Докладът на Еврокомисията относно управлението на средства от ЕС в България явно не стресна тройната коалиция у нас. Странно или не, той подейства точно като опозиционен вот на недоверие - сплоти властта, направи я трайна. Управляващите се опитаха да минимализират тежките критики за слабия административен капацитет и подозренията за корупция, измами и конфликти на интереси при възлагането на договори. Разследвания, водени от Службата на ЕС за борба с измамите - OLAF, на управлението на средствата от ЕС от страна на българските власти доведоха до временно спиране на пари по предприсъединителните фондове и замразяване на плащанията по различни други финансови инструменти. Но натрупаните бюджетни излишъци с лекота запълниха очерталата се липса на средства по ключови проекти.



Така проблемът беше приспан



Огромният проблем пред България обаче тепърва предстои. При този темп на работа след година, когато сигурно властта в София ще се смени, има вероятност Европа да наложи много по-тежки санкции на България.

До този момент Европейската комисия следеше и налагаше санкции по предприсъединителните програми - ФАР, САПАРД и ИСПА (сега - Кохезионен фонд). Големите пари, които България трябва да усвои в периода 2007-2013 са по 7-те оперативни програми за управление - "Транспорт", "Регионално развитие", "Околна среда", "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика", "Развитие на човешките ресурси", "Административен капацитет" и "Техническа помощ", които в момента са в съвсем начална фаза. На този етап се правят само авансови плащания.

Но има министерства, които на пръв поглед се справят по-добре с оперативните програми, които мениджират - това на Николай Василев и на Емилия Масларова. При тях процедурите са задвижени и даже има сключени договори. В министерството на Николай Василев например, което води Оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК), вече има подадени и одобрени проекти, по които са направени и авансови плащания. Точно тук обаче се виждат и проблемите, които е възможно да



изскочат при последващите разследвания на ОЛАФ



и докладите на ЕК.

Особеното в министерството на държавната администрация, както и в министерството на Масларова, е, че само по техните оперативни програми могат да кандидатстват неправителствени организации. Василев се хвали, че с минимална администрация от двайсетина души се справя по-добре от доста по-големите администрации в други министерства. Това е факт. Но остава подозрението - бързината на МДААР да не би да е за сметка на качеството.

МДААР отчита високо ниво на прозрачност при разпределянето на средствата, тъй като при оценяването на проектните предложения участват голям брой външни лица. Само че голяма част от тези "външни лица" всъщност са представители на бенефициенти - Министерския съвет, на Държавна агенция за информационни технологии и съобщения, КЗК, министерството на финансите и т.н. Само за информация - през март т.г. администрацията на МС спечели 7 проекта по ОПАК за над 8 млн. лв. По приоритетна ос I "Добро управление" МС взе 1.5 млн. лв. за "Подобряване на вътрешния административен контрол върху дейността на администрацията", 1 млн. - за "Ефективност, целенасоченост и публичност при подготовката и изпълнението на политики за развитие и проекти с международно финансиране", 2 314 137 лв. - "За по-добро обществено управление: институционализиране на процеса по оценка на въздействието в държавната администрация", и т.н. Тук въпросът е - редно ли е представители на едни и същи институции да оценяват и да бъдат оценявани по проекти на ОПАК. В интервю за "Сега" преди две седмици министър Василев подчерта факта - хора от МС например не оценяват проекти, по които получател на средства е МС. Това обаче не решава проблема - все пак те си остават бенефициенти.

В интерес на истината



част от външните лица са от неправителствения сектор



Пак в интерес на истината - от подадените 591 проекта на НПО са одобрени само 89 т.г. на стойност над 23 млн. лв. Сред тях със сигурност пак има бенефициенти, които са били в оценителните комисии или в комисиите по обществени поръчки. Вероятно в някои от проектите съвпадат не само оценителите и бенефициентите, но и бенефициентите и одиторите - т.е. хората, които ще проверят по договор надлежното изразходване на средствата. Говори се, че по един от проектите, бенефициент по който е самото МДААР, изпълнител е голяма одиторска фирма, която кандидатства и за... одита. И сега във въпросната компания колеги масово пишат декларации, че не са в конфликт на интереси с преките си началници, които подписват одита. Наивно дори и за българското разбиране за безпристрастност.

Вероятно по-интересният въпрос е кой получава европейски пари. И едва ли е изненада, че част от печелившите поддържат солидни връзки с властта. Сдружение "Асоциация Аркадия" например взима 111 979.20 лв. за проект "За добро управление в община Мизия". В управата на сдружението е дъщерята на зам.-шефа на ПГ на НДСВ Христина Христова. Фондация "Камчийски бряг" взема 199 111.43 лв. за проект "Да учиш и да знаеш е прекрасно!". Тя е на жълтия кмет на Аврен Красимир Тодоров. Кметовете на Разлог и Пазарджик пък участват в НПО-та, които са спечелили проекти за 120-180 хил. лв. НПО-та, в които участват кметовете на Видин, Силистра, Горна Оряховица, Хасково, също са в списъка на спечелилите.

До извод от типа "Само приближени на властта хора взимат парите" обаче със сигурност не може да се стигне.

По-занимателни са обаче други примери. Сдружение "Добърско" например получи 200 хил. лв. - за "Повишаване на капацитета на НПО от Югозападния район за планиране за ефективно взаимодействие и готовност за партньорство със структурите на държавната администрация". Добърско е село с 670 жители, което се намира между Банско и Разлог.

Още примери - СНЦ "Бизнес инкубатор - Гоце Делчев" е спечелил 375 хил. по проект за "Успешно партньорство за развитие на регион Гоце Делчев". Сдружение "Младежи за Благоевград" - 250 хил. , сдружение "Център за младежки инициативи" - 250 хил. - за подпомагане на развитието на периферните общини в Югозападния регион на планиране. Сдружение с нестопанска цел "Граждански съвет за Благоевград" пък взе 293 хил. за проект "Гражданското общество в услуга на администрацията за повече прозрачност, достъпност и отчетност". "Регионална агенция за икономическо развитие - Благоевград" получи 290 хил. за проект "Взаимно доверие за по-добро управление".

Разбира се, последните споменати са сдружения и проекти от Благоевградско. Шеф на управляващия орган по ОПАК е родената в Разлог зам.-министър на администрацията Мария Дивизиева. Между другото, от месец Дивизиева е и председател на предизборния щаб на НДСВ. И възниква подозрението - нормално ли е толкова много НПО-та от Благоевградско да печелят толкова много пари и редно ли е човек, който управлява разпределението на европари, в същото време да отговаря за пълненето на партийна каса във връзка с предстоящите догодина избори?

Съвсем основателно си е подозрението, че акредитациите по 7-те оперативни програми станаха факт през 2007-а, а по-голяма част от проектите ще бъдат финансирани през изборната 2009-а.

Подозренията са си подозрения. Прозвучали от медии, те не могат да надскочат този си статут. Лошо е, ако те се натрупат в такава степен, че от Европа да светне нова червена лампа.