Ноември 2002 г. Двама младежи - 18-20-годишни, момче и момиче, влизат в сградата на Биологическия факултет на Софийския университет. Незабелязано и ловко задигат една-две студентски раници. После повтарят упражнението в Строителния техникум, който се намира наблизо. Неочаквано са задържани от ученици и предадени на полицията. Впоследствие признават как са откраднали и къде са захвърлили раниците. Въпросните принадлежности са върнати на притежателите им, но с това случаят не свършва, а едва започва.

Есента на 2007 г. Пострадалите изненадващо получават призовки да се явят като свидетели по дело в Софийския районен съд. Оказва, че 5 години след случката е стартирал съдебен процес за откраднатите чанти. Нищо, че смисълът от всякакво правосъдие отдавна се е изпарил. Пострадалите са преглътнали загубата, подсъдимата девойка гледа малко дете, младежът пък е на лечение от наркомания в Испания. Но правоохранителната система е натрупала огромна документация по случая. Събрани са многобройни показания, направени са психиатрични експертизи, вещи лица са оценили детайлно колко струват химикалки, тетрадки, портмонета. По случая са работили полицаи, дознатели, прокурори, адвокати, съдии, администратори. Изхарчени са незнайно количество пари на данъкоплатеца.

Август 2008 г. Делото още не може да започне по същество, защото подсъдимият младеж не се явява на нито едно от проведените вече четири заседания. Вече 8-и месец текат безрезултатни процедури по неговото издирване в Испания, за да му бъде връчена призовка. В това време България напуска и подсъдимата Вера, която също заминава на лечение от хероинова зависимост в страната на Сервантес.

Дори след години въпросните двама младежи да бъдат издирени, да им бъдат връчени призовки и даже да бъдат осъдени, тях ги чака максимум пробация и неколкостотин лева разходи. Парите със сигурност няма да бъдат платени, защото младежите нямат доходи и имущество, така че в бъдеще може да се очаква и изпълнително дело по случая.



Но какво ги чака потърпевшите?



О, върху тях е стоварена цялата сила, мощ и "справедливост" на българската правораздавателна система. Не само че преди години тези хора са преживели стреса да загубят личните си вещи, но сега, 5-6 години по-късно, започва да тече една безконечна сага, свързана със задължителното явяване на всяко безплодно съдебно заседание. Просто губене на време и пари. Обвиняемите имат право да не се явяват, но потърпевшите - не. Всяко неявяване означава възможност да им се наложи глоба до 500 лв. и дори да бъдат заведени принудително с полиция до съдебната зала. Кой ще компенсира загубените работни дни на тези хора и техните работодатели и кой ще плати за гаврата с тях?

Това дело е едно от многото, които са еманация на цялото безсилие и абсурдност на родната правоохранителна система, която изпълнява всякакви други функции, но не и да раздава правосъдие. Да оставим безсмислените дела срещу големите престъпници. Системата не може да се справи дори с ежедневните, дребни дела на малкия човек.

"Сърцето на процеса са подсъдимите, техните защитници, прокурорът и съдът. Защо първоначално не се съберат тези основни страни и едва тогава да се даде ход на делото, да се изслушат свидетелите, за да не се губи времето на хората", пита служебният адвокат на подсъдимата Вера - Владимир Стойков. Човекът твърди, че се е записал за служебен защитник, защото има вътрешно желание да помогне на системата. Засега не вижда надежда.

Колежката му Диана Ангелова от Софийската адвокатска колегия също е записана за служебен защитник, но е твърдо решена догодина да се отпише. Системата очевидно е изпълнила двамата с гняв и не спират да обясняват един през друг нейните абсурди.

"Имах случай на дело с 60 свидетели, които бяха разкарвани нееднократно от провинцията и бяха карани да висят с часове из коридорите на Софийския районен съд", обяснява Ангелова. Според нея много от проблемите се дължат на липсата на организация в съдебната система. "Освен това никой не наказва онези магистрати, които не се справят с работата си. Предявяват обвинения, които предварително се знае, че няма да издържат. И след като съдът издаде оправдателна присъда, те продължават да протестират. Ангажират с тези глупави дела по-висшестоящия съд и покрай това върховните съдии не могат да погледнат по-сложните дела", допълва адвокат Стойков. Според него 50% от делата не изпълняват функцията правосъдие. Ако някой направи анализ, ще види колко непотребни дела има, казва той.

Такъв пример е



дело за счупена лампа в сграда на Софийския университет.



"Един младеж твърди, че се е опитал да смени крушка в помещение на СУ, но съоръжението се счупило. Веднага внесъл в касата сумата за въпросната щета на стойност 16 лв., но започва досъдебно производство, по което се разпитват 5-7 души - домакинката, началникът на охраната, деканът и т. н. 7 души от СУ дойдоха на делото. Те са разпитвани в следствието, след това дойдоха и на съдебното заседание и в крайна сметка се сключи споразумение", разказва адвокат Ангелова. Според нея не е ясно защо изобщо се води това дело, при положение че обществената опасност е незначителна и сумата незабавно е възстановена.

Наред с безсмислените



"вечните дела" са другият специалитет



на родната съдебна система.

"Например образува се дело срещу "Х". Но тъй като няма доказателства, не се повдига обвинение. Аз лично имам случай на 10 години. В информационната служба на Националната следствена служба обаче срещу него има заведено дело. Защото те не гледат постановлението за привличане като обвиняем, а постановлението за образуване на дело", разказва Диана Ангелова. Така въпросното лице има много ограничения - например не може да кандидатства за редица длъжности. Юристката добавя, че новият закон предвижда делата да приключват максимум за 2 години. "В този случай обаче съдът казва - 2-те години не важат, защото нямате повдигнато обвинение. Имаме няколко случая на вечни дела. Лицата се водят обвиняеми в архивите, но те реално не са обвиняеми. Ние сме вдигнали ръце и не знаем какво да правим. Писахме до Върховната прокуратура, до съда - никаква реакция. Няма механизъм на защита в тези случаи", твърди Ангелова.

Друго дело, от което адвокатката е потресена и което красноречиво илюстрира системата, е от преди 5 години. Става въпрос за записан със специални разузнавателни средства разговор за кражба на ценни предмети на висока стойност. "СРС-тата записват в реално време кой, кога и къде върши кражбата. Но полицията, вместо да реагира веднага, отива на мястото чак след няколко дни, защото някой прави записа, друг го докладва, после началниците преценяват и т. н. "Прекратиха това дело, защото нищо не излезе от него. Аз защитавах единия от задържаните и като адвокат мога да кажа, че всичко беше наред - аз го оправдах. Но какво е моето морално удовлетворение като гражданин?", пита Ангелова.

"Онези отгоре искат да реформират системата, но не знаят каква е фактическата обстановка или ако я знаят, я прикриват", смята адвокат Стойков. Юристът недоумява какъв е изобщо смисълът от всички срокове, които са въведени в законите, след като те изобщо не се спазват. "Никой не пита главния прокурор как от негово име се продължава срокът на делата за по 4-5 години и накрая има оправдателни присъди по тези дела. Кога главният прокурор ще носи отговорност за това, че толкова време се протакат делата? Как реагира той, когато вижда, че за 1 година по едно дело е привлечена като обвиняема една жена, никакво друго следствено действие не е извършено, но въпреки това главният прокурор е продължил срока му", коментира Стойков.

"Вече нямам сили да ходя на работа", заключава Диана Ангелова. Признава, че го прави, защото все пак трябва да си изкарва хляба.



* Авторът е свидетел по дело за открадната раница