И природата, и опозицията разрешиха на правителството да почине през август.

Министрите имат нужда да посъберат кураж, защото ги чака тежка есен и още по-тежка зима. Така изглежда само на пръв поглед. Първо, защото екипът на Сергей Станишев вече е кален в ключова област - да будалка Брюксел, че работи, та пушек се вдига, докато пропуска най-важното. А то е, че властта трябва да може да се самокоригира.

Поискаха ли им от ЕК екшън план? Получиха не един, а дузина, в които липсва най-важното - как правителството и администрацията ще заработят по правилата.

Поискаха ли им строгост към немарливите чиновниците? Получиха даже повече - Доган посочи с пръст 350 немарливци. Макар че посланието беше: освободете чиновниците от политическата ви опека.

Наивно е да смятаме, че именно през август правителството ще се отърве от



най-тежкия си недъг - безвластието



Отпускарският месец ще си мине традиционно - за повечето по плажове, за някои и на олимпиада. Що се отнася до второто - няма лошо, ако това не се изчерпи в обогатяване на личните им впечатления и семейните албуми, а доведе до качествени решения за трагичното представяне на българските спортисти. Но едва ли.

Правителството на Станишев не е майстор да предвижда проблемите. Така започна и така ще завърши мандата си. Протака, протака, протака. Министерствата са си партийни феодални владения. Като възникне проблем в нечий ресор, започват коалиционно да си прехвърлят вината. Накрая отиват вкупом в някой спа център и излизат с решение, че са още по-единни. И така до следващото спа събиране.

Затова не е чудно, че въпреки многото данни за предстоящи бунтове тази есен на никого от "Дондуков" 1 не му трепва окото. България минава през задължителния път на всяка нова страна-членка на ЕС, в които трябва да се налагат непопулярни решения. И е нормално да има някаква реакция.

Вътрешният министър Михаил Миков гледа на следващия доклад на ЕК в края на годината като на рутинно мероприятие. Вместо рефлекс за отчетлива битка с престъпността той ни пробутва стар трик - като новодошъл поиска своите 100 дни. Явно пак ще впечатляваме Брюксел с уволнения на чиновници и статистика за намаляваща корупция.



Най-важните фигури в държавата се разбягаха като пилци този август



В София останаха дежурни трима от властта. Зам. външният министър Милен Керемедчиев бе натоварен с неочаквания конфликт в Грузия, министърът на администрацията Николай Василев продължи да инспектира общините и да ги заплашва, че няма да им даде компютри, а икономическият министър Петър Димитров продължи да ни успокоява. Кой, ако не той, по-убедително може да внуши, че България е остров на спокойствието в световната финансова криза.

На този фон бунтът на фермерите изглежда все по-отчаян. А правителството трябваше да направи тъкмо обратното на това, което ни предлага като поведение този август. Трябваше да признае, че протестът е основателен и вместо да бие овчарите и говедарите, да им влезе в положението.

Няма как да стане това, освен да поиска от Брюксел преразглеждане на националните квоти, които някой някога по време на преговорите лекомислено е договарял.

Както и да си почиват, на министрите няма как изведнъж да им светне, че високите цени на фуража и ниските млечни квоти, договорени от предишното правителство, може би наистина застрашават целия отрасъл. Иначе щяха да вземат адекватни мерки още в началото на август или поне да набележат план, който да следват стриктно. Вместо това новият земеделски министър е принуден да се извинява с действията на предшественика си, и то така, че да не излезе накрая ДПС виновно. Когато Цветанов срамежливо казва, че целият мотив на екипа му е да се преодолеят допуснатите слабости, той не смее да каже цялата истина. Веднъж само се изпусна, че бил сгрешен моделът на аграрната реформа у нас, но това няма как да звучи сериозно от устата на човек, който все още не разбира какви точно решения взима МС, та се налага негови колеги да му ги разясняват. Ако наистина е сгрешен моделът,



защо властта реши да си почине, вместо спешно да седне да го поправя.



Или смятат, че това е грижа на самия Цветанов.

Това, което е в тежък дефицит в българското общество, е солидарността. Тя липсва на квартално ниво, та какво остава по вертикала правителство - избиратели. Явно кабинетът не се кани да свърши нещо смислено през август, но дори и от лицемерие можеше да покаже, че не е в състояние да бъде единствено солидарен с хората, които си почиват. Но дори и за имидж и добро име трябва да се работи.