България може и да е продавала оръжия на Грузия, защото това си е бизнес, но със сигурност няма как да я желае за съюзник в НАТО. По този въпрос в алианса вече има негласно единомислие, защото, ако Грузия бе негов член, всичките съюзни държави щяха да са във война с Русия съгласно чл. 5 на Северноатлантическия договор. В него пише, че "въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от страните по договора... ще се разглежда като нападение срещу всички тях".



Няма държава, която би воювала с Русия



заради приумицата на грузинския президент Михаил Саакашвили да удари руснаците в Южна Осетия и след това да привлече огъня им отвъд нейните предели. Чудно кой го излъга, че ще получи помощ отвън, след като никой не осъди Русия по принцип заради употребата на сила. Докато Саакашвили отправяше вопли към НАТО и ООН "да спрат руската агресия", в Брюксел генералният секретар на алианса Яп де Хоп Схефер изразяваше недоволство само от "несъразмерното използване на сила". С други думи, признаваше, че Грузия си е заслужила наказанието, но поставяше под въпрос неговия размер.

Саакашвили обаче направи и втора грешка, с която върза още повече ръцете на Запада да му помогне. На призивите за спиране на огъня той отвърна с продължаване на стрелбата и лиши от логика критиката срещу Русия, че е невъздържана. Вероятно за подобна ситуация всеки народ си има поговорка от сорта, че който сее ветрове, жъне бури. Дори естествената симпатия към по-слабия в конфликта не е достатъчна. Не е достатъчна и естествената омраза на някои държави срещу Русия. Така например бившият полски президент Лех Валенса разкритикува Саакашвили, че безотговорно е въвлякъл Грузия в конфликт. "Аз имах подобни проблеми с Русия през 90-те години на миналия век, но по молба на САЩ се въздържах от по-нататъшни стъпки", каза той за полско радио в понеделник. "Тази игра трябва да се играе по съвсем друг начин. Президентът трябва да има предвид и последствията, щом въвлича страната и народа си във война", обясни Валенса.

Ако не е руски шпионин,



Саакашвили трябва да е голям особняк,



за да прави такава услуга на Москва. Той не само затвори пътя за разширяване на НАТО към Кавказ, но и удари надеждата на ЕС да намали енергийната си зависимост от Русия чрез алтернативни трасета на петрол и газ. Под въпрос е сигурността на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, предназначен за пренос на 1 млн. барела дневно. Грузия няма свои петролни залежи, но стратегическото й положение на пътя на петрола я прави важна за Запада. Ако от транзитна страна се превърне в препятствие, ще загуби приятели, които доскоро агитираха за приемането й не само в НАТО, но и в ЕС. Никой освен Русия няма интерес от конфликт на нейна територия и грузинският президент няма как да спечели Запада за продължаването му. Много по-вероятно е самият той да се окаже под натиск за сдържано поведение, какъвто натиск има и върху Русия. Освен това Щатите си имат достатъчно грижи с Ирак и Иран, а НАТО - с Афганистан и сблъсъкът с Москва заради Грузия е изключен. Остава да бъде предложена посредническа мисия с хуманитарна цел и евентуално създаване на международни патрули за поддържане на примирие.

Що се отнася до същинския предмет на спора - Южна Осетия, възможностите на европейската и американската дипломация са много ограничени



след прецедента с Косово



Ако застанат твърдо зад Грузия, ще налеят вода в мелницата на Русия, която ги предупреждаваше заедно със Сърбия, че казусът "Косово" не е уникален и може да се повтори. Решението на Съвета на ЕС от 18 февруари, че юридически случаят на Косово е sui generis, т.е. от него не произтича никакъв прецедент, дрънчи все по-кухо. Сърбите обстрелваха косоварите и дадоха основание за тяхното отцепване. Грузинците обстрелват южноосетинците, които бягат да се спасяват при руснаците, защото повечето от тях имат руски паспорти. Европа упреква Русия главно заради ударите по грузинска територия извън Южна Осетия, с което фактически приема особения статут на отцепническата провинция. И показва несъстоятелността на формулата sui generis, послужила й преди шест месеца да прикрие отказа си от международното право. Грузия неслучайно не прие тази формула и се въздържа да признае Косово, колкото и да й се искаше да се хареса на американците.

България обаче е в кюпа на държавите, които се престориха, че международното право може да се нарушава избирателно. Нейната дипломация сега е толкова безгласна, че единственият доловим сигнал е решението й да се придържа към общата европейска политика, каквато не съществува. Посланието към съюзниците ни в ЕС и НАТО е ясно: натикахте ни в обща каша - мислете какво да правим. Мисленето не е наша работа.