис, или пък съзнателен избор да служиш на двама господари. Само едно ги моля. Да отидат на театър. И да гледат "Слуга на двама господари". Това е комедия на Карло Голдони. Апропо, постановката е на Теди Москов.