По същество военните бази навсякъде по света са еднакви. Портали, вишки, ровове, телени ограждения, много униформени с оръжие, контейнери или палатки за спане, бронирани машини, камуфлажни цветове и... прахоляк.
В базите в зависимост от големината им живеят и по 1000, и по 40 000 души. Независимо че основното задължение на обитателите им е да воюват, те са хора, дошли от големите градове. Затова и повечето от тях идват със своите нужди, навици и желания, култивирани от урбанизацията.
Модата на бита във военните бази по света в момента се диктува от САЩ. Именно Америка налива милиарди долари в различни точки по света, участва в няколко военни конфликта, за които е нужно да се осигури голямо количество военна мощ. Обикновено това се случва в зони, в които няма и помен от човешко присъствие.
Едни от най-големите затворени военни градчета в момента са в Афганистан и Ирак. В безлюдни и пустинни райони военните изграждат само за седмици огромни градове, в които действат вътрешни закони.
Една от интересните бази в Афганистан е тази до летището в южната точка на страната - Кандахар. Там живеят над 13 000 души от почти цяла Европа, САЩ и Канада.
Тонове бетон и огромно количество строителни материали за отрицателно време са създали урбанизирана територия, която няма нищо общо с бита на местните жители.
Съвременният войник в повечето случаи е наемник с трудов договор в джоба си. Именно затова не може да бъде лишен от определен лимит на условия за живот и работа.
Времето във военната база в Кандахар в момента е около 50 градуса. Затова и няма закрито помещение, което да не е снабдено с мощни охладителни системи.
Климатици има дори в баните и тоалетните
След лекарите на подаден сигнал най-бързо реагират техниците на климатици - светкавично поправят "жизненоважната" за бойците техника.
Съдове с минерална вода, произведена в различни точки на света, са поставени навсякъде из базата. Водата, както и безалкохолните напитки са безплатни за бойците. В тоалетните пък има устройства, които изследват урината и показват моментално дали организмът е дехидратиран и колко вода трябва да се поеме.
Военните спят в дълги помещения, които са изградени от железни конструкции и са поставени върху бетонна основа. Те са разделени на стаи, в които има по няколко легла, гардероби, шкафчета и климатик. Баните и тоалетните са общи на етажа, но там не става никога стълпотворение, тъй като военните дават караул през различно време на денонощието. Водата за сервизните помещения се черпи от блато, което се намира на територията на базата. Вонята от него е ужасна. Но американците използват супермодерна технология за преработване и пречистване на вода. След като се използва за къпане и тоалетна, се връща отново в пречиствателната станция.
В базата на няколко места има бетонни конструкции, които наподобяват гаражи. Надписи предупреждават, че паркирането е забранено. При подаване на сигнал за тревога над базата всички бойци са длъжни да се скрият в тях. Тези укрития са предназначени повече за ракетна отбрана, както и за водене на бой на територията на базата. Със сигурност не биха издържали атака с авиобомби.
Прането на дрехите на бойците също е безплатно
Има два варианта - всеки ден кола минава и взима торбите, на които е обозначен номерът на боеца. Така те отиват в обществената пералня. Има и помещение с двайсетина перални, където и сам можеш да переш.
Естествено базите разполагат и с места за развлечение. Спортни площадки, ресторанти, пицария, няколко магазина. Почти всяка вечер се организират турнири по футбол, волейбол и баскетбол. Канадците са си изградили и игрище за хокей, но на "земя".
В магазините пък се продават всякакви неща - от козметика и бельо до телевизори и CD и DVD плейъри. Разбира се, има и огромни интернет клубове, в които може да се виси денонощно. Използването е безплатно за определено време - от 20 минути до един час.
Движението в района на базите е не повече от 20 мили/час (около 30 км). Военна полиция стриктно бди от всеки ъгъл и налага яки глоби, които могат да стигнат и до 800 евро. На територията на тези затворени градчета пък има толкова работилници и бензиностанции, колкото няма в един нормален град с такъв размер. Има и много цивилни, които са ангажирани с различни дейности. Фирми за чистене, готвачи, техници, продавачи и др.
Пушенето също е на определени места. В помещенията е абсолютно забранено, а задействането на аларма и идването на пожарните коства по 300 евро на нарушителя. "Има холандци, които всеки ден си викат пожарните и си плащат. Откъде да знаем какво пушат?!", разказват обитатели на базата в Кандахар.
Бойците се хранят в една огромна столова, в която са разположени няколко помещения с различни видове кухни. За изповядващите юдаизма има специален щанд, на който храната е приготвена според религиозните традиции - кошер. Столовата работи от 5 до 24 ч. Военните и там се застъпват, тъй като караулите са на по 6 часа. В столовата е забранено да се консумира алкохол. Преди това бойците можеха да пият по 2 чаши вино на вечеря или бира. Употребата на спиртни напитки е забранено дори в ресторантите и пицариите.
"Сухият режим" беше наложен миналата година лично от командващия на ИСАФ.
Дотогава в друга база на територията на Афганистан - "Уеърхаус" в Кабул, повечето бойци имаха навика да посещават вечер португалския бар, германското заведение или пък италианската пицария, където се сервираше най-често бира.
Помислено е и за любителите на шопинг терапията. Във всеки един лагер има обособено пазарче, в което се предлагат сувенири, дрехи и всякакви джунджурии от местните търговци. При закупуване на нещо търговецът е задължен да запише артикула, цената и името или номера на боеца, който го е купил. По този начин военна полиция следи изкъсо какво се внася и изнася в базите, както и какви пари прави търговецът. Той естествено е бил проучен до основи, преди да бъде пуснат вътре, а движението му извън базата е твърде ограничено.
За разлика от българските военни, които са на мисия по шест месеца, американците живеят в затворените градове по цяла година. "Ако боец от САЩ си счупи крак, го гипсират и си стои в базата, докато му мине", разказват военните. Затова и създаването на условия, максимално близки до цивилния бит, са задължителни.
|
|