Получих укор:

- Да беше забърсал с един влажен парцал екрана на твоя телевизор и да го беше включил, щеше да видиш по СиЕнЕн Маккейн и Обама пред онзи евангелист.

- Избърсах праха и го включих - оправдах се аз, - но се загледах как онзи от Балтимор плува като торпила в Пекин. Маккейн и Обама казаха ли нещо интересно?

- Не. Обикновените морализми и патриотизми. Пасторът все ги питаше кое е най-важното за тях, кое е най-важното за САЩ, кое е най-важното за света. Все ги питаше кое е най-важното.

- И те какво? Знаеха ли кое е най-важното?

- Знаеха. Докато ние не знаем кое е най-важното за България. Признай, че не знаеш.

- Признавам.

Аз наистина не зная кое е най-важното за България. Мислех си, че най-важното е да спасим демокрацията. После си дадох сметка, че не можеш да спасиш нещо, което го няма. В България няма референдуми като в Швейцария. И е безсмислено да има, защото едно допитване не би имало задължителен, а съвещателен характер. "Обикновените българи" (както ни нарече необикновеният министър Петър Димитров, когато му спряха тока) можем да поискаме едно, а ония да решат друго. "Ония" са службогонците (както ги нарекъл Иван Вазов в пиесата си "Службогонци").

Забележете разликата: Бащите, основатели на САЩ, написали конституция, която започва с думите "Ние, народът..." Българската конституция започва с думите "Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание..." Според мен те узурпираха властта, както компартията я узурпира с нейната ръководна роля в точка първа на Тодор-Живковата конституция.

"България е република с парламентарно управление", пише в нашата конституция. Пък бащите основатели не обявили "конгресно" управление, щото искали да има checks and balances между трите власти.

Но струва ми се, че конституцията не е най-важното. Нацията, която измислила парламентаризма, си поминуваше без писана конституция.

Законността е по-важна. Ала рушветчийството и бандитизмът са открай време и България все пак оцелявала.

Следователно още по-важно е да защитим природата на България, която хотелиерите съсипаха необратимо.

Ала най-важното е просвещението. Така знаели българите, които едно време правели училища и читалища и чиито портрети още висят в училищните коридори. Така мислел и Бенджамин Франклин, чийто портрет е на 100-доларовите банкноти. Той направил първото читалище в своята страна, The First Public Lending Library.

Прочетох, че от юни до август са закрити 350 български училища и пет хиляди гимназиални учители ще бъдат съкратени. Не ми стана приятно, но разбирам. Естествено е да закриваш училища, щом няма деца, които да учат в тях. По-неприятно ми стана, когато чух, че функционално неграмотни са вече 30% от българите.

Българският срив е количествен и качествен. По-малко българи и по-некачествени. Количественият срив може да се окаже дори предимство в един пренаселващ се свят. Увеличаващата се неграмотност е по-тревожна.

Бенджамин Франклин от 100-доларовите банкноти живял през ХVIII век. Той е един от бащите основатели. Като посланик в Париж той убедил французите да се сражават в Северна Америка на страната на съгражданите му против англичаните. Ако не ги беше убедил, САЩ едва ли щяха да са това, което са сега.

Бенджамин Франклин започнал като печатар. Измислил гръмоотвода. Като посланик във Франция отказал да носи перука. Обяснил на французите колко пари за свещи ще спестят, ако въведат лятно време и сутрин стават по-рано. В Пенсилвания Франклин организирал първата пожарна команда.

Франклин бил пуритан. Ставай рано, работи усърдно, пести, не вземай и не давай пари на заем! Самообразовай се (Improve your mind). В автобиографията си той написал: Реших да съм целомъдрен, ранобуден, трезвеник, да не дъвча тютюн. Но тъй като е трудно да спазваш всички тези добродетели едновременно, аз реших да ги спазвам една по една. В понеделник - целомъдрен, във вторник - ранобуден и така до края на седмицата. Ала всеки ден, в неделя включително, ще чета, за да си подобрявам ума. Симпатичен ми е този Франклин.

Той бил печатар. Искал в герба на САЩ да се отпечатва нещо свързано с подобряването на ума - книга или печатарска преса. Огорчил се, когато му казали, че на герба на неговата страна ще има орел. Защото орелът е граблива птица и всякакви орли, едноглави и двуглави, бил виждал той по европейските гербове. И предложил: Щом като на герба ще е птица, нека тя не е орел, а пуйка. Понеже според легендата първите заселници гладували, после намерили пуйки и потомците им трябва да са благодарни на пуйките, не на орлите. Не послушали Бенджамин Франклин, човекът, който казвал, че най-важното е просвещението. Но в Деня на благодарността съгражданите му не ядат орел с ориз, а пуйка, забравих с какво.